Съдът на ООН реши: Ратко Младич остава зад решетките доживот

Бившият командир на босненските сърби ген. Ратко Младич ще остане завинаги зад решетките. Съдът на ООН отхвърли жалбата му срещу доживотната присъда. Това е окончателното решение по последното босненско дело за геноцид пред Съда на ООН за бивша Югославия.

През 2017 година Ратко Младич бе осъден на доживотен затвор заради участието си в клането в Сребреница през 1995 г., когато са убити около 8 000 мъже и момчета от босненски мюсюлмани (бошняци).

На изслушването му в Хага през август миналата година прокурорите настояха към присъдата му да бъде добавено допълнително обвинение за геноцид. От своя страна Младич нарече трибунала "дете на западните сили".

Адвокатите му твърдят, че той е бил далеч от Сребреница, когато се е случило клането.

Клането в Сребреница, извършено в анклав, за който се предполага, че е под закрилата на ООН, е най-лошото зверство в Европа след Втората световна война.

Младич, известен като "Касапинът на Босна", беше един от последните заподозрени, изправени пред съда в Международния наказателен трибунал на ООН за бивша Югославия. Той беше арестуван през 2011 г. след 16 години в бягство.

През 2017 г. той беше признат за виновен за геноцид над Сребреница, но оправдан за геноцид по време на кампанията на армията му през 1992 г., в която босненци и босненски хървати са изгонени от домовете си или са пленени в ужасяващи условия.

През 2016 г. същият съд осъди бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич за планиране на клането в Сребреница, наред с други престъпления.Първоначалната му 40-годишна присъда за геноцид и военни престъпления по-късно беше увеличена до доживотен затвор през 2019 г. - останалата част той ще излежи в Обединеното кралство.

Дългото чакане за справедливост

"Той има кръв по ръцете си", казва Мунира Субашич докато се разхожда край полетата, където е било извършено клането в Сребница.

Ратко Младич е изпълнител на политически заговор, създаден от върха, за да заличи част от мюсюлманското население на Босна. Етническото прочистване започва с преследване, като пропаганда обръща съседи един срещу друг. За хиляди то завърши, когато хората на Ратко Младич превземат базата на ООН в Поточари, определена за безопасна зона.

Именно тук 17-годишният син на Мунира Нермин е откъснат от ръцете й. През това време той се опитва да я успокои, че всичко ще се оправи. Двадесет и двама членове на семейството й са загинали в геноцида.

Ратко Младич прекарва 16 години като беглец, а това караше мнозина да се страхуват, че няма да доживеят да чуят това окончателно съдебно решение.

Мунира е пътувала до Хага, за да стане свидетел на момента, в който вярва, че ще й донесе мир.

Прокурорите тук се надяват, че този процес изпраща послание, което има резонанс в региона и извън него - че забавеното правосъдие не означава отказано правосъдие.

Какво се случи по време на обжалването?

Изслушването през август беше забавено поради здравословните проблеми на Младич и ограниченията на коронавируса. През цялото време той оставаше предизвикателен, нападайки както съда, така и прокурора.

Говорейки за Сребреница, Младич заяви, че е подписал споразумение с армията на босненските мюсюлмани за нейното почитане и други защитени територии, и предположи, че не е виновен за нарушаването на споразуменията.

Но адвокатът на прокуратурата Лоръл Байг заяви, че Младич е осъден за някои от "най-отвратителните престъпления на 20-ти век".

"Младич отговаряше за операцията в Сребреница," каза тя. "Той използва силите под негово командване, за да екзекутира хиляди мъже и момчета."

Адвокатът на защитата Драган Иветич отрече, че клиентът му е изиграл роля в клането, заявявайки: "Младич не е злодей. Той беше човек, който по всяко време се опитваше да помогне на ООН да свърши работата, която не можеше да свърши в Сребреница на хуманитарно ниво. "

Как се случи геноцидът?

Между 1991 и 1999 г. социалистическата държава Югославия се разпадна насилствено на отделни образувания, обхващащи териториите на тогавашните Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония и Словения.

От всички конфликти войната в Босна беше най-кървавата, тъй като в етническо и религиозно отношение тази част беше най-разделена.

Югославските части на армията, изтеглени от Хърватия и преименувани на босненско-сръбската армия, заляха огромна част от доминирана от сърби територия в Босна.

Повече от един милион бошняци и хървати бяха изгонени от домовете си в така нареченото етническо прочистване, но сърбите също страдаха. По времето, когато войната приключи през 1995 г., бяха убити най-малко 100 000 души.

В края на войната през 1995 г. Младич се укрива и живее в неизвестност в Сърбия, защитен от семейството и силите за сигурност.

Най-накрая той бе издирен и арестуван в къща на братовчед си в северната част на Сърбия през 2011 г.