Една лъскава и готова за нанасяне къща до болницата - на пръв поглед правителствата на Румъния и Унгария предлагат на новите лекари в Сфънту Георге доста голям комфорт. Причина за щедростта на обитавания също от много унгарци румънски град – опитът да се спре изтичането на мозъци от страна на лекарите към Западна Европа.

Изтичането на най-големите умове в чужбина засяга Източна Европа в продължение на години. А Румъния и България може да бъдат още по-засегнати от 1-и януари 2014 г. Тогава в Германия, Австрия и шест други европейски страни идва краят на последните ограничения за работа за българи и румънци, които по-богатите държави в ЕС наложиха заради страх от паническо бягство преди приемането на Букурещ и София през 2007 г., пише в свой анализ Süddeutsche Zeitung.

От 1-и януари всеки румънски или български гражданин може да се установи навсякъде в ЕС, да работи, но също така и да има претенции върху системите за социална сигурност и пенсии. Чираци и студенти, преподаватели и специалисти, но и сезонни работници могат още от началото на 2012 г. да идват в Германия. Малко преди Коледа Институтът за пазара на труда и изследванията на заетостта (IAB), който е подчинена структура на Федералната агенция по заетостта, обобщи информацията си за намиращите се в Германия 360 000 българи и румънци. Изводът: Германия се е възползвала от имиграцията на българи и румънци - и то значително.

Наистина около една четвърт от живеещите в Берлин, Дуисбург или Дортмунд българи и румънци са безработни, много от тях получават и държавни помощи. Но това не е правило. Като цяло според IAB към средата на годината само 7,4 на сто от живеещите в Германия българи и румънци са без работа - така че равнището на безработица на тези имигранти е дори малко по-ниско от средното за Германия.

Имигриралите румънци и българи са предимно млади, малко над половината разполагат с професионално образование или са завършили университет. Те получават два пъти по-рядко детски надбавки спрямо други чужденци във Федералната република. Те рядко получават обезщетение за безработица или пенсия, но плащат доста в пенсионните и социалните фондове. Така под черта продължава да има „положителен нетен принос на мигрантите, живеещи в Германия“, пишат анализаторите на IAB.

Този принос ще се повиши, когато през 2014 г. още 100 000 – 180 000 румънци и българи ще дойдат в Германия. Също така благодарение на поляците, румънците и българите през 2012 г. „за първи път през последните 15 години в Германия има достатъчно имигранти, за да се компенсира застаряването на германците“, се казва и в анализ на Консултативния съвет по въпросите на интеграцията и миграцията.

Но монетата си има и друга страна - в България от края на комунизма досега населението е намаляло с девет на сто до 7,4 милиона души, главно поради емиграцията. Румъния загуби близо четири милиона жители. Емигрантите си тръгват, защото стандартът на живот е много по-нисък, отколкото в Западна Европа или САЩ, и защото правителствата са корумпирани и икономиката не работи. Нищо от това не се е променило.

За разлика от Западна Европа, лекарите в Румъния са малко уважавани. Оборудването в болниците често е старо, лекарската заплата е по-ниска от 1000 евро на месец. А и доста често младите лекари трябва да "си откупят" доста скъпо своето работно място, както установява Елена Станку от Балканската мрежа на разследващите репортажи (BIRN). Едно лекарско място в малък румънски град струва около 15 000 евро под формата на подкуп. В по-голям град "се дължат" около 30 000 евро - разходи, които след това трябва да бъдат възстановени от пациентите.

Лекарите, които отхвърлят тази практика, отиват в чужбина - според данни от медицинската асоциация от 2007 г. насам най-малко 13 000 лекари са напуснали Румъния. Само в Германия вече са регистрирани 2900 румънски лекари. Българските медици също са склонни да емигрират доброволно. Според проучване на Медицинския университет в София повече от четири пети от новозавършилите доктори планират да емигрират.

По този начин Румъния и България губят милиарди, които преди са били инвестирани в обучението на лекари. Разбира се, емигрантите, от своя страна, превеждат пари в родината. В България по този начин през 2013 г. са влезли близо 1,5 млрд. евро, почти три процента от БВП, в Румъния - около 3 млрд. евро, еквивалентни на два процента от икономическия продукт.

Парите се харчат не само за потребление, но също така и за по-добро образование на децата, останали у дома, или в създаване на малък бизнес. Но също силно застаряващите общества в България и Румъния плащат по-висока цена, когато голяма част от най-способното население си отива.

Не само болниците губят професионалисти. Също така строителни фирми или текстилни фабрики, дъскорезници или хотели в Румъния и България са сред най-трудно намиращите персонал в цяла Европа, показва проучване на консултантска компания за подбор на персонал.

Правителството в Букурещ се опитва от 2008 г. насам да насърчи емигрирали румънци да се завърнат у дома, например организирайки изложения за работни места. Успехът е умерен. Според изследователя Ева Милитару емиграцията на най-добрите дори се увеличава. Тя говори дори за "четвърта вълна на емиграция". В София ежедневникът „24 часа“ цитира през октомври проучване, според което 27 процента от българите са готови да напуснат страната си.

Според друго проучване 200 000 българи (около пет процента от общия брой на населението) обмислят след 1 януари да опитат късмета си в други страни от ЕС. 85 процента от тези емигранти са на възраст под 40 години, три четвърти имат завършено средно образование или степен от университет. Ако те наистина си тръгнат, от тях ще се възползват новоприемащите ги страни.

А сред младите българи е популярен следният черен виц - „Има само два начина за изход от кризата - Терминал 1 и Терминал 2 на летището“, приключва анализа си Süddeutsche Zeitung.

Още подобни икономически новини за България четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase