Близкия изток изригва отново, като гневните младежи са начело на демонстрациите в Египет, Ливан, Ирак и Иран. Всъщност протестите достигат много по-далеч: Хонконг и Чили също протестират. Ако не друго, политическите елити по света спят малко по-неспокойно, пише американското издание American Conservative в материал, предава "Фокус".

През 2011 г. популярното недоволство обхвана арабския свят, но само Тунис изглежда като успех от далече. Сирия и Либия бяха обхванати от опустошителните граждански войни. Египет се оказва управляван от още по-брутален деспот. Сунитското кралско семейство на Бахрейн разчита на саудитските военни, за да осигури подчинението на шиитското мнозинство. Останалите кралства в Персийския залив купуваха политически мир, увеличавайки плащанията за благополучието на своето зависимо население. Нито една страна в региона не изглежда особено стабилна.

Най-забележителните, макар и най-малко отбелязани демонстрации, може да са тези в Египет. През септември няколко хиляди души излязоха на улиците в Кайро и половина дузина други градове, изискващи отстраняването на президента Абдел Фатах ал Сиси. Режимът арестува около 4 300 протестиращи. За тях администрацията на Тръмп не каза нищо, тъй като президентът Доналд Тръмп харесва бруталния нов фараон.

Сиси е затворил и измъчвал повече хора от предшественика си и закри НПО, които наблюдаваха нарушенията на човешките права от Кайро. Но въпреки увереността, че ще бъдат изправени пред дълги години затвор, демонстрантите се противопоставиха на режима му. Смелостта им показа неговата крехкост. Хората са ядосани от продължаващата липса на икономически растеж и работни места. Корупцията бушува непрекъснато: Сиси представлява застиналата търговска класа, зависима от държавните услуги. Освен това той засили широкия контрол на въоръжените служби над икономиката, което превърна войниците в привилегирована класа. Той вече не прави никакви усилия за политическа либерализация, като смаза целия политически активизъм , а не само този на „Мюсюлмански братя“.

В краткосрочен план той едва ли ще бъде отстранен. Въпреки това дългосрочното му оцеляване е по-малко сигурно, тъй като той е широко мразен и разглеждан като уязвим. Дори военните са поставили дистанция между тях и президента; той трябваше да арестува и сплашва офицерите, за да им попречи да тръгнат срещу него. Предполагаемите му приятели може да се окажат най-опасните му врагове.

Ливанските демонстранти, започнали с протест срещу нови данъци, предизвикват най-обърканата и може би най-малко ефективната политическа система в региона. Единственият близкоизточен народ с предимно християнска култура, Ливан е управляван от необичайно сектантско правителство. Президентът е маронит християнин, премиерът е сунит, а парламентарният лидер е шиит. Религията стана дотолкова въпрос на политиката, колкото и на вярата. По време на 15-годишната гражданска война съюзите се усукват и изместват. Доскоро президентството беше празно близо две години, когато християнски военачалник, подкрепен от Хизбула, се бори с християнски военачалник, подкрепен от сунитите. В крайна сметка последният триумфира.

В такава система компетентността и ефективността имат значение. Ливан през 2015 г. беше в разгара на криза. Сектантската политика блокира използването на депата за отпадъци, причинявайки натрупване на боклук в целия Бейрут и извън него. Нередовното електроснабдяване е проблем от скоро. Страната е затрупана с бежанци. Добрите работни места са малко и младите ливанци заминават в чужбина в търсене на работа.

Стотици хиляди хора от много партии, скандираха „всички, означава всички“ трябва да се оттеглят и „ние сме народната революция, вие сте гражданската война.“ Шийските демонстранти дори се насочиха срещу „Хизбулла“, ядосани заради участие в конфликта в Сирия, подкрепата за правителството и съучастието в корупцията. Правителството предложи отстъпки, а премиерът и няколко други членове на кабинета подадоха оставка. Кризата обаче не затихва.

Интересите, които се възползват от настоящата корумпирана система, остават силни. Това включва външни играчи, по-специално Иран и Сирия. Преди гражданската война Ливан е бил либерален оазис и търговска безопасна зона. Обаче този конфликт, при който бяха убити стотици хиляди, продължава да виси като призрак. Сектантството кара някои ливанци да отказват да обвиняват „своите” представители. Протестиращите се стремят да преодолеят подобни разделения, но населението остава малко, разделено и уплашено.

Най-големият последен провал на Вашингтон беше инвазията в Ирак. Очакваният преход се превърна в кървава сектантска гражданска война. Стотици хиляди загинаха. Създадоха са „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“. Иран получи контрол върху съседната страна. САЩ даде възможност за сектантско шиитско управление, което разпали сунитско въстание и насърчи обезсърченото малцинство да разчита на радикални групировки като „Ислямска държава“ за своята защита.

По-ранните протести в Ирак илюстрираха значителната пропаст между обществеността и елитите. Сега икономическите проблеми предизвикаха нов кръг на недоволство. Некомпетентността на правителството и корупцията са довели до лоши, дори несъществуващи обществени услуги, като чиста вода и надеждно електричество. Сектантският контрол върху министерствата ги превърна в източници на религиозно влияние и заетост. Както и другаде в Близкия изток, работните места за младите са оскъдни.

И накрая, преназначаването, което означаваше понижение, на популярен служител за борба с тероризма, който предизвиква подкрепяните от Иран милиции, допълнително засили протестите. До голяма степен шиитските протестиращи критикуваха сектантското управление и външното влияние върху Багдад. Бе атакувано иранско консулство на юг. Въпреки това, антагонизмът е по-широк от това.

Администрацията на Тръмп е доволна, че Техеран е мишената, но демонстрантите са ядосани и на Вашингтон. Според независимият анализатор Ахмед Туау, „протестите са срещу всякакъв чуждестранен интервенционизъм в Ирак, независимо дали той е ирански, американски или саудитски“. Нарастващият иракски национализъм не е приятел на САЩ. Някои протестиращи скандират „Не на Америка, не на Иран.“ Когато умереният шиитски клирик аятола Али ал-Систани предупреди, че демонстрациите„ могат да станат арена за борба между някои международни и регионални сили ”, той имаше предвид и Америка, и Иран.

Нещо повече, най-важният политически представител на иракския национализъм е радикалният ислямски духовник Муктада ал Садр, чийто блок получи най-много гласове на последните избори и чиито милиции атакуваха американските сили по време на окупацията. През май Садр организира демонстрации, призовавайки правителството да се пази от всякакви конфликти между САЩ и Иран. Ако премиерът Адел Абдул-Махди падне, неговият наследник, независимо от отношението му към Техеран, е малко вероятно да бъде приятел на Вашингтон. Джефри Мартини и Ариана Табатабай от корпорация Rand предупреждават, че възраждането на „иракския национализъм оставя способността на САЩ да действат в тази страна също толкова застрашена, колкото протестите атакуват присъствието на Иран“.

Разбира се, отчаяно е необходима задълбочена реформа. Въпреки това протестиращите са изправени пред трудна борба. Правителството отговори със сила; проиранският парламентарен блок остава най-силният му привърженик и подкрепяните от Иран милиции подкрепят силите за сигурност. След като първоначално отхвърли исканията на протестиращите и поиска протестите да се прекратят, премиерът призна легитимността им и предложи оставката си - след като бъде постигнато съгласие за приемник, което може да се окаже невъзможно и което той добре знае. Не е ясно, дали демонстрантите представляват мнозинство. В крайна сметка хората с право на глас избраха народните представители, които одобриха настоящото правителство.

Последният кръг от демонстрации в Иран, които засегнаха 100 града, започна с повишаване на цените на горивата. Администрацията на Тръмп смята, че санкциите са успели да създадат огромни икономически затруднения, за които ще бъдат обвинени властите в Техеран. Въпреки че протестиращите са ядосани на управляващите в Иран, това не означава, че те споделят гледната точка на администрацията на Тръмп. Делът на населението, което подкрепя преговорите със Запада за ядрената му програма, намаля, когато американските санкции се разшириха. Очевидно администрацията, която твърди, че стои с хората, докато ги обеднява и гладува, се оказа по-убедителна.

Режимът очевидно се чувства заплашен; затова последва изключването на интернет, за да се предотврати координацията на опозицията. Засега протестите обаче са по-малки от тези от преди две години. Както и да е, въпреки триумфализма на Вашингтон, вярата, че сривът ще доведе до либерална, демократична система, отразява триумфа на надеждата за опит. Протестиращите, които разпространиха отворено писмо, обричащо „иранския сектантски режим, който подкрепя всички корумпирани политици, престъпници и убийци в нашето корумпирано правителство“, не би трябвало да се разглеждат светския западен режим като най-добрата алтернатива. Нито пък по-традиционното селско население.

Засега протестите остават просто предвестници за бъдещи трансформации. Всъщност градските вълнения, макар и важни доказателства за недоволство, могат да бъдат подвеждащ показател за популярните настроения. Западът е склонен да обърне непропорционално внимание на мненията на жители на градове с английски език, които са либерално настроени. Но те не са единствените хора в Иран Селското население е по-традиционно, религиозно и консервативно. Нещо повече, има значение кой излиза на улицата. Въпреки последните разрушителни вълнения, Близкият Изток все още изглежда далеч от демократично възраждане.

Регионът отново се оказва трайно нестабилен, дори без нова груба американска намеса. Дано, популярният стремеж към демокрация и просперитет приключи по-добре този път. Въпреки това, никой не трябва да има илюзии за вероятността националистическите арабски настроения да съвпадат с проамериканските и особено с про-административните настроения. Вашингтон трябва да внимава какво желае. Новите демократични, националистически режими може да са по-малко склонни да толерират бъдещи американски намеси.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase