"Номадска архитектура" спасява олимпийските съоръжения в Рио

След 21 август всички медали ще са спечелени. Вълнението ще се е уталожило и тълпите ще са се разпръснали, тъй като Олимпийските игри 2016 приключват.

А ако историята е някакъв показател, олимпийските съоръжения в Рио, посрещнали най-добрите атлети и най-разпалените фенове, могат да останат неизползваеми, пише Линда Пун, "Атлантик".

Това се случи в повечето градове домакини на олимпиади. Пекинският стадион, наричан Птичето гнездо, има разходи за поддръжка на стойност 11 милиона долара годишно, въпреки че на практика остава почти празен. Съоръженията за Олимпийските игри в Атина през 2004 година се превърнаха в стар спомен за парите, които биха могли да бъдат похарчени по-добре.

Рио обаче, който е решен да остави по-успешно и устойчиво наследство, планира да трансформира някои от съоръженията чрез, както я определя кметът на града Едуарду Паиш, "номадската архитектура".

Залата Future Arena за олимпийските състезания по хандбал и параолимпийските турнири по голбал ще бъде превърната в четири държавни училища в съседните квартали Жакарепагуа и Бара, както и в Сау Кристовау на източния бряг. Всяко училище ще бъде за 500 ученици.

Залата бе проектирана с двойна цел от самото начало, казва Мануел Ногейра, управляващ директор на AndArchitect, британската фирма, която стои зад проекта. "Начинът, по който всичко се пренася от едно място на друго, е малко като Лего," допълва той.

Залата е направена от по-малки модулни части, които са свързани. Когато игрите приключат, тези части - включително покривът, панелите от фасадата и вертикалните колони, които поддържат залата, ще бъдат разглобени, подредени и пренесени в трите квартала. Водопроводът и окабеляването са проектирани са така, че не трябва да бъдат изтръгвани, отбелязва Бил Хенуей от AECOM, американската компания, която изработи общия план на Олимпийския парк Бара в Рио де Жанейро, в който се намира Future Arena. "Разглобяваш, преместваш и я превръщаш в тези четири училища," допълва той.

Близкият център за водни спортове, който също е временно съоръжение, ще бъде разглобен и сглобен отново като два общински басейна.

А Олимпийският парк, който се простира на 300 акра и разполага с общо 9 съоръжения, ще бъде превърнат в обществен парк и площадка за частни проекти.

Международният център за излъчване на олимпиадата също ще смени предназначението си и ще се превърне в гимназиално общежитие според Next City.

По същество Рио използва "временната архитектура" - концепция, която става все по-популярна в градските среди. Градът не прибягва пръв до нея. През 2012 година покойната архитектка Заха Хадид проектира лондонския център за водни спортове така, че временните зрителски места да могат лесно да се махнат от основната сграда и тя да стане по-малка и по-лесна за управление след игрите.

Има тенденция към временни съоръжения при големите спортни събития и олимпиадите, отбелязва Хенуей.

"Когато започнахме работа в Рио, кметът стана още по-предпазлив за всички разходи - от постоянните съоръжения до временните. Той отправи едно предизвикателство: Има ли начин тези материали да бъдат използвани отново като модули?", казва Хенуей.

Всъщност устойчивостта бе една от основните теми на Рио при кандидатстването за домакин на тези олимпийски игри. Градът даде амбициозни обещания да облекчи задръстванията, като увеличи инфраструктурата за градски транспорт и изчисти токсичните си канали наред с други поети ангажименти. Засега обаче Рио не успява да ги изпълни, въпреки че разходите се повишиха и се оценяват на около 12 милиарда долара.

Като се има предвид всичко това и лошият опит на градовете с олимпийските им съоръжения, Джей Коукли отбелязва, че има известни съмнения.

"Изглежда и звучи страхотно, но не сме сигурни, че ще се случи", казва Коукли, пенсиониран преподавател от университета на Колорадо в Колорадо спрингс, който изучава социологията на спорта и резултатите от спортните мегасъбития.

"Град Рио . . . засега е затънал в дълбока финансова дупка, така че е много трудно да спазят обещанията си за съоръженията. След като приключат игрите, организационният комитет се разпуска и е много трудно да се разбере кой ще поеме разходите и ще направи измененията на сградите," допълва той.

В доклада си за спортните мегасъбития, написан съвместно с занимаващия се със социални проучвания Дорализе Ланхе Суза от Федералния университет на Парана, Бразилия, Коукли пише, че въпреки добрите намерения ползите рядко достигат до "социално изключеното население".

Проблемът е, че нещата не са били планирани, отбелязва той. Да превърнеш нещо в училище, когато не можеш да наемеш учители или докато още не си започнал да обучаваш учители, да създаваш програма или да работиш с родителите - освен ако нещо не са планирали както трябва и не са намерили бюджет, нещата няма да се случат, заявява Коукли.

Хенуей признава икономическите трудности, но посочва и че естеството на публично-частното партньорство при олимпийските игри оказва натиск върху инвеститорите да изпълнят обещанията си за след олимпиадата. Само чрез разработване на обектите, допълва той, инвеститорите могат да си върнат парите, които първоначално са инвестирали в изграждането на парка за олимпийските игри. Хенуей също така хвали кмета на Рио, че е обявил за приоритет образованието и допълва, че гласовитата кметска подкрепа за "номадската архитектура" ще принуди градоначалника да си спази обещанията. Точно сега обаче всичко е под въпрос, отбелязва Коукли.
 

/БТА/