Преди една година Ангела Меркел се прибра у дома от Вашингтон с това, което тя смяташе за дипломатически триумф, с който да приключи кариерата си на канцлер. САЩ се бяха съгласили да премахнат пречките пред завършването на "Северен поток" 2 - спорният тръбопровод за природен газ от Русия до Германия, който отслаби позицията на Украйна в противопоставянето й с Владимир Путин.

В замяна Меркел обеща да финансира зелена енергийна инфраструктура в Украйна и да настоява за санкции срещу Русия, ако се осмели да използва газа като "оръжие", за да тормози Киев.

Месеци по-късно тя се оттегли от поста си с рейтинг на одобрение, обикновено свързван със субтропическата диктатура. Помолени да оценят нейните 16 години на власт, 80 на сто от избирателите казаха, че са доволни. До началото на февруари, след три месеца извън общественото внимание, тя остана най-популярната политическа фигура в страната.

"Имаше 15 години на растеж и възходящ просперитет", казва Николаус Бломе, биограф на Меркел и ветеран политически журналист в Берлин, пред The Times. "Хората й гласуваха огромно доверие. Мисля, че много от тях са разпознали себе си в нейните характеристики или в начина, по който се е справяла с нещата."

Днес големи части от наследството на Меркел са в руини. Украйна се бори за оцеляването си под руската артилерийска атака. "Северен поток" 2 на практика е мъртъв. Русия насочи енергийния си лост не срещу Киев, а срещу Германия и Европа, заплашвайки да предизвика от най-тежките икономически кризи в страната след Втората световна война.

Години наред Меркел беше възхвалявана като лидер на свободния свят, казва Андреас Фулда, германски политолог от Нотингамския университет. "Сега, когато тя се оттегли, гледката се промени."

Краят на една ера

Инвазията на Путин в Украйна беше катализаторът за нова оценка на времето на Меркел като канцлер. Преоценката вече е надхвърлила подхода й към Кремъл. През последните седмици германски коментатори също й хвърлиха отговорността за разпадането на военния капацитет на страната, задръстването на вътрешните реформи, нейното успокояване на Пекин, бавните й действия относно изменението на климата и най-вече - за нейната енергийна политика, от оттеглянето на ранната й подкрепа за ядрената енергия до неспособността й да се подготви за бъдеще без руски газ.

И все пак дебатът за това какво е направила или не Меркел като канцлер, замъглява някои неудобни въпроси за самата съвременна Германия.

С няколко забележителни изключения, като например миграционната криза от 2015 г., канцлерът имаше склонност да поеме по пътя на най-малкото съпротивление, оставяйки се да бъде ръководена от своите съветници, корпоративните интереси, исканията на нейните коалиционни правителства, пресата и почти ежедневните проучвания на общественото мнение.

Понякога това я караше да действа срещу по-добрата си преценка. Миналия месец, в единственото си дълго интервю, откакто напусна поста, 67-годишната Меркел каза пред публика в препълнен берлински театър, че никога не е имала никакви илюзии относно руския президент или неговата готовност да прибегне до агресия. Нито, каза тя, наистина е вярвала в Wandel durch Handel (промяна чрез търговия) - преобладаващата германска философия, че автократичните режими могат да бъдат насочвани към либерална демокрация чрез влиянието на търговията.

Сътрудниците на Меркел описват нейния възглед за света като смущаващо мрачен, оформен от задълбочен прочит на вековна хаотична европейска история. Твърди се, че тя смята днешния, основан на правила международен ред като крехко и несигурно изключение от нормата, което може да се разпадне под натиск.

Един от най-трудните въпроси, които войната в Украйна постави пред Германия, е защо Меркел толкова често се е чувствала неспособна да действа спрямо тези инстинкти или да подготви страната си за бурите, които лично тя вярваше, че се задават?

Част от отговора е, че тя е имала достатъчно кризи, пред които да се изправи в настоящето: сътресенията в еврозоната, притока на повече от милион неевропейски мигранти, пандемията. По-дълбокият проблем обаче е, че тя често се поддаваше на вкоренен консенсус в сферите на политиката, бизнеса и медиите.

Този консенсус сега започва да се разхлабва, тъй като германците са изправени пред нарастваща криза на националната идентичност.

Три десетилетия на предположения бяха изгорени за няколко седмици: неограниченият потенциал на диалога, цивилизиращият ефект на търговските връзки, постоянството на глобалната система за сигурност, подкрепена от американската военна мощ, пацифизмът на германските избиратели, невъзможността за тотална сухопътна война между европейските държави, идеята за Путин като рационален международен партньор. Ерата, която Меркел определи, си отиде.

Трагична героиня

"Тогава 80% от германското население се присъедини към идеята, че имаме нужда от добри отношения с Русия – журналистите също", казва Бломе пред The Times. "Но трябваше да осъзнаем, че се оставяме толкова зависими от един единствен доставчик на енергия. Не беше тайна. Просто не беше обсъдено достатъчно широко. Сега се връща, за да ни преследва."

Откакто напусна поста, Меркел като цяло държи главата си наведена, въпреки че се смята, че съветва своя наследник Олаф Шолц зад кулисите в чести телефонни разговори.

Запитана как е прекарала първите месеци от пенсионирането си, тя каза, че е предприемала дълги разходки по балтийското крайбрежие и е слушала адаптации на аудиокниги на трагедиите на Шекспир, особено на Макбет.

По-навременен избор може да е Юлий Цезар, в който падането на някога неуязвим лидер се изражда в ожесточена битка за неговото наследство. Подобно на Марк Антъни, германският коментатор сега дойде не да хвали Меркел, а да я погребе.

Дори Християндемократическият съюз (ХДС), партията, която тя доведе до четири победи на изборите за Бундестаг, заби няколко ножа в гърба й. През януари нейните членове избраха Фридрих Мерц, нейния стар десен съперник, за нов лидер. Партията вече промени някои от политиките си, като призова трите оставащи атомни електроцентрали в Германия да продължат да работят и сложиха край на забраната й за фракинг.

И все пак преценките на бъдещите историци може да са по-нюансирани и да паднат поне толкова силно върху по-широкия германски елит, колкото и върху ръководството на Меркел.

Преди почти десетилетие, в последната глава от своята биография за Меркел Die Zauder-Künstlerin, Бломе размишлява какво би искала да прочете за себе си тя в историческите книги.

"Не мисля, че много се е променило", казва той. "Тя все още ще гледа към Европа – начинът, по който държеше целия бизнес заедно и държеше Германия заедно през три големи кризи. Но сега общата присъда ще бъде различна. Мисля, че все още ще включва тези успехи, но, разбира се, сега ще има редица недостатъци, които бяха разкрити много по-бързо и драматично заради войната в Украйна. Със сигурност тя не е виновна за самата война, но тя и нейното досие са сред жертвите на тази война, за която Германия почти не беше подготвена."

Политика, а не принцип

Фулда твърди, че в крайна сметка историците ще преценят, че отношението на Меркел към Китай, а не към Русия, е най-съществената грешка през годините й на власт.

През 2005 г., докато все още беше лидер на опозиционната ХДС, тя води кампания за канцлерския пост с обещания да либерализира данъчната система и да изостави помирителния, про-бизнес подход на Германия към Пекин.

След като постигна минимална победа, на Меркел не й остана друг избор, освен да формира "голяма коалиция" с най-силния опонент на своята партия, лявоцентристките Социалдемократи.

Отначало тя се опита да изпълни обещанието си да се противопостави на Китай, като покани Далай Лама в Берлин през 2007 г. Но в крайна сметка натискът да промени курса стана твърде голям.

"Виждам я като наказан реформатор, на когото рано са подрязали крилата", допълва Фулда. "Когато се опита да бъде принципна, не успя. В началото нейните идеи за реформа и особено за данъчна реформа бяха дълбоко непопулярни. Те почти й костваха изборите. Може би един от уроците, които тя извлече от този провал, е, че да бъдеш принципен по отношение на определени политики е опасно, защото може да не доведе до изборен успех."

През следващите години Меркел направи 12 държавни посещения в Пекин, всеки път с група от германски бизнес лидери. Тя лобираше енергично от тяхно име, като дори развяваше знамето на Wirecard - някога уважаван германски финансов технологичен гигант, който оттогава се срина в най-големия скандал с измами в страната.

Първоначалният икономически дивидент беше огромен. Китай изпревари САЩ като най-големия търговски партньор на Берлин, утроявайки дела си в германския износ в течение на 15 години. Миналата година Германия купи стоки на стойност 142 милиарда евро от Китай и продаде в замяна 104 милиарда евро. Една на всеки пет коли, продадени в Китай, е Volkswagen.

Германската критика към резултатите на Пекин по отношение на човешките права и върховенството на закона беше в най-добрия случай приглушена. Един бивш старши съветник на Меркел твърди, че Германия многократно е повдигала тези въпроси зад кулисите. И все пак освен споразумението през 2018 г. Китай да освободи Лиу Ся, съпругата на носителя на Нобелова награда за мир дисидент Лиу Сяобо, Берлин има малко осезаеми печалби, които да свидетелстват за неговата "тиха дипломация".

В края на 2020 г. Меркел посредничи при спорен инвестиционен пакт между Китай и Европейския съюз в надежда за по-нататъшно отваряне на китайския пазар за германски бизнес, подсладена със странични сделки за Airbus и Deutsche Telekom.

Обществото я подкрепи: през същата година, по време на залеза на ерата на Тръмп, проучване установи, че 36% от германците смятат, че е по-важно да имат добри отношения с Китай, отколкото със САЩ -  традиционният гарант за сигурността и просперитета на Германия . Само 37 на сто са на обратното мнение.

На куката за милиарди

Сега руското нападение срещу Украйна подчерта опасностите от прекаленото разчитане на един единствен търговски партньор и особено на автокрация с жажда за територията на своите съседи.

Притесненията относно стратегическите рискове от хазарта на Германия срещу Китай нараснаха като снежна топка.

Непредсказуемите регулации на Пекин, незачитането на правата върху интелектуалната собственост, твърдата доктрина за "нулев COVID" и влошаващият се имидж на Запад направиха живота дълбоко неудобен за много от германските фирми, които са създали плацдарм в страната. Един някога доходоносен пазар се превърна в страхотен и потенциално враждебен конкурент.

И все пак освобождаването от това икономическо преплитане ще бъде дори по-трудно от откъсването на Германия от руския газ. Фулда изчислява, че до 200 милиарда евро германски инвестиции в Китай могат да бъдат задържани за откуп в случай на някакъв политически спор.

Проучване през март установи, че 46% от германските производители зависят от Китай за поне част от техните вериги за доставки. Нищо не илюстрира дилемата толкова ярко, колкото стремежът на Германия към чиста енергия: сега Пекин доминира на пазарите на слънчеви и вятърни технологии до такава степен, че зеленият преход ще бъде практически невъзможен без китайски компоненти.

Фулда казва, че Меркел ефективно е вързала ръцете на своите наследници, включително Аналена Бербок, външният министър на Зелените, чиито инстинкти към Китай са много по-ястребови.

"Ако Бербок настоява за отделяне или по-настоятелна политика към Китай, тези компании ще бъдат държани за заложници или подложени на икономическа принуда", казва той. "Това ще попречи на всички усилия на германското правителство да се наложи срещу Китай."

"Непростимо е, че Меркел не направи повече, за да действа спрямо собствения си песимизъм относно шансовете за оцеляване на либералната демокрация", добавя Фулда. "Тя се тревожеше за Китай и беше загрижена за събитията в САЩ. Но тя всъщност не предаде своя песимистичен светоглед на германската общественост", казва той. "Тя можеше да подготви обществото за трудни времена, но не го направи."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase