Хора пътешествали из евроазиатските степи преди 45 000 г.

Международна група учени откри в Монголия каменни сечива, които свидетелстват, че хора са пътешествали из евроазиатските степи 10 000 години по-рано, отколкото се смяташе досега, съобщи Физ.орг.

Артефактите, открити при разкопки край река Толбор между 2011 г. и 2016 г., са на 45 000 години.

Специалистите попаднали на няколко хиляди каменни сечива, като 825 от тях се оказали свързани с древни места за лагеруване. Сечивата с издължени лезвиета са аналогични на онези, които бяха открити при разкопки на обекти в Сибир и Северозападен Китай. Това навежда на мисълта за голямо разселване на хора в региона.

Въпреки че не открили човешки тленни останки, учените са уверени, че сечивата са създадени именно от съвременни хора, а не от неандерталци или денисовци, които не владеели необходимата за целта технология.

Освен това въз основа на органични останки бе констатирано, че климатът по онова време бил по-влажен, по-топъл и следователно по-благоприятен за пасенето на добитъка.

Сечивата датират от епоха, през която съвременни хора са имали контакти с денисовци. Смята се, че денисовци са предали на Хомо сапиенс гени, които правят организма по-устойчив към хипоксия и улесняват заселването на места с относително разреден въздух като Тибетското плато.

За денисовците - изчезнал от лицето на планетата вид или подвид древни хора, се знае въз основа на вкаменелости, които бяха открити в Денисовата пещера в Алтай. Наскоро бе установено, че денисовци и неандерталци вероятно са се кръстосвали помежду си и са имали общо потомство.

Известно е, че представители на Хомо сапиенс са напуснали Африка преди по-малко от 100 000 години и се разселили в Евразия, като понякога се кръстосвали с други видове от рода Хомо - неандерталци и денисовци.
 

/БТА/