Пендаровски: Няма системно нарушаване на правата на българите в РСМ

От македонец не можеш да направиш българин. Не може с договор да бъде сменено националното самосъзнание на цял един народ. Това каза македонският президент Стево Пендаровски в днешното си годишно обръщение към парламента.

Няма такъв пример в историята, в който националното самосъзнание на цяла нация да бъде променено с договор, подчерта президентът, говорейки за напрежението между македонци и българи и визирайки предполагаемата от македонска страна заплаха за идентичността. 

Президентът на РСМ Стево Пендаровски говори за необходимостта от кристално ясна правна и политическа процедура, както и за промяна на конституцията в страната по време на  годишното си обръщение към парламента.

По думите му, промяната в основния закон трябва да бъде направена без натиск или против нечия воля, а народните представители трябва да имат предвид, че "самото съдържание на конкретното предложение, включването на българи и части от други народи в Конституцията, по никакъв начин не унищожава македонската идентичност, а тези, които сега са против, ако наистина вярват, че ЕС е стратегическа цел на страната от 1991 г. до днес и ако днес са против, как ще гласуват за тази конституционна промяна, когато са на власт".

"Френското предложение (за преговорна рамка), заради което бяхме безпрецедентно разделени, предизвика много полемики, но всички те пряко или косвено бяха свързани със страха от заплаха за идентичността на македонците и македонския език. Позовавайки се на тезата, че „само като българи можем да влезем в Европейския съюз", искам да подчертая, че няма абсолютно никакъв начин да превърнем един македонец в българин. Това са два различни идентичностни кода, два различни народа със своя специфична етногенеза. Няма такъв пример в историята, когато със споразумение се променя националното чувство на цял народ", каза Пендаровски, според когото протестите срещу предложената преговорна рамка, които опозицията организира през лятото на тази година, са създали в страната атмосфера на ожесточено политическо напрежение и усещане сред част от обществото за съдбовна дилема за нацията и държавата.

"И след пет месеца съм дълбоко убеден, че позицията, която изразих, че решението да се приеме модифицираното френско предложение не е нито исторически триумф, нито исторически провал и може да издържи днес на аргументирана критика. В същото време отказвам да повярвам, че политическата цел или приоритет на президента на Франция или например на германския канцлер е да обезличи македонския народ, за да ни вкара в Европа като българи", подчерта Пендаровски.

Според Пендаровски задължението за промяна на конституцията не е свързано с откриването на български клубове в страната, но остава впечатлението, че това е въпрос на организирана дейност, която не допринася за изграждането на доверие между Скопие и София.

"При напрежението, породено от откриването на тези клубове, за съжаление другата страна избра конфронтационен вместо кооперативен подход, което е напълно в синхрон с публичната реторика на българските историци в смесената комисия, които настояват, че историята доминира в целия двустранен дневен ред, а не само един от неговите сегменти", каза Пендаровски.

Според него е факт, че "няма системно нарушаване на правата на българското малцинство, не трябва да се ограничава възможността им да откриват клубове, където искат и колкото искат, но при стриктно спазване на македонските закони, които са съвместими с европейските".

По отношение на тезата на опозицията, че трябва да има гаранции, че промяната в конституцията на Северна Македония ще е последното искане към страната в преговорния процес, Пендаровски посочи като пример това, че България и Румъния отново не получиха зелена светлина за Шенген. "Щом две членки на ЕС бяха блокирани да влязат в един от най-важните проекти на единното европейско пространство, разбира се, че никой не може да даде гаранции на страна кандидат, която току-що е започнала преговори", каза Пендаровски.

Според него правителството на Северна Македония трябва да положи усилия по време на преговорите в екипите да бъдат включени експерти, предложени както от гражданските организации, така и от опозицията, защото преговорите ще надхвърлят мандата на едно правителство и ще продължат по-дълго, ако не бъде впрегнат целият потенциал на страната.