Люби ме страстно

Не се казвам Виктория.И не ме гони параноята. Защо си измисляш? отговор Сигнализирай

Майка Тереза, млъкни. И не ми давай нареждания. отговор Сигнализирай

Iavno ima6 i problemi s pametta-moze da si ia opresni6,pogledni kakvo si pisala -Nomer 102,za neistinskite priateli. Ima6 seriozen problem sas sebe si,pogrizi se!!! отговор Сигнализирай

Искам и аз щастие като това на родителите ти, а неда живея като хора та, които са на 30-40 години и се разбира, че имат нещо общо само по детето, което им казва "мамо" и "тати"...Макар че аз вероятно не бих търпяла само заради децата и бих се разделила с човека, както е станало с теб. А не само да се оплаквам. отговор Сигнализирай

Тук ми хареса, права си за отчуждението. Но честно казано, колкото и да се бори човек има момент в който не може да бъде избегнато, говоря ти от позицията на 37 годишна жена, омъжвана и развеждана жеднъж. За жалост колкото и комуникативен да е човек в забързаното ежедневие има и самотни периоди, които не могат да бъдат предвидени и избегнати. Сами вие ще го видите с годините, човек не знае какво му предстои. Аз също вярвах, че с бившият ми съпруг, ще отгледаме детето си и ще съхраним всичко градено след 8 години брак, но се получи срив между нас, който никога не съм и сънувала, че може да стане. А ако в едни семейни или несемейни отношения това се получи, по-добрия вариант е раздялата и за 2-мата, колкото и болезнена да е. Видях, че за психология си говорите, е, аз съм дипломиран психолог и изучавам човешките взаимоотношения, вече имам и житейски опит в случая. Човек наистина трябва да се радва на хубавите си дни деца, защото в житейският ни път, който в последствие осъзнавме, че е бил доста кратък, щастието и нещастието, както обвързаноста и самотата вървят ръка за ръка! Когато си правим равносметка в последствие, осъзнаваме, че много, ама много малко от нещата които сме искали сме постигнали точно така както сме желаели. Повечето от тях или ни се изплъзват, или се оказват мираж. Има огромна разлика от това човек да срещне пламенен любовник от който да останат само спомени след време или пък свестен житейски партньор, който да бъде зад гърба му в хубави и трудни моменти, но не за 2-3 години и после да офейка, а за постоянно. Това не е невъзможно деца, повярвайте ми, но ние сами сме си виновни, че го направихме невъзможно. Семейството като институция в България преживява истински катарзис, хората не гледат на връзките си като на нещо специално, хващат се един за друг за толкова елементарни неща, които след време се износват, после за още толкова елементарни причини се разделят. Моите родители са ми за пример, близо на 70 години, още се обичат, уважават, помагат и са толкова нежни един към друг, предполагам, че това може да се отнася и за вашите. Но нека сме реалисти, в днешно време това е почти невъзможно да се случи. Нат също разсъждава човешки и това е много хубаво. Радвайте се на добрите дни, защото не знаете утрешния ден какво ни е заложил. отговор Сигнализирай