Болницата, преживяла двете световни войни

Представете си място, близо до голям град, но достатъчно отдалечено, за да потъне в забрава. Санаториумът Белиц е пример за сграда, построена сред природа и чист въздух, където обаче едва ли някой иска да остане задълго. Първоначално пустата сега сграда била приспособена като санаториум. Той отворил врати през 1898 година и в него се лекували пациенти, болни от туберкулоза. Постепенно болницата се разраства и функционира в продължение на няколко десетилетия.

Голяма част от сградата вече е изоставена, макар в нея да се е лекувала една от най-известните немски личности на миналия век, а именно Хитлер. Малко след началото на Първата световна война санаториумът се превръща в болница, която приютява жертвите от войната. В последните месеци на 1916 година самият Адолф Хитлер е изпратен в Белиц, за да се възстанови от контузия в бедрото.

Болницата, намираща се в близост до Берлин, се превръща в малък самостоятелен град – с месарница, пекарна, място за пране на дрехи, бирария и ресторанти. До 1930 година болницата отново се трансформира в санаториум, смятан за световен първенец в лечението на туберкулоза. Сградата дори има своя собствена електроцентрала, която генерира толкова много топлина, че през зимата снегът никога не се задържа около санаториума.

Със започването на Втората световна война сградата отново се превръща във военна болница. Няколко от крилата ѝ дори са разрушени от съюзнически бомбардировки. След края на войната Белиц се озовава под контрола на Съветския съюз и се използва за лечение на съветски войници, разположени в района. През 1994 година руснаците се оттеглят и оставят болницата пуста.

И до днес сградата пустее и се саморазрушава под влиянието на климатичните условия. Някогашната болница, спасявала животи, тъне в мрак и забрава. Влезте в галерията на Tialoto.bg и разгледайте това, което все още е останало от Белиц.