Борбата с дизеловите коли в Европа – ненужна истерия!?

Борбата с дизела в Европа е световна политика, която няма нищо общо с изчистването на въздуха, а е по-скоро истерия и балон, който ще се спука”. Това заяви за “Труд” зам.-председателят на Асоциацията на вносителите на автомобили в България Любомир Доросиев.

“Не бих казал, че в Америка се карат само бензинови коли”, допълни той по повод факта, че в редица градове от Европа се ограничава достъпа на дизелови коли.

“И бензиновите автомобили изпускат вредни емисии в атмосферата, докато дизеловите имат специален филтър, който пречиства около 95% от мръсните газове, които колата изпуска”, обясни Доросиев. Въпреки европейските политики за ограничение на старите дизелови автомобили в сърцето на града, цените на колите с такива двигатели и в Европа и в България остават без промяна.

“Няма и промяна в търсенето, дизелът продължава да се купува”, каза Доросиев и допълни: “не виждам как би могло да имам дизелов автомобил и да ми забранят да влизам в центъра на града”.

“Годишно в страната се внасят 255 хил. автомобилa втора ръка от чужбина, като 90% от тях са дизелови”, заяви Любомир Доросиев. Това означава, че за година в страната се внасят 230 хил. автомобила с дизелови двигатели.

Относно предпочитанията на българите за втора ръка автомобили, Доросиев заяви, че в по-големите градове хората най-често си вземат кола на 10 години, а в по-малките на около 15 години с бюджет около 5000 лв. Вносът на автомобили в страната е предимно от Италия, Швейцария и Германия.

Доросиев обясни, че внасяните в страната стари корейски автомобили най-често се продават за 6-7 хил. лв., а за европейска кола до 10 години се плащат около 30 хил. лв. Предлагането на коли втора ръка е много по-голямо от търсенето, като голям дял от бизнеса е в сивия сектор, коментира експертът.

Според него екотаксите за регистрация на кола не отиват за почистване на въздуха. А освен това автомобилите не са най-голямата причина за замърсяването. “Едни от най-големите причинители на замърсяване са камионите, а да не говорим и за отоплението с твърдо гориво, както и рядкото почистване на улиците”, заяви той.

В България се обсъждат няколко варианта за промяна на налозите, чиято цел официално е да се стимулира покупката на по-екологични коли. Преди няколко месеца министърът на финансите Владислав Горанов, заяви, че може да се обмисли промяна на местния данък за колите и за по-старите, които замърсяват повече, данъкът да е по-висок. Наскоро кабинетът увеличи екотаксите за регистрация на автомобил. За кола над 10 години таксата нарасна от 267 лв. на 310 лв.

Вдигането на данъците обаче няма как да накара човек, който работи за 1000 лв. на месец да си купи нова кола за 30 хил. лв., коментираха финансисти. Обсъжда се и възможност на колите да бъдат поставени стикери, които да показват колко замърсяват въздуха. Идеята е да са в три цвята – зелен за тези, които замърсяват най-малко (Евро 5 и 6), жълт за Евро 3 и 4, и червен за най-старите коли – Евро 1 и 2. Като идеята е кметовете да имат право да забранят движението в центъра на града на коли с жълт или червен стикер.

Броят на автомобилите на бензин и на дизел в страната е равен, сочат данните на КАТ. От общо 3,645 млн. автомобила, точно по 44,4% е делът на тези на бензин и на дизел. Но в тези данни влизат както леките коли, така и камионите. Ако се погледнат данните само за колите, нещата се променят. Колите на бензин са 1,374 млн. и имат дял от 49,5%. Докато дизелите са с дял от 42,9%. Останалите коли са с монтирана газова бутилка, хибриди, или електрически. В страната има само 495 електрически коли, а 4251 са хибриди.

При товарните автомобили съотношението в използваното гориво е различно. От всичките 367 хил. камиона, над 85% са на дизел, а само 11,8% са с бензинови двигатели.

В България над 41% от автомобилите са на над 20 години, показа проверка в данните на КАТ към 1 юни 2018 г. В България са регистрирани общо 3,645 млн. автомобила. Като от тях над 1,494 млн. са на над 20 години. Като основната причина за това са ниските доходи.

Други над 1 млн. автомобила също са доста стари – на 15-20 години. Те имат дял от 27,5% от всички регистрирани автомобили в страната. Близо 20% са на между 11 и 15 години, а 6,7% са между 6 и 10-годишни. Под 5% от автомобилите в страната са на под 5 години и може да се каже, че са почти нови.

Дизеловите автомобили се очаква да паднат до 5% от пазара на автомобили в ЕС до 2030 г., твърди проучване, цитирано от BBC. Отказването от дизела обаче ще направи още по-трудно ЕС да постигне целите си за намаляване на въглеродните емисии.

Дизелът дори бе популяризиран като по-екологично съобразен от бензина като част от усилията на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове и по-специално на въглероден диоксид. Въпреки че дизеловото гориво съдържа малко повече въглерод, общите емисии на въглероден диоксид на средния дизелов автомобил са по-ниски от тези на бензиновите коли. Дизеловите двигатели обаче генерират по-високи нива на азотни оксиди и фини прахови частици – малки частици сажди.