За десетилетие – озоновият слой се възстанови с до 3%

Защитният озонов слой, който ни предпазва от канцерогенния ефект на слънчевите лъчи, най-накрая се възстановява с темп от един до три процента на десетилетие, предадоха Асошиейтед прес и Ройтерс, цитирани от БТА.

Преглед на резултатите от Протокола от Монреал, с който през 1987 г. беше забранено производството на газове, увреждащи озоновия слой, установи трайно намаляване на тези съединения в атмосферата и възстановяване на стратосферния озон.

Озоновата дупка над Северното полукълбо би трябвало да изчезне през 30-те години на този век, а над Антарктика - през 60-те години, уточняват авторите на съвместния доклад на Програмата на ООН за околната среда и Световната метеорологична организация.

"Новините наистина са добри", каза един от ръководителите на екипа Пол Нюман от космическия център "Годард" на НАСА. "Ако унищожаващите озона химикали бяха продължили да се увеличават, ефектът щеше да е огромен. Спряхме това", допълва той.

Ако не бяха взети мерки, две трети от озоновия слой щяха да бъдат разрушени до 2065 г.

С Протокола от Монреал бяха забранени хлорофлуоровъглеродите, изчерпващи озона от земната атмосфера. Те се използваха в хладилниците, климатиците и спрейовете. ООН многократно е обявявала, че Протоколът от Монреал е успешен. Сега за първи път от 2000 г. има данни, че широчината и дълбочината на антарктическата озонова дупка намалява. В Арктика годишните вариации са много по-големи и е по-трудно да се каже дали има подобрение през този век.

Тази година максималният размер на озоновата дупка над Южния полюс беше 24,8 милиона кв. км. Това е с около 16 процента по-малко от максимума от 29,6 милиона кв. км, достигнат през 2006 г.
Озонът е безцветна комбинация от три кислородни атома. Високо в атмосферата - на 11 до 40 км над Земята, той предпазва повърхността от ултравиолетовите лъчи.

Хлорофлуоровъглеродите са толкова вредни, защото се издигат до стратосферата, където ултравиолетовата светлина от Слънцето ги разгражда и се освобождава хлор, а той унищожава озоновите молекули