Сумая Байрути вървеше по изоставени улици, осеяни с кратери от снаряди и заобиколени от редици разрушени сгради, а от време на време се катереше по огромни пясъчни барикади, преди да стигне до апартамента на родителите си в някога контролирания от бунтовниците квартал Баб Дрейб в централния сирийския град Хомс.

38-годишната учителка по английски език, която работи в Дамаск, идва с автобус в Хомс веднъж седмично, за да прекара два дни с родителите си, които живеят сами в своя наскоро ремонтиран апартамент в силно разрушения и предимно безлюден район, пише Асошиейтед прес.

Почти четири години минаха, откакто последните бунтовници и цивилни напуснаха крепостите в древното сърце на Хомс през май 2014 г., предавайки на президента Башар Асад един окървавен град, наричан някога "столица на революцията". Малко хора са се завърнали, а големи части от някога кипящия от живот стар град все още са изоставени и разрушени, като че времето е спряло, откакто оръжията са спрели да гърмят.

За семейството на Байрути най-голямата скръб остава загубата на нейния най-малък брат Рабих през 2015 г. Той бил убит от бунтовниците в контролираната от тях северозападна провинция Идлиб.

"Това беше най-голямата загуба. Нито загубата на къщата, нито на работата или на някое друго нещо беше толкова болезнена, колкото загубата на Рабих", каза тя.

Домът на семейството в Баб Дрейб е в сърцето на някога контролираните от бунтовниците райони на Хомс. Улиците са толкова надупчени от снаряди и разрушени, че колите не могат да се движат, а най-близкия район с магазини и автомобили е на 20 минути път пеш.

Когато влезе в двустайния апартамент на своите родители на втория етаж, Сумая видя баща си, който седеше на пода до нафтова печка, ядеше пържен карфиол и хляб за обяд и гледаше футболен мач по телевизията, а майка й седеше наблизо.

Тя обясни, че семейството трябвало да смени жилището си осем пъти от избухването на сирийския конфликт преди седем години, след като основният им дом бил разрушен.

През 2012 г. семейство Байрути избягало в Дамаск, след като кварталът им бил превзет от бунтовниците. Година по-късно се завърнали в Хомс и живели под наем в няколко жилища, преди да се преместят в дома на дядото и бабата на Сумая по майчина линия през октомври 2016 г., малко повече от две години след като правителствените сили си възвърнали целия Хомс.

След като семейството се нанесло в поредния си апартамент, ООН им помогнало да му направят ремонт, при който били поставени нови прозорци и врати и били затворени зеещите дупки в стените.

По-малкият брат на Сумая щял да навърши 18 през 2015 г. и искал да се премести в Турция, за да си намери работа и да избегне задължителната военна служба.

Семейството се свързало с роднини в контролираното от бунтовниците село Саракеб в Идлиб, които обещали да му помогнат да се премести в Турция.

Байрути и майка й Тамадор Шилар казаха, че техните роднини предоставили сведения за него на свързаната с "Ислямска държава" екстремистка групировка "Джунд ал Акса", като й казали, че той и семейството му са поддръжници на правителството.

След няколко дни младият мъж бил изправен от групировката пред т.нар. съд, който го осъдил на смърт за това, че е поддръжник на правителството, и постановил наказание на по-голямата му сестра, преподаваща в управлявано от правителството училище.

Няколко седмици по-късно семейството получило документите за самоличност и личните вещи на Рабих от таксиметров шофьор, правещ курсове между контролираната от бунтовниците провинция Идлиб и Хомс. В писмо се казвало, че той бил убит, защото не се присъединил към "свещената война" срещу правителството, казаха Шилар и Байрути.

Шилар каза, че не може да се отърси от чувството на скръб.

"Това е чувството на всяка жена, загубила сина си, а той не беше виновен", каза тя, бършейки сълзите от лицето си. "Негодниците се отнесоха несправедливо с него."

Бащата на Байрути Мохамед Риад каза, че са късметлии, че имат дом, и добави, че сега имат електричество по 12 часа на ден и питейна вода по два часа. Той ходи пеш около половин час всеки ден, за да стигне до пазара и да купи хранителни и други продукти.

При продължаващата гражданска война никоя западна страна не е предприела действия, за да помогне за финансирането на възстановяването на Сирия.

Губернаторството е обновило стария покрит пазар, както и някои от старите църкви на града, а известната джамия "Халед бин ал Уалид" в града се ремонтира. Повечето квартали обаче все още са в развалини.

Жителите, които малко по малко се завръщат, използват собствени пари или помощ от ООН, за да поправят домовете си само колкото да може да се живее в тях.

Губернаторът на Хомс Талал Барази заяви за Асошиейтед прес, че са се завърнали 21 000 семейства - или 30 процента от първоначалното 1,2-милионно население на град Хомс.

Риад каза, че се надява да си намери работа, щом започне възстановяването. 70-годишният мъж е бил строителен работник през по-голямата част от живота си.

"Положението като цяло е добро, но главният ни проблем е, че тук няма транспорт", заяви той, докато гледаше футболния мач по иракски канал.

Шилар каза, че се тревожи за бъдещето и мисли, че дори Хомс да бъде възстановен, помирението ще отнеме доста време.

"Градът се нуждае от много усилия, за да се съживи отново . . . Става въпрос не само за сградите (които са били разрушени), а и за нашите души", каза тя. 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase