Амортизация на идолите

За футбола лятото е същото, което Ишмилия представлява за репортера по неволя Уилям Бут в книгата на Ивлин Уо "Сензационни новини": безнадеждна въображаема страна, пустош, в която няма абсолютно нищо, което да представлява интерес за когото и да било… освен ако някой не захване да насили ситуацията.

След края на всички възможни турнири, животът на футбола през лятото се превръща в потискаща рутина. Човек може да заспи от скука… освен ако не гръмне някоя сензационна новина. В това отношение Испания е производител №1 в света.

В напълно съсипаната испанска футболна индустрия, където повечето анонимни клубове години наред живеят на ръба на фалита, Реал (Мадрид) и Барселона са като два свръхестествени острова. Най-популярните клубове в страната берат плодовете на съвършената експлоатация на собствената си история. Техните ръководители култивираха традицията да се стимулира имиджът на собствената търговска марка с бомбастични трансфери.

Всяко лято Реал и Барса идват на летния панаир с най-много жълтици в кесията. И с най-малко задръжки.

Според експертите от 2013 година насам Реал и Барселона са купили четиримата най-надценени футболисти в историята на играта (разминаването между платената цена и реалната стойност е между 40% и 50%). Става дума за Бейл (100 млн.), Неймар (100 млн.), Хамес (80 млн.) и Луис Суарес (80 млн.).

Клубните шефове са предпазливи и не го обявяват публично, но си дават сметка за един нежелан страничен ефект от трансферните бомби. Екипите на Хосеп Мария Бартомеу и на Флорентино Перес са наясно, че с всяка нова "сензационна новина" собствените им идоли губят от стойността си.

Меси и Кристиано Роналдо, най-добрите футболисти на планетата през последното десетилетие, губят позиции с всеки изминал ден. Неймар, Суарес, Бейл и Хамес са призвани да се борят за жизненото пространство, отстъпено от старите звезди.

"Амортизация" е модна дума. В света на футбола я използват традиционните икономисти, превърнали се в спортни ръководители. Едно от последствията на капиталистическото развитие е, че с времето амортизацията изяжда всичко.

Икономическите речници определят амортизацията като "намаляване цената на определен актив поради износване или изхабяване".

Въпросните активи са машините. Кристиано и Меси са машините. Най-продуктивните машини в испанския футбол през последния половин век.

Кристиано е на 29 години, Меси – на 27. И двамата би трябвало да са в разцвета на силите си, но стратегията на господарите им сякаш ги обрича да излязат от мода по маркетингови съображения. Те са "амортизирани". Принудени са да се сражават срещу един невидим съперник.

Преди време семиотикът Ролан Барт предупреди: "Каквато и да е степента на вина на обвиняемия, съществува един ужасяващ спектакъл, който заплашва всички ни: да бъдем съдени от една власт, която не желае да слуша друг език, освен този, който самата тя ни налага."

Диего Торес, "Ел Паис"

Още футболни новини четете в Gol.bg