Еврогрупата постави нови условия на Гърция

Финансовите министри от еврозоната (т. нар. Еврогрупа) поставиха нови условия за отпускането на втория спасителен пакет за Гърция в размер на 130 млрд. евро, съобщи BBC.

На срещата си в Брюксел министрите заявиха, че помощта зависи от това дали гръцкият парламент ще приеме реформите и мерките за бюджетни съкращения. Парламентът в Атина ще проведе гласуването в неделя.

Освен това през 2012 г. гръцките политици ще трябва да спестят допълнително 325 млн. евро.

Профсъюзите в Гърция обявиха 48-часова стачка в протест срещу мерките.

Председателят на групата на финансовите министри от еврозоната, премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, подчерта, че гръцките лидери ще трябва да предоставят „ясни политически гаранции“, че ще продължат да прилагат реформите и след предстоящите през април парламентарни избори.

„Въпреки постигнатия през последните дни прогрес все още не разполагаме с всички необходими елементи, за да вземем решение за отпускането на спасителния пакет“, посочва Юнкер, визирайки крехкото споразумение, договорено от коалиционните партньори в Атина след дни на тежки преговори.

„Всички тези условия са важни за гарантирането на гладкото прилагане на програмата и след предстоящите парламентарни избори“, изтъква премиерът на Люксембург.

„Тези три елемента, които споменах, трябва да са налице, преди да вземем решение“, допълва той.

Страните от еврозоната „сериозно обмислят“ и създаването на автономна сметка за Гърция, в която да бъдат блокирани част от приходите на страната като гаранция за изплащането на спасителните заеми, заяви икономическият комисар на ЕС Оли Рен.

Търпението на европейските политици спрямо Гърция изглежда е на привършване. Според кореспондента на BBC в Брюксел Крис Морис макар официалната европейска позиция да е, че Гърция трябва да бъде спасена, в неформални разговори все по-често се застъпва тезата, че фалитът на Гърция няма да е катастрофа.

Планът, договорен от гръцкото правителство по-рано тази седмица, включва съкращаване на 15 хил. държавни служители, либерализация на трудовия пазар и понижаване на минималната работна заплата с 22% до 600 евро на месец от 751 евро досега.

Ключово искане на ЕС, Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) беше реформата на пенсионната система – проблем, който все още не е решен.

Още икономически новини четете в Investor.bg