Първият ни олимпийски медалист е роден в Румъния

Били сме три пъти сред първите десет страни на света по медали в неофициалното класиране по нации на Олимпийски игри! Били сме и на почетното трето място в Москва през 1980 г. - бойкотът на САЩ и на част от Западните страни си е за тяхна сметка.

Но при толкова успехи и общо 48 шампиона  (6 двойни) и 55 титли, бронзът на Борис Георгиев-Моката в Хелзинки през 1952 г. е с каратите на злато.

Точно преди 60 години боксьорът в категория до 75 кг става първият български, спортист, извоювал олимпийско отличие за България.

Dnes.bg връща лентата на събитията, продължавайки поредицата за олимпийските ни герои.

За 289 мача Борис Георгиев, който е осемкратен републикански шампион, не е нокаутиран нито веднъж. Не е бил дори в нокдаун!
Визитката с впечатляващи факти на Моката започва с любопитния факт, че той всъщност е роден в Румъния. Проплаква в Добрич през 1929 г., но когато хлебородна Добруджа е още румънска.
 
Бъдещият майстор на ръкавиците помни от това време как сме посрещали войските ни преди Втората Световна война. Нашият генерал влязъл на бял кон.
 
"Мамалигарите откриваха техни училища и детски градини, за да ни приобщят. Аз не щях да говоря езика им. Набих едно румънче и ме изгониха“, спомня си Моката.

В родния край на Моката земеделци с 1000 декара са били считани за неудачници. При това семейството на бъдещия боксов ас няма дори декар. Въпреки това глад няма – бащата е башмайсторът в добиването на олио.
 
Моката е самоук боксьор

Пали се по спорта на сърцето си от статия във вестника. Преди това тренира футбол, колоездене, тенис... Помпа мускулите си с работа на полето. Част от спартанския му начин на живот е да спи в в яслите на конете.

Не разбира, че печели медал в Хелзинки
 
В Хелзинки Георгиев до церемонията по награждаване не разбира, че е спечелил медал. Гледа финала по костюм. Насила го качили на почетната стълбичка.
 
"Аз се дърпах, понеже не бях по екип и се срамувах. Насила ме избутаха на стълбичката. Оттам видях да се вее българското знаме и се разплаках.
 
За бронза не ми дадоха пари, кола или жилище. Не ме приеха тогавашните ръководители на държавата Вълко Червенков и Антон Югов. Дори шифът на БОК ген. Стойчев не дойде да ме поздрави в Хелзинки!“, спомня си още Моката.
 
Георгиев се връща с останалите ни спортисти с влак през СССР. Шеф на бокса тогава е писателят Павел Вежинов.

В Москва той кара посрещачите от посолството да ми подарят един несесер за бръснене. Това ми беше премията! По-късно на конгрес на БСФС ми връчиха сребърен орден на труда, спомня си Моката.
 
Следващият от олимпийските герои, които Dnes.bg ще ви представи е Боян Радев. Чиличеният борец от пернишкото село Мошино е първият ни  двукратен шампион от форума под петте преплетени кръга.