Младият балканец – аполитичен, консервативен и беден

Младите балканци не се интересуват от политика, вярват в ценностите на родителите си и трудно си пробиват път до богатството. Това са някои от основните изводи от проучване на фондация "Фридрих Еберт", проведено едновременно в 10 балкански държави.

Пред БНР анализаторът Борис Попиванов обясни, че самото изследване обхваща теми от свободното време на младежта до образованието, ценностите, политиката, реализацията.

Изследването показва, че се наблюдава стабилизация на социално-икономическите статуси на младежта.

"Няма тенденции към рязко обедняване или нещо подобно. Този медал обаче има и своята обратна страна. Това е, че възпроизвежда социалните неравенства по начин, по който става много трудно младите бедни да станат богати. Наблюдаваме бедност, която не се разширява, но се възпроизвежда и създава доста поляризиран социален облик на българското общество. Това трябва да бъде от значение за политиците, когато правят решения", обясни Попиванов.

Друга любопитна тенденция е сближаването между поколенията, както и популярността на брака.

"Междупоколенската връзка се засилва, както и консервативните нагласи на българската младеж. Във все по-голяма степен младите си представят своето бъдеще в семейство с юридически оформен брак. Все по-голяма е степента на сходство между възгледите и ценностите между родители и деца. Никак не са малко и тези, които биха искали възпитанието, което им е дадено от техните родители, да бъде приложено спрямо техните деца. Заедно с това има тенденция към отрицание на хомосексуалността в сравнение с данни от преди 4 години. Все повече и повече малкото семейство се превръща в крепостта на младия човек и това се осъзнава от младите", обясни още анализаторът.

Сред младите се забелязва и липса на политически интерес и политическо включване, сочи още проучването.

За тях не е интересно не само да членуват в дадена партия, но и да се включат в доброволчески дейности, в различни организации.

"Никъде, с изключение на гласуването, не се стига до по-високи дялове от 10%, т.е. младежта е дистанцирана от институционалната политика в много висока степен. Тя не предлага никакви шансове на младите да видят себе си, да видят своя перспектива. Затова и солидарността и социалността са на лице, но не се търсят през институциите, а през личните връзки, семейството, през микроструктурите на обществото. Там младите хора се чувстват най-сигурни", каза още Попиванов. 

България продължава да бъде, заедно с Македония, единствените две страни в целия регион, където доминира дясната самоидентификация.

"В настоящото изследване 7% от младите се определят като леви, срещу 24%, които се определят като десни, над 20% са в центъра, и над половината не могат да се определят по тази скала. От друга страна има изключителен ръст на придържането на социални ценности, на леви приоритети. Над 90% от младите хора се съгласяват с твърденията, които са им отправени по време на анкетата, че държавата трябва да се грижи за всеки член на обществото, че трябва да се намесва в по-голяма степен в икономиката, солидарността и свободата", обясни Борис Попиванов.

Изследването показва още, че сред младите е много високо доверието в социалните мрежи, за разлика от доверието в телевизията или вестниците.

"Почти никой от младите хора не съобщава да чете вестници, но интернет пространството е наистина вече светът на младия човек в много висока степен и това ще продължава да бъде", заключи анализаторът.