Защо тийнейджърите са неспокойни или колко е голяма Вселената

От еволюцията на Дарвин до идеята, че личността се оформя до голяма степен от случайността - любимите теории на най-изтъкнатите мислители в света са еклектични като самата наука, предаде Ройтерс.

Всеки януари импресариото Джон Брокман, който ръководи интернет салона edge.org, задава въпроси на посещаващите го учени.

Така той вече е събрал мненията им по важни тема като как интернет променя начина им на мислене или кое е най-важното изобретение от 2000 години насам.

Тази година Брокман ги попитал "Кое е вашето любимо задълбочено, елегантно или красиво обяснение?".

В анкетата са участвали общо 200 учени, сред които кралския астроном Мартин Рийс, физика Фрийман Дайсън.
Според специалистите най-влиятелните научни теории в историята са тези на Дарвин и на Айнщайн.

"Естественият подбор на Дарвин печели неоспоримо - заявява Доукинс, почетен професор в Оксфордския университет. - Това е единственият случай в областта на човешкото познание, когато толкова много факти се обясняват като се допуска толкова малко".

Това каза той за теорията, която обхваща всичко за живота на базата на идеята за естествения подбор, действащ чрез случайни генетични мутации.

Теорията за относителността на Айнщайн, която обяснява гравитация като изкривяване на пространството, също има немалко привърженици. Според физика Стив Гидингс от университета на Калифорния в Санта Барбара "тази централна идея е оформила нашите идеи за съвременната космология и ни е дала представата за разширяващата се Вселена".

Общата относителност обяснява черните дупки, пречупването на светлината и "дори предлага възможно обяснение на произхода на Вселената - като квантово тунелиране от "нищото", пише той.

Много от номинираните идеи обаче няма да срещнете в учебниците за гимназиите, а дори и за колежите.
Терънс Сейновски, компютърен невробиолог в института "Солк", величае откритието, че съзнанието не е авторът на важните решения, например как постъпват хората или за кого да се оженят.

Това се прави от "древна мозъчна система, наречена базална ганглия, мозъчни мрежи, до които съзнанието няма достъп". Те се захранват с допамин и прогнозират доколко удовлетворяващ ще е даден избор - ако избера този апартамент, колко щастлив ще бъда. Те "оценяват настоящото състояние на цялата мозъчна кора и информират мозъка за най-добрия курс на действие" - каза Сейновски.

По-късно хората си създават обяснение за избора и се убеждават, погрешно, че са взели решението по своя воля и логика.

За невробиолога Робърт Саполски от Станфордския университет най-красивата идея е появата на сложни явления почти магически от извънредно прости компоненти. Например, човек се появява от няколко хиляди гена. Интелектът на колония мравки - трудова специализация, сложни подземни гнезда - се появява от привидно
безсмисленото поведение на хиляди отделни насекоми.

Сякаш няма план или централен източник на команди, каза Саполски. Всяка индивидуална мравка има прост алгоритъм за взаимодействие със средата и от това се появява много ефикасна колония.

Теории, които обясняват странното човешко поведение или вътрешните механизми на Вселената, също са любими на участвалите в допитването на сайта.

Психологът Алисън Гопник от университета на Калифорния в Бъркли, харесва теорията, която разкрива защо тийнейджърите са толкова неспокойни и емоционални. При тях две мозъчни системи - емоционално мотивационната система и когнитивната контролна система не функционират в синхрон.

Сред предпочитаните човешки открития е и предложението на астрофизика Мартин Рийс от Кембриджския университет. Той посочи "смайващата концепция", че това, което наричаме Вселена. Според учения може би става въпрос за "много по-обширно" пространство от наблюдаваното от астрономите. Ако това е вярно, известният
космос може да е "малка част от последвалото "нашия" Голям взрив, който, сам по себе си, е само един взрив във вероятно безкрайния ансамбъл" - пише Рийс.