Защо хората вярват, че кометите носят нещастие

В навечерието на Коледа кометата Ison трябваше да заблести на нашето небе, близкото й преминаване до Слънцето обаче се оказа фатално и дългоочакваният спектакъл не се състоя, припомня електронният сайт на сп. "Панорама". Съдбата на посестримата й Лавджой беше по-щастлива: след като успешно преодоля опасността, тя можеше да бъде наблюдавана до края на 2013 г.

Това беше единствената комета, видима с просто око през миналата година - лоша новина за звездобройците. Но не и за суеверните, които въздъхнаха с облекчение. Действително от векове насам появата на тези небесни тела с дълги светещи опашки е било смятано за предвестник на природни бедствия.

Научно изследване обяснява причината за това поверие. Според Далас Абът, геоложка към обсерваторията "Ламонт-Дохърти" към Колумбийския университет и авторка на проучването, то се дължи на поредица от изключително злощастни исторически факти. Към 530 г. фрагмент от прочутата Халеева комета, която периодично преминава в близост до Земята, се е разпаднал в нашата атмосфера, образувайки гигантски прашен облак, предизвикал внезапно понижаване на температурите. Ефетът от драстичната промяна, настъпила в климата, бил опустошителен: последвалите небивала суша и глад, след което оцелелите били доизтребени от "Юстиниановата чума", вилняла между 541 и 542 г.

Тази драматична поредица от събития е била проследена от Абът в хода на анализи на ледовете в Гренландия. Проби от пласта, съответстващ на първите десетилетия на VI век, са показали повишено съдържание на прах с извънземен произход, натрупан в продължение на поне седем години. Анализът е показал, че той произхожда от Ета аквариди, метеорен поток, породен от Халеевата комета. Явлението обаче е можело да причини частично климатично застудяване, докато регистрираното между 533 и 537 г. е било глобално и катастрофално: световните температури се понижили с 3 градуса. Обяснението на подобен феномен изисквало намесата на много по-брутално събитие.

Може би вулканично изригване? Лабораторните анализи потвърждават, че през 536 г. е имало такова. "Но то е било с минимален ефект. Според мен подобна промяна в глобалния климат е била предизвикана от нещо, паднало в океана", твърди Абът. Тя и екипът й смятат, че са открили доказателство за подобен катаклизъм. В материала от сондата от ледовете на Гренландия имало голямо количество останки от миниатюрни тропически морски организми.

Абът и екипът и смятат, че падайки във водата, тяло с извънземен произход е разпръснало тези организми на хиляди километри, отвъд далечния и студен Арктически полярен кръг. Така те попаднали на острова, стърчащ над ледовете. Според американската геоложка подобен катаклизъм би могъл да бъде произведен единствено от фрагмент от Халеевата комета.

Халеевата комета е една от най-известните комети, времето, за което изминава пълната си траектория, докато се завърне отново и засияе на нашето небе, е около 76 години. Хората от Земята я наблюдават от повече от 2000 години. Установено е, че за първи път появата й е отбелязана в древногръцки текст от 466 г. пр. Хр. Впоследствие е спомената в китайски хроники, датиращи поне от 240 г. пр. Хр., а също и в Талмуда. Изобразена е върху гоблен в чест на битката при Хейстингс през 1066 г., повече от два века след това Джото я изписва в една от фреските си в Капела Скровени в Падуа.

Но през VI в. ефектът от преминаването й е бил наистина зрелищен. Преди всичко кометата е била невероятно ярка. "На два пъти Халеевата комета е била изключително ярка и това е било точно към 530 година", потвърждава Абът. "Когато кометите се разбиват или губят много отломки, сиянието се увеличава."

Не е ясно къде точно е паднала отломката, не се знае и размерът й, но се смята, че е бил около 600 метра. След като се разбила, прахът се разпръснал в по-голямата част от земната атмосфера, скривайки Слънцето за дълго време и пораждайки низ от катастрофи. Така че, ако хората в древността са вярвали, че кометите са предвестници на нещастия, сега вече знаем защо.
 

(БТА)