На Македония не й трябвали НАТО и ЕС, а Турция

Европа днес няма стратегия за своето бъдеще, защото държавниците от водещите европейски държави са лишени от стратегическо мислене, пише Стефан Влахов Мицев в материал, публикуван в сряда във вестник „Време“ под заглавие „Бъдещето на отношенията между Македония и Турция“.

С твърдението, че концепцията за мултикултурна Германия се е провалила, канцлерът Ангела Меркел демонстрира липса на стратегическо мислене не само за своята държава, но и за цяла Западна Европа, в която само турците са около 10 милиона. ...

Трябва да се подчертае, че влизането на Турция в ЕС е от съществено значение и за самата Европа, не само за Турция. И в двата варианта Турция не губи. ...

Не случайно турският президент Абдулах Гюл дипломатично обвини Меркел и Саркози в късогледство. И призова противниците на членството на Турция в ЕС да мислят стратегически – 25, 50, дори 100 години напред.
А турският външен министър Давутоглу посочи, че Турция вече е активна страна, а не само обект на разговори“.

Ако Република Македония е стратегически партньор на Турция, ние ще спечелим, независимо от това дали тази държава ще стане член на ЕС.

Казвам „евентуално“, защото имаме време да преценим дали ще ни отговаря това членство.

Разбира се, крайната отстъпка на македонската държава за членство в НАТО може да бъде съкращението ФИРОМ.

Използвам израза „допълнително осигуряване“, защото главната сигурност за Македония могат да бъдат единствено двустранни договори за взаимопомощ с Турция, Китай, евентуално Русия и т.н.

В никакъв случай не можем да се чувстваме защитени само с членство в блок, в който членуват Гърция и България.

Лично аз мисля, че Турция в близко бъдеще ще стане член на ЕС. Предвиждам доста драматичен начин на приемане и засилени конфликти помежду членките на ЕС.

Такъв вариант обаче още повече ще увеличи авторитета на македонското приятелство за самата Турция.
Когато се разработва стратегия, винаги трябва да се обмислят всички варианти. Да предположим, че Турция няма да стане член на ЕС.
От това нито Турция, нито Македония ще изгубят.

След 15-20 години Турция ще стане стомилионна държава, турската икономика ще бъде между десетте, а не е изключено и сред петте най-развити икономики в света, а турската икономическа експанзия ще отиде далеч на Изток и Запад.
 
Икономиката на ЕС ще бъде буквално смачкана.

Азбучна истина е, че икономическата мощ води до политическа мощ.

С две думи – кой знае дали ще се намери сериозен анализатор, който може да се съмнява в бъдещото световно лидерство на Китай и регионално (Европа, Балканите, Близкия изток) на Турция. ...

Турската дългосрочна стратегия държи сметка, че македонската държава може да бъде най-верният съюзник на Турция на Балканите.
 
Разбира се, и в бъдеще Турция ще поддържа икономическите и политическите си контакти с всички балкански държави, ще активизира инвестиционната си политика, тоест своята икономическа експанзия в тях. Търговията и влиянието са едно, а приятелството – съвсем друго.

Турция например никога няма да има доверие в България. Първо, заради голямото турско малцинство, срещу което от 1878 г. досега са правени многократни опити да бъде българизирано; второ, заради българската националистическа доктрина, която стана част от българската психология, че Турция е главният български враг, а Македония – главна цел за завоюване;  трето, заради липсата на стратегическо мислене сред българските политици и държавници, които гледат на Турция като на български длъжник, в парламента допускат присъствието на фашизоидни формации с антитурски настроения, провокират смешни заплахи за референдум за членството на Турция в ЕС и т.н.

С две думи – и днес, след 50 години, искрено приятелство между България и Турция не е възможно.

Подобни са отношенията и Гърция–Турция, Сърбия–Турция, Черна гора–Турция....

В последно време и ЕС, и НАТО, и останалият свят все повече осъзнават, че македонската държава има дълготрайна стратегия за бъдещето.

Засиленият натиск и откритите заплахи отвън и отвътре показват страх от тази стратегия и от все по-голямата самоувереност на македонския държавен връх...

Самоуверен може да бъде само онзи, който има печеливша стратегия. Искането за включване на Македония в Организацията на ислямската конференция беше великолепна тактическа и стратегическа крачка... Отлична беше инициативата на Македонската академия на науките и изкуствата за организиране на Четвъртия международен конгрес на ислямската цивилизация на Балканите.
При посещението на председателя на ЕС Ромпой в Скопие Македония за първи път показа, че може не само да получава послания от ЕС, но и да изпраща.

Мерцедесът на Тито, с който возеха Ромпой, беше прекрасен символ.

Преди това президентът Георге Иванов каза това, което трябваше да бъде приоритет на всички македонски правителства и президенти от 1991 г. до днес – че отношенията на македонската държава спрямо останалия свят ще бъдат на принципа почит за почит, заключава авторът.

В материал, публикуван в същия вестник на 13 октомври, същият автор пък пише:
И отново питам: когато неотдавна Израел превзе турския кораб в международни води и уби мирни граждани, НАТО обяви ли война на Израел? Защо тогава мислите, че ако Македония стане член на НАТО и евентуално бъде нападната от Гърция или България, Алиансът ще я подкрепи? А ако НАТО не я подкрепи, това няма да направи нито една друга държава на света, защото конфликтът ще се смята за вътрешна работа на Алианса.“