Виж други галерии »

123456789

Малко след като слънцето се издига над центъра на Париж, първият от оранжево облечените техници се качи на върха на Триумфалната арка и започна да се спуска по забележителността, разгръщайки ивица сребристосиня тъкан, която блести на сутрешната светлина.

Чуха се аплодисменти, когато първият работник се качи отгоре, на 50 метра над земята, но повечето зрители в тълпата просто затаиха дъх. Това беше бавна и щателна операция, изискваща от техниците да спират, за да правят корекции на гънките в материала на всеки няколко метра, като същевременно избягват да докосват самата арка.

Монументалният подвиг на опаковането на Триумфалната арка в 25 000 квадратни метра материал -  посмъртното сбъдване на 60-годишната мечта на художника Кристо, започна.

Тъй като се появиха още ролки от рециклируем материал, както и още техници, част от екип от общо 95 души, имаше вълнение, емоции, но и малко опънати нерви  заради операция, която комбинира изкуството и инженерството в голям мащаб.

Имаше и тъга, че художниците, Кристо и съпругата му от Франция, Жан-Клод, които за пръв път си представят L’Arc de Triomphe опакована през 1962 г., докато живеят в малка стая близо до нея, няма да са там, за да я видят. Роденият в България Христо Явашев почина през май миналата година, докато съпругата му и артистичен партньор почина през 2009 г.

Кристо, който обви Райхстага в Берлин, остави подробни чертежи и инструкции, обхващащи всеки визуален и художествен аспект на това как иска да изглежда опакованата арка.

"Това е визията на Кристо и Жан-Клод. Много е важно да обръщаме внимание на всеки детайл, който Кристо е отбелязал", казва племенникът на художника Владимир Явашев, който наблюдава работата, пред The Guardian. "Всичко беше изцяло проектирано от Кристо до последния детайл и ние трябва да се придържаме към това. Ако хората кажат, че е точно като от скиците, това означава, че сме свършили добра работа."

Инженерите и строителните екипи работят денонощно от юли, за да подготвят Триумфалната арка като издигат скелета, за да държат тъканта далеч от камъка на паметника. Очаква се действителното опаковане да приключи днес, след което тъканта ще бъде закрепена с червени въжета.

Кристо направи фотомонтаж на това как иска да изглежда обвитата арка още през 60-те години, но така и не предлага да го направи, като приема, че никога няма да получи необходимото разрешение. Идеята е възобновена през 2017 г. и е одобрена от градските власти в Париж, както и от Центъра за национални паметници, който надзирава обществените паметници.

Проектът за 14 милиона евро е финансиран изцяло чрез продажбата на подготвителните проучвания на Кристо, чертежи и колажи на проекта, както и мащабни модели, произведения през  50-те и 60-те години и оригинални литографии по други теми. Проектът не е получил публично финансиране.

След като материалът и въжетата бъдат обезопасени, ще започне усилен процес на оглеждане на произведението на изкуството, за да се гарантира, че завършената обвивка изглежда точно така, както Кристо я е нарисувал.

Опакованата Триумфална арка ще бъде официално открита на 18 септември и подобно на други подобни проекти на Кристо ще продължи само няколко седмици. На 3 октомври ще започне работа по премахване на опаковката навреме за церемониите за Деня на примирието. Служителите на паметниците в Париж са наблюдават цялата инсталация, за да се уверят, че върху арката няма следи.

Кристо учи в София, но дезертира на Запад през 1957 г., като се качва във влак от Прага за Виена, а по-нататък през Женева за Париж, където се запознава с Жана-Клод Денат де Гийбон. Двойката се мести в Ню Йорк през 1964 г., като прекарва първите си три години там като нелегални имигранти.

Сред най-известните творби на Христо е опаковането на Понт Ньоф в Париж през 1985 г.

"Бях на 17 години, когато започнах да работя с Кристо. Работя по този проект от четири години. В момента се концентрираме върху свършването на работата и отлагаме чувствата за малко по-късно. Това е вид терапия - концентрирате се върху нещо, за да не мислите за нещо друго. Най-голямото предизвикателство за мен е, че Кристо не е тук. Липсва ми ентусиазмът, критиката, енергията му и това за мен е най -голямото предизвикателство", казва племенникът му.

"Много е важно, че хората могат да идват и да се разхождат около Триумфалната арка, да докосват материала. Това е произведение на изкуството, което е живо, движещо се с вятъра", допълва той.

На въпрос какво означава всичко, той отговори: "Кристо и Жан-Клод вярваха, че тяхната работа в крайна сметка е свързана със свободата. Никой не би могъл да притежава това произведение на изкуството, дори и те. Всеки може да й придаде свой собствен смисъл и всеки смисъл е важен и правилен. "

В интервю малко преди смъртта си Кристо каза, че има 18 месеца, за да изготви подробностите около Триумфалната арка, в сравнение с 25 години за Райхстага и 26 години за Портите в Сентръл парк. Той сподели, че е бил поканен да направи "нещо" извън центъра на Помпиду, за да съвпадне с изложбата му, но е казал на музея: "Никога няма да направя нищо тук. Ако направя нещо, това ще бъде обвиването на Триумфалната арка, но нищо друго."

"Опаковането на Триумфалната арка е доста специално", каза той. "Всичко се събра съвсем внезапно. Предложението датира от 1962 г., разбира се, но разрешението бе издадено внезапно. През 60-те години направих няколко скици, които продадохме за финансиране на други проекти. В края на 80-те дори направих много сложно издание на колаж с плат - тогава си мислехме, че проектът за Триумфалната арка никога няма да види бял свят. Честно казано, странно е как изведнъж всичко се случи. Никога не съм предполагал, че това някога ще се случи ... Но искам да знаете, че много от тези проекти могат да бъдат изградени без мен. Всичко вече е написано."

Майк Шлайх, от германската инженерна компания SBP, каза пред журналисти: "Ние сме много горди, че сме част от екипа, който ще завърши мечтата на Кристо. Това е прекрасно нещо, прекрасно произведение на изкуството. Точно това искаше Кристо. Ние, инженерите, трябваше да научим езика на артистите."

Винс Дейвънпорт, един от инженерните консултанти на Кристо, който работи с него 35 години, казва: "Особеното предизвикателство при всеки проект на Кристо е, че винаги е за първи път; никога не е правено досега и никога няма да се повтори."

Гласът му трепва, когато добавя: "Много е емоционално. Искаме само Кристо да е тук, за да го види."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase