Днес в Босна бяха почетени и погребани петдесет новоидентифицирани жертви, а хиляди хора се събраха, за да отбележат годишнината от клането в Сребреница през 1995 г. - единственият признат геноцид в Европа след Холокоста.

Двадесет и седем години след като бяха брутално убити, останките на 47 мъже и трима тийнейджъри бяха положени в мемориално гробище на входа на Сребреница, присъединявайки се към повече от 6600 други жертви на клането, които вече са погребани там, предаде "Асошиейтед прес".

Идриз Мустафич присъства на колективното погребение, за да погребе частично останките на сина си Салим. Той е на 16 години, когато е убит в Сребреница през юли 1995 г., докато се опитва да избяга от града, когато той е превзет от босненските сръбски сили в последните месеци на войната в Босна през 1992-95 г.

"По-големият ми син, Енис, също беше убит. Погребахме го през 2005 г. Сега погребвам Салим", казва Мустафич.

"Съдебните експерти не откриха черепа му, но съпругата ми получи рак и трябваше да се подложи на операция, просто не можехме да чакаме повече, за да погребем костите, които намерихме, за да знаем поне къде са гробовете им", добави той.

Убийствата в Сребреница са кървавото кресчендо на войната в Босна, която започна след разпадането на Югославия, отприщило националистически страсти и териториални амбиции, които противопоставиха босненските сърби на другите две основни етнически групировки в страната - хървати и бошняци.

През юли 1995 г. босненските сърби превземат защитеното от ООН убежище в Сребреница. Те отделиха най-малко 8000 бошняшки мъже и момчета от техните съпруги, майки и сестри, преследваха ги из горите около източния град и ги избиха.

След това извършителите заравят телата на жертвите си в набързо направени масови гробове, които по-късно разкопават с булдозери, разпръсквайки останките сред други погребения, за да скрият следите от военните си престъпления. По време на този процес полуразложените останки са разкъсани. Все още се намират части от тела в масовите гробове около Сребреница, които се сглобяват и идентифицират чрез щателен ДНК анализ.

Когато останките бъдат идентифицирани, те се връщат на роднините им и се погребват отново в мемориалния център и гробището край Сребреница всяка година на 11 юли - годишнината от деня, в който започват убийствата през 1995 г.

Мана Адемович, която е загубила съпруга си и много други роднини от мъжки пол по време на клането, е сред участниците във възпоменателните церемонии в Сребреница в понеделник. Адемович е намерила частичните останки на съпруга си и го е погребала преди години, но казва, че "трябва да бъде в Сребреница на всеки 11 юли".

"По-лесно е, когато имаш гроб, който да посетиш, без значение колко кости са погребани вътре", каза тя, докато седеше сред гробовете в огромното и все още разширяващо се мемориално гробище, прегръщайки бялата мраморна надгробна плоча на съпруга си.

В речта си на възпоменателната церемония преди погребението нидерландският министър на отбраната Кайса Олонгрен се извини на оцелелите от Сребреница за това, че нидерландските миротворци не са успели да предотвратят клането през 1995 г.

"Международната общност не успя да предложи адекватна защита на хората от Сребреница и като част от тази общност нидерландското правителство споделя отговорността за ситуацията, в която се случи този провал, и за това поднасяме най-дълбоките си извинения", заяви Олонгрен.

Убийствата в Сребреница са единственото събитие от войната в Босна, което е юридически определено като геноцид. Самата война доведе до смъртта на над 100 000 души. Специалният трибунал на ООН за военни престъпления в бивша Югославия в Хага и съдилищата на Балканите осъдиха близо 50 босненски сръбски военни служители - включително техния военен лидер Радован Караджич и военния му командир Ратко Младич - на повече от 700 години затвор за убийствата в Сребреница.

Въпреки неопровержимите доказателства за случилото се обаче повечето сръбски лидери в Босна и съседна Сърбия продължават да омаловажават или дори да отричат клането в Сребреница и да възхваляват Караджич и Младич като герои.

Менахем Розенсафт, изпълнителен вицепрезидент и главен съветник на Световния еврейски конгрес, също се обърна към опечалените в понеделник. Той заяви, че възпоменанието за клането в Сребреница е от "съдбоносно значение за всички, които се грижат за международните права на човека, за всички, които имат съвест".

Розенсафт заяви, че е "от решаващо значение" международната общност да отбелязва официално геноцида в Сребреница на всеки 11 юли "не само от уважение към жертвите, но и като публична контрамярка на многократните усилия за отричане на този геноцид".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase