Гърците тревожни от бягството на бизнеса в България

Изправени пред все по-тежки данъци и увеличение на социалните разходи, редица гръцки компании през последните години са намерили убежище в съседни страни и то най-вече в България, Кипър и Малта. Това коментират експерти, които се обезпокоени от последиците от това "бягство на бизнеса", информира АФП.

"Общо 11 500 гръцки компании са открили банкови сметки или са се регистрирали в Българската търговска камара от 2012 година, когато бе пикът на гръцката криза. От тях 30 процента са направили това минала година", посочва пред Франс прес Христос Казандзис, президент на Гръцко-българската търговска камара.

Става дума най-вече за транспортни компании, засегнати от контрола на капитали, наложен в Гърция от края на юни, за да се избегне изтичане на пари от страната на фона на кризата в отношенията между Атина и останалата част на еврозоната по това време.

Икономистът Димитрис Бибас, съветник на Гръцката асоциация на малките и средни предприятия, констатира, че "данъците, заплатите и разходите за създаването на едно предприятие са по-ниски в тези страни в сравнение с Гърция".

С корпоративен данък от средно близо 30 на сто Гърция е далеч пред България или Кипър, където този налог е съответно 10 на сто и 12,5 на сто, посочва Казандзис.

Александрос Икономакос решил преди две години да прехвърли компанията си за внос на текстилни суровини в Петрич, малък град в България, близо до границата с Гърция, пише агенцията.

Освен тежките бюрократични проблеми и високите данъци Икономакос се оплаква от "огромното закъснение, с което гръцката държава връща ДДС-то", а това "блокира почти една трета от капитала", допълва гръцкият бизнесмен.

Василис Коркидис, директор на Гръцката търговска федерация изразява безпокойство от това бягство и призовава правителството "да вземе мерки, за да стимулира предприемачеството в Гърция, слагайки край на прекомерното облагане".

Много предприемачи и самонаети работници се противопоставят на планирано ново увеличение на социалните удръжки, с което правителството в Атина се опитва да намали бремето на плещите на пенсионерите от бъдещата пенсионна реформа, за която настояват кредиторите на страната - Европейският съюз и Международният валутен фонд.

"Докато данъците и корпоративните разходи се увеличават, предприемачите ще търсят решения, за да ги заобиколят", коментира Икономакос, подчертавайки, че това стимулира по-скоро избягването на данъци, отколкото съживяването.

Затягането на данъчния режим наред със строгите мерки за икономии, диктувани от кредиторите на Гърция, нанесоха тежък удар на малките и средни предприятия, които са гръбнакът на гръцката икономика.

Най-малко 200 000 компании са закрити от избухването на дълговата криза през 2010 година. При все това броят на компании, които са напуснали Гърция, "не може да бъде уточнен, защото засега няма никакво сравнително изследване на данните на търговските камари в Гърция и в чужбина", със съжаление посочва Казандзис.

"Данъчното преместване на някои компании не означава задължително, че те са прекратили дейността си, защото някои от тях продължават да работят в Гърция, имайки отдел и сметка в България или Кипър, което пък им позволява да улеснят вноса или финансовите трансакции", подчертава Бибас, цитиран от АФП.

Този експерт отбелязва, че преместването на гръцки компании "не е довело до съживяване в България", една от най-бедните страни в ЕС.

Тази реалност според него би трябвало да бъде взета под внимание от ЕС при хармонизирането на данъчните коефициенти в страните членки - необходимо условие, за да не се допусне пресушаване на местните икономики.

Гърция, България, Кипър и Малта са членки на ЕС, но България все още не е част от еврозоната.

Преместването на гръцки компании в България не е нещо ново. В края на 90-те години промишлени компании, най-вече текстилни, напуснаха Гърция, за да се настанят в тази съседна страна, която тогава все още не беше членка на ЕС. Същото направиха и редица европейски компании, които искаха да се възползват от ниските заплати в Източна Европа.
 

/БТА/