"Болните от COVID-19 умират сами като кучета, не ми останаха сълзи"

"Всеки ден гледам как извозват труповете. Болните от коронавирус умират сами като кучета. Нямам повече сълзи." Дойче веле публикува разказа на българката Руми Маринова, която работи като медицинска сестра в италианския град Бергамо.

"Седя на балкона и гледам военните камиони, които извозват труповете. Возят ги към крематориуми извън града, защото вече няма къде да ги държат и погребват. Тук се завръща само прахът им. Не пускам телевизора, защото дъщеря ми ще се побърка, ако постоянно гледа такива кадри. Чуваме линейките. Минават покрай нас на всеки половин час. Денем и нощем."

Така започва разказът на Руми Маринова. Българката е медицинска сестра в Бергамо, живее в Италия от 1994 година. Но в момента не ходи на работа - освободили са я, защото дъщеря ѝ страда от мускулна атрофия и коронавирусът би бил фатален за нея. Затворени са вкъщи вече трета седмица.

Според Руми голямата грешка на италианците е, че не са взели необходимите мерки веднага. И че много хора първоначално не са обърнали никакво внимание на предупрежденията.

"И така пренесоха вируса в цяла Италия"

"Като им се казваше да не правят това или онова, те си мислеха, че е някакъв каприз. Затвориха училищата и университетите и студентите тръгнаха по заведения, на шопинг, по почивки на юг. И така пренесоха коронавируса в цяла Италия. Хвалеха се със снимки в социалните мрежи как са млади и вирусът не може да ги покоси. Но се оказа, че грешат", разказва Руми и добавя: "Шокираха ме кадри от камери на магазини, които показват как хора плюят по продуктите. Та това е престъпно! И ето ни сега - всички сме затворени вкъщи и си седим по балконите. Добре поне, че имаме балкони".

Руми ходи да пазарува само веднъж седмично. Винаги носи ръкавици и маска, въпреки че не е болна. И понеже на ходи на работа, помага на общината, откъдето я свързват по телефона с болни хора, които са самотни и имат нужда от съвет и утеха.

Когато я питаме за работата на лекарите и сестрите, които са на първа линия в борбата срещу коронавируса, Руми не може да сдържи сълзите си. Много от колегите ѝ, предимно млади хора със семейства, вече са заразени, а някои дори са в тежко състояние.

"Тези хора в момента жертват живота си. Нямат даже маски, принудени са да си ги изработват сами. Въпреки това продължават да ходят на работа. Без да мрънкат, без да се оплакват. Според мен те са истински герои."

Руми предполага, че една от основните причини за високата смъртност в Италия се крие в следния спор: дали хората да бъдат веднага тествани - или да си стоят вкъщи, докато не се проявят всички симптоми. "Но ако се чака да се разгърне цялата картина на болестта, тогава надеждата човек да се спаси е много малка. А как може от вкъщи да разпознаеш дали е този вирус или друг? Без тест? Хората умират сами като кучета, близките им даже не могат да се сбогуват с тях", разказва Руми и добавя:

"Не ми останаха сълзи"

"Преди време в Италия бяха затворени стотици болници, в резултат от което хиляди лекари и сестри останаха без работа. Сега ги търсим, но тях ги няма. Това се случи главно заради грешна политика, заради корупция - и за да могат да забогатеят едни хора, които нищо не разбират от здравеопазване. Преди дни Гражданската отбрана в Бергамо превърна едни огромни халета в реанимация за 400 човека. Те взеха нещата в свои ръце, защото правителството отново се бавеше. В същото време хората се редят в колите си на огромни опашки пред болниците, където обаче нямат възможност да ги приемат".

Руми следи, разбира се, и ситуацията в България. "Сестра ми живее в София и наскоро ми разказа как хора ходят на църква, разхождат се по "Витоша" и из парковете, въпреки забраните. На всички тях искам да кажа, че това е напълно неприемливо - ако продължат така, ще загинат много хора. А никой не бива да загива по този начин - изолиран и в самота. Не ми останаха сълзи."