Обзор на Европейското първенство по футбол

Сега в дните, в които изпращаме 2012 г. не може да не погледнем назад към най-значимите моменти от футболната година. А когато става въпрос за футбол, най-важното събитие без съмнение бе Евро 2012.

Полша и Украйна бяха домакини на турнира, в който се случиха толкова много неща и видяхме изключителен футбол. Според мнозина това беше най-доброто европейско първенство за века. Имаше много голове, красив футбол и пак същият победител – Испания. Иберийците направиха нещо невиждано, като спечелиха три поредни големи турнира. И го направиха убедително, като разбиха с 4:0 Италия на финала.

Евро 2012 обаче ще се помни дълго. Заради изравнените възможности и равностойните мачове. 14 отбора от общо 16 имаха шанс да се класират напред преди последните си мачове. Имаше драма в елиминациите (благодарение на Кристиано Роналдо и многото дузпи) и един шокиращ финалист – Италия.

Това беше и последното първенство на Европа с 16 отбора. От следващото издание финалистите ще са 24 (не че това ще увеличи шанса на България да се класира).

В рамките на три седмици през лятото видяхме много неща на Евро 2012. Ето синтезирано най-доброто от всичко:

Без съмнение най-добрият играч беше Андрес Иниеста. Той бе избран и за играч на мача във финала с Италия, с което стана единственият испанец, спечелил приза поне веднъж и в трите големи триумфа на Ла Фурия (Евро 2008, Мондиал 2010 и Евро 2012). Именно неговият отличен пас доведе до първия гол на Испания на финала. Иниеста бе страхотен и в груповата фаза, като игра стабилно срещу Италия и Хърватия, после асистира на Чаби Алонсо за първия гол срещу Франция на четвъртфинала, а на полуфинала бе най-близо до вкарването на гол на Португалия.

Никой не се съмнява сега, че Испания беше най-добрият отбор, но имаше доста критици заради това, че Ла Фурия играеше без нападател в повечето мачове. Сеск Фабрегас бе използван в ролята на „фалшива деветка”. За испанците остава и най-доброто спасяване в турнира. Направи го Икер Касияс в мача с Хърватия. Неговата намеса срещу Иван Ракитич запази резултата 0:0 и може би запази Испания в турнира. А когато един вратар натрупа 500 минути без допуснат гол, няма как да не е сред най-добрите.
Откритието на турнира също дойде от Испания. Жорди Алба блесна с изявите си. Крайният защитник дори вкара на финала гол, за който всеки нападател ще му завиди.

И докато всички тези феноменални представяния на Испания се очакваха, то съвсем неочакван бе другият финалист. Италия не беше слагана в сметките, но адзурите показаха класа. Адзурите промениха своя стил, за което треньорът Прандели заслужава адмирации. Той променяше и схемата на игра според съперника. Италия не само стигна до финала, но отстрани по пътя Англия и Германия.

Англичаните бяха сломени след дузпи, като може би най-решаващият момент на турнира бе именно при тях. Андреа Пирло изпълни дузпа в стил „Паненка” и това промени развоя на дузпите. Точно преди това Монтоливо бе изпуснал, но това вдъхнови италианците и уплаши англичаните. Веднага след Пирло, Йънг изпусна, а после и Ашли Коул не бе точен и Англия отпадна.

На полуфинала Италия показа защо винаги побеждава Германия на големи първенства и спечели с 2:0. И двата гола реализира Марио Балотели. Второто му попадение, след което той съблече фланелката и демонстрира мускули, остава като може би най-красивото в турнира. Съперничи му единствено голът на Златан Ибрахимович със странична ножица в груповата фаза.

Италия загуби финала с унизителното 0:4, но резултатът не казва всичко. Адзурите играха почти цяло второ полувреме с човек по-малко без да има червен картон. След трите смени, които Прандели направи Тиаго Мота се контузи и повече от 30 минути Италия игра с 10 души. Испания вкара два от головете в края на мача.

Разбира се, на турнира имаше и разочарования. Най-голямото беше Холандия. Лалетата тръгнаха като фаворит, а загубиха и трите си мача в своята група и си стегнаха багажа първи. Холандия нямаше късмет срещу Дания, беше слаба срещу Германия и безобразна срещу Португалия. Отборът, който само преди 2 години бе на финал на световното, бе разкъсван от скандали и разделен на групички. Треньорът Ван Марвайк напусна малко след като тима се прибра в родината.

Сред изненадите на турнира можем да причислим и факта, че Англия спечели своята група. Островитяните не показаха добра игра, но взеха нужните резултати. Те дори напуснаха турнира без да загубят в игровото време, като отстъпиха едва след дузпи от Италия. Но за разлика от друг път, този път не адзурите, а англичаните бяха набедени, че играят антифутбол.

Най-голямата несправедливост на турнира дойде в груповата фаза, когато капитанът на Гърция Йоргос Карагунис получи втори жълт картон за симулация в мача с Русия. Повторенията ясно показаха, че е имало нарушение срещу него и Гърция трябваше да получи дузпа. Вместо това Карагунис пропусна четвъртфинала с Германия, който бе и последният мач на неговия тим на първенството.

Евро 2012 ще се запомни и като първенството, в което за първи път домакинът не прескочи груповата фаза. И Полша, и Украйна отпаднаха още в групите. Украинците се представиха достойно и изпратиха подобаващо своята легенда Андрий Шевченко. Нападателят вкара 2 гола за победата над Швеция, но загубите от Франция и Англия изхвърлиха украинците. Полша дори не успя да вземе победа и завърши само с 2 точки.

Още спортни новини четете в Gol.bg