Никой не прегръща като дете, което спасявате!

„Когато пристигнахме в Обреновац, бяхме шокирани. Хората бяха мокри, кални, уплашени, объркани. Гледаха ни като последен лъч надежда. Силата на прегръдката на дете, което спасявате и носите към хеликоптера, никой не може да опише“. Това разказа пред сръбския вестник „Ало“ старшина Зоран Сокич от хеликоптерната ескадрила на армията на Сърбия, която евакуира хиляди хора от наводнените райони в Сърбия през последните дни.

„Най-трудното беше, че знаете, че не можете наведнъж да качите всички. Първо трябваше да бъдат евакуирани децата, бременните, майките с деца, болните и старите.  Представете си какво е чувството, когато трябва да разделите семейство! Например бременна жена, която трябва да се раздели със съпруга си“, разказва Сокич.

Трябваше да успокояваме хората и безброй пъти да ги убеждаваме, че няма да си тръгнем, докато не евакуираме и последния човек и със сигурност ще се върнем за тях, макар и самите ние да останем тук, обяснява той.

Майор Владимир Гърбович, заместник-командир на ескадрилата, който е пилотирал хеликоптер, каза, че ескадрилата е работила буквално при военни условия.

Той разказва, че най-много се е измъчил при спасяването на болен и изнемощял старец. Неговата жена съобщила, че болният й мъж е останал вкъщи, защото не можел да се спаси с лодка като нея.

„Когато долетяхме над къщата, трябваше да спусна машината много ниско, да внимавам опашката на хеликоптера да не удари дърветата и да задържа машината на едно място 20 минути, докато спасителят се спусне по въже, привърже стареца към себе си, подсигури го и след това полека ги прехвърлих и ги спуснах на близкото футболно игрище“, обяснява Гърбович.