Сърдиткото "Човек на име Уве" идва у нас

В света на възрастните хора ни отвежда "Човек на име Уве". Историята за 59-годишния сърдитко, който не може да се отърве от досадници след загубата на обичната му съпруга, се редува с ретроспекции за живота му, изпълнен с много труд и неуморна защита на личните му правила за добро и зло.

Зад привидно непретенциозните случки прозира остра сатира към съвременния свят, напреднал дигитално, но обеднял емоционално.

За първи път у нас продукцията бе показана на фестивала CineLibri, а от 28 октомври "Човек на име Уве" тръгва и в избрани киносалони в София и страната.

Филмът е екранизация по едноименния бестселър на Фредрик Бакман. Сюжетът се ражда първо в блога на писателя, после става тотален бестселър, а авторът е обявен за най-добрия шведски писател за 2013, следва филмовата адаптация по романа и съвсем наскоро новината, че именно с това заглавие Швеция ще влезе в надпреварата за Оскар за чуждестранен филм през 2017.

На пръв поглед Уве е просто едно сърдито старче на 59, което няма доверие на никого в този свят, освен на себе си. Писнало му е от всичко и всички – защото са "идиоти". Уве от години не е домоуправител на малкия спретнат квартал, в който живее, но продължава да се вживява в спазването на реда и дисциплината наоколо.

За него правилата са на живот и смърт. И сякаш са единственото, което осмисля самотното му, отчуждено и начумерено ежедневие. Докато наблизо не се нанасят нови съседи. Бременната Парване и семейството й се настаняват точно в отсрещната къща с гръм и трясък. Но от това ще се роди едно неочаквано приятелство, което ще промени всички.

Интелигентна и забавна комедия с елементи на драма, която няма да остави никого безразличен. Филм, който може да ви разплаче и разсмее едновременно. История за близостта между хората, любовта и това колко е важно да се обграждаш с подходящите инструменти.

Фредрик Бакман е роден през 1981 в Стокхолм, Швеция. Започва да учи история на религията, но прекъсва и работи като келнер в ресторант и шофьор на мотокар в склад. През 2006 вестник "Хелсингбори Дагблад" променя концепцията си в таблоид, той кандидатства и е нает като колумнист.

През 2007 е нает от новинарския сайт "Муур магазин", а година по-късно преминава на свободна практика. В периода 2010 – 2015 пише за модното мъжко списание "Кафе". През 2012 започва да пише и за вестник "Метро". През 2012 е издаден първият му роман "Човек на име Уве", който моментално се превръща в бестселър, като само в родината му са продадени над 400 000 екземпляра.

През 2013 е публикуван и другият му успешен роман "Баба праща поздрави и се извинява". Произведенията на писателя са преведени на над 25 езика. През 2013 е избран за най-успешния автор на Швеция.