Гуардиола и кризата

Най-успешният треньор в историята на испанския гранд Барселона си тръгна от любимия клуб по подобаващ начин – изведе отбора си до 14-ти трофей. Но с непрекъснатото увеличаване на безработицата и задълбочаващата се криза, напускането на Хосеп Гуардиола идва малко в повече на каталунските жители, пише BBC.

И дава за пример възрастният фен на Барса Алвино, който седи на стълбището на стадион "Висенте Калдерон“ (там се игра финалът за Купата на краля срещу Атлетик Билбао) до 32-годишния си син и отпива бира от пластмасова чаша. Лицето му издава микс от емоции – гордост, загриженост, дори меланхолия, докато гледа разгромната (и резонна) победа с 3-0 на своя отбор.

"Радвам се на победите на клуба, но в момента множество семейства в Каталуния страдат от финансовата реалност в страната. Ние сме доста продуктивен регион и си мисля, че не получаваме подобаващ дял от "тортата“ на Испания", разсъждава пред BBC Алвино.

И същевременно се наслаждава на спиращия дъха стил, изграден от Гуардиола в 4-те му години, начело на Барселона. 3 титли, 2 купи, 3 Суперкупи на Испания, 2 Шампионски лиги, 2 Световни клубни първенства и е 2 Суперкупи на Европа е равносметката за Пеп в този период.

Но не просто трофеите, а впечатляващата атрактивна, нападателна, в много моменти гениална игра на възпитаниците му е това, което превърна тази Барселона в един от най-обичаните отбори в историята на футбола. И като че ли най-добрият...

Бумът на Гуардиола и неговата Барса съвпадна с може би най-тежката икономическа криза в съвременната история на иберийската страна. Докато Пеп залагаше на вълнуващото нападение, Испания остана в изцяло отбранителна позиция, що се отнася до икономическото й оцеляване.

Каталуния представлява 1/5 от икономиката на Испания. Само за тази година обаче автономната област се нуждае от заеми в размер на умопомрачителните 13 млрд. евро, за да рефинансира огромния си дълг. И необходимостта от помощ от централната власт в Мадрид изглежда крещяща, въпреки уверенията на местните управници, че до такъв сценарий няма да се стигне.

"Когато икономическата ситуация е лоша, бягството от депресията под формата на футболните емоции е всичко за нас", споделя Алвино. Той е член на Барселона от 32 години. В общи линии откакто се е родил синът му.

"Ние винаги сме били клуб на страданието, на страха. Страданието винаги е вървяло ръка за ръка с радостните мигове. Но с идването на Гуардиола това се промени, той ни накара да мечтаем, да се радваме, да не се страхуваме от никой", убеден е фенът.

Неслучайно след края на финала за Купата на краля самият наставник обяви, че отборът му играе за хората от Каталуния. "Аз съм от Каталуния, израстнал съм като верен привърженик на Барса. Нашата цел е да доставяме удоволствие на хората и мисля, че в последните години се справихме добре с тази задача. Това е най-хубавото нещо", отбеляза Пеп.

Напускането му обаче връща спомена за нестабилното (по критериите за феновете на Барселона) минало.

"Ще мине доста време преди да се намери толкова подходящ треньор за този отбор“, казва живеещият в Барселона Ричард Фицпатрик, автор на книгата за вечното съперничеството между местния колос и Реал Мадрид "El Clasico".

"Все пак Гуардиола е извървял пътя от момче, което гони топките до капитан на Барселона. Има 6 медала от испанското първенство като футболист, играл е в митичния Дрийм тийм на Йохан Кройф (редом до Христо Стоичков). Освен това е интелигентен, чувствителен, земен мъж, носещ изключително силен положителен заряд. И не на последно място е истински каталунец – патриот, защитаващ идеята за независимост от Испания без видимо притеснение", допълва Фицпатрик.

Писателят е твърдо убеден, че има връзка между благосъстоянието на хората в областта и футбола. Особено в настоящия момент и още повече, че самият клуб е затънал в дългове.

Сега противниците на Барса потриват доволно ръце и тръбят, че краят на ерата "Пеп" ще е краят на ерата на "неговите" Меси, Шави, Иниеста. Каталунците пък с присвити сърца се надяват, че дясната ръка на Гуардиола ще съумее да поеме кормилото със същия финес. Да си в сянка обаче е едно, а да си постоянно под светлината на прожекторите – съвсем друго. И Тито Виланова добре знае това. Ако не го знае, ще го разбере скоропостижно.

Защото в Испания футболът е последната инстанция – всичко се съпоставя с него.