Черно море – едно от най-замърсените с микропластмаса

Посещението на световноизвестния ветроходен кораб "Rainbow Warrior" на екоорганизацията "Грийнпийс", през лятото на 2017 г. в Бургас и Варна бе посрещнато с огормен интерес. Освен като носител на безброй послания, неговото гостуване се свързва и с изследване на Черно море за наличие на замърсяване с пластмаси, което той направи при плаването си между двата ни морски града.

След няколко месеца задълбочени анализи на събраните проби, крайните резултати са готови и се подготвя подробен научен доклад, който скоро официално ще бъде публикуван.

Автори на изследването са учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.

Обобщените данни сочат, че замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в света.

Изчисленията показват, че в изследвания район между Бургас и нос Калиакра микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър. Изследването показва моментното състояние за съответния период. Спoред събраните данни най-голям дял от микропластмасите, намерени при изследването, имат влакната -  вероятно остатъци от въжета и мрежи. Замърсяването с микропластмаси е най-силно в района на нос Калиакра и при устието на река Камчия.

Що се отнася до замърсяването с плаващи морски отпадъци като цяло, резултатите показват, че то е съпоставимо с това в Румънската акватория или по бреговете на Чили. Количествата са най-големи в района на Варна и нос Емине.

Данните са получени, чрез събиране и категоризиране на проби и наблюдение на водната повърхност, изпълнени според насоките в Рамковата директива за морска стратегия на ЕС. Общото морско замърсяване е разделено на 7 основни категории: материали изкуствени полимери (пластмаси), гума, текстил, хартия или картон, обработено дърво и метал.

Резултатите показват, че най-висок дял имат пластмасите (90 – 100%). Сортирането на отделните проби е извършено според техните размери, тегло, тип на намерените предмети, изменения в цвета или формата, които показват престоя им във водата.

"Пластмасата за еднократна употреба никога не изчезва напълно. Опаковки, торби и чаши, които сме ползвали за 10 минути, веднъж попаднали в морето се разграждат на малки частици, където се носят от теченията със стотици години. Те стават и храна на морските обитатели. Голяма част от замърсяването, което видяхме по време на изследването, идваше от брега - опаковки от солети, вафли - пластмаса, която е в ежедневието ни", коментира Деница Петрова от "Грийнпийс България".

Необходимостта от подобни изследвания е голяма, поради вредите, които пластмасовите отпадъци нанасят на околната среда и в частност – на водните басейни и техните обитатели, но и на плавателните съдове и на водната инфраструктура. Данните за замърсяването на Черно море са малко, а конкретното изследване ги допълва с актуална информация за състоянието на българското Черноморие.

Авторите на изследването препоръчват подобни проучвания да продължават да се правят по цялата брегова линия и в различни сезони, за да може, да се добие още по-добра представа за нивата на замърсяване на Черно море.

"Надяваме се изследването, за чието случване помогнахме, да се превърне в основа за следващи по-задълбочени проучвания. Но най-силно се надяваме скоро да се промени стилът на живот и пластмасите за еднократна употреба да не са част от света ни. Има достатъчно решения", допълва Деница Петрова.