От Чикаго и напред. И делфини по пътя

Приключението в снимки

„Доста често си прекарвахме времето в компанията на делфини… идват да си поиграят с нас, да поплуват редом до лодката. Това е едно от най-приятните неща, които човек може да преживее изобщо… усещането за свобода, което те внасят в цялата картинка е определено завладяващо.“

Четирима българи, решили да пропътуват пътя на Алеко. Стас, Бисер, Косьо и Емо дръзнаха да прекосят Атлантическия океан с лодката си и да докажат, че винаги има начин една мечта да се превърне в реалност:

"До Чикаго и назад"... като изминем обратния път по начин, който малцина са го правили и направили".

Ветроходци, алпинисти и инженери. Авантюра на 25, 27, 31 и 32 години.

В началото на годината четиримата решават и си купуват яхта по Интернет, в САЩ.

През април хващат самолета и отиват в Чикаго, оттам возят лодката с камион до Ню Йорк, оборудват я и... на 24 април скачат в океана.

"В началото докато свикнем имахме няколко доста тежки денонощия. Първата седмица бяхме много близо до Гълфстрийм-течението, където се сформират множество зони на ниско налягане и духаше прилично. Няколко пъти ни се е случвало вятърът да достига 40 възела", разказа за Dnes.bg Косьо.

На юг обаче… "Безветрие. Установяваме, че като е тихо и спокойно, и няма много работа, става малко скучно, но се разнообразяваме. Направихме първо къпане в океана. Водата е топличка, а цветът е просто неописуем (маслено син). Е, бързо се качихме обратно, че всички си имаме едно на ум с акулите и разни други същества".

Има ли време и шанс за интернет връзка - Косьо сяда и пише в блога си.

"Сега малко да се оплача от едни други обитатели на синята част от планетата - рибите. Нямат никакво желание да се хващат на въдицата... пробвам какви ли не примамки, изкуствени рибки, които сам бих хапнал (толкова са истински)… ефект 0.

Надявам се, че по-нататък ще имаме по-голям успех с риболова, защото пържолите от риба тон са нещо невероятно."

До Азорските острови са четирима, оттам към Европа обаче продължават трима.

"Единия член на екипажа го хвана морска болест и се прибра в България. Стана му много неприятно и реши, че няма смисъл да се мъчи. Иначе всичко си имахме, приготвяхме си храна, носехме си и доста консерви, пресни плодове", разказва Косьо.

Вода, вода, вода. 19 дни и 2200 мили, най-дългото разстояние, изминато от мореплавателите в открито море.

Видят ли обаче суша, бурна радост настава. Все чудати места с палми и учудени хора: питаха ни как тази лодка ще прекоси океана и ще стигне Европа.

Е, вече са в Европа, от вторник са в Малага, Испания, доволни от изживяната си мечта.

Резултатът: "Усещането е все едно си изкачил висок връх", описва преживяното Косьо, който днес, заедно с приятелите си, се връща в България, но... нови трима авантюристи поемат към България, отново с яхтата, за да завършат още веднъж пътешествието на Алеко - От Чикаго и напред... към родината.

P.S.  - А през 1894 Алеко е написал: Човек бил много ненаситен. Ето сега ний с Филарета обиколихме, то се казва, половината земно кълбо и какво ще речете - кандисахме ли?

Приключението в снимки