Танкове за Украйна: Това вече е война между Запада и Русия

Военната помощ поставя по-голяма част от бъдещето на Украйна в ръцете на САЩ
26 яну 2023 22:45, Йоана Цонева
326
Танкове за Украйна: Това вече е война между Запада и Русия
Снимка: БГНЕС

Изпращането на още западни танкове в подкрепа на Украйна не означава, както някои политици понякога са опасно близо до това да намекнат, че войната вече е почти приключила - с изключение само на боевете. Войната в Украйна все още ще продължи месеци, ако не и години, и днешните решения са по-скоро стратегически завой на тялото, отколкото пълен и напълно осъществен обратен завой. Въпреки това това е безспорно важен момент, и то по три основни причини, пише в. "Гардиън".

Първата е, че бойните танкове дават на Украйна военно предимство, което, по думите на Ед Арнолд от Кралския институт на обединените служби, може да бъде трансформиращо. Трите типа западни бойни танкове, които сега се предоставят на Украйна - американският M1 Abrams, германският Leopard 2 и британският Challenger 2 - са значително по-мощни от Т-72 от съветската епоха, които формират основната част от руските и украинските танкови сили. Същото се отнася и за френските танкове Leclerc, чието изпращане в Украйна също не е изключено.

Всички тези западни танкове имат по-голяма мобилност, по-смъртоносна огнева мощ и по-силна броня от използваните от Русия. Това ги прави и по-тежки, което дава предимство на по-леките руски танкове в блатисти местности, каквито в Украйна не липсват след размразяването. Въпреки това системите за управление и навигация на съвременните западни танкове им дават възможност да действат в комбинирани маневри с участието на артилерия и пехота, включително и през нощта, с които руснаците не могат да се сравнят.

Тези предимства дават на западните танкове потенциала да пробият руските линии и да контролират формата на конфликта на значителни участъци от окупираната територия. Танковете ще играят ключова роля и в защитата на украинските линии от контраатаки. Но най-съблазнителният потенциал на тези оръжия за Украйна и нейните съюзници е, че ако те са толкова успешни, колкото се предполага, че са, те биха могли в крайна сметка да поставят Киев в позиция да диктува на Москва условията за прекратяване на огъня и мира.

До това обаче има да се извърви дълъг път. Две непосредствени възражения се открояват - числеността и логистиката. Украйна настоява за 300 танка. Днешните съобщения в Берлин и на други места показват, че броят им е по-малък от 100. Арнолд казва, че тази война е показала, че на съвременното бойно поле са необходими много танкове. Сегашният общ брой на Запада все още е много недостатъчен.

Немаловажен е и въпросът за транспортирането на танковете до фронтовата линия. Танковете на САЩ очевидно все още са в Северна Америка. Те също се нуждаят от много подкрепления. Ню Йорк Таймс съобщи, че американски служители предупреждават, че разполагането им може да отнеме години. За разлика от тях германските "Леопарди" се намират в Европа и могат да бъдат обслужвани в съседните на Украйна държави. Въпреки това всички те трябва да стигнат до бойното поле. Трябва да се създадат подходящи линии за снабдяване и поддръжка. Това е задължително секретна област, но разполагането няма да стане с едно натискане на копчето.

Втората причина, поради която днешните решения са преломни, е, че Германия се изправи срещу тях. Като се има предвид, че Германия вече е похарчила повече средства в подкрепа на Украйна, отколкото която и да е друга европейска държава (включително Великобритания), и е изпратила големи мобилни оръдия и бронирани машини, това може да изглежда грубо, но Олаф Шолц ръководи държава, която (за разлика от Великобритания или Франция) трябва постоянно да гледа както на изток, така и на запад. Той се въздържа да изпрати танкове, докато САЩ не бъдат убедени да последват примера му. Той действаше в своето време, а не по заповед на независими трибуни като Борис Джонсън. Обърнете внимание, че германският ангажимент все още е ограничен, както и този на Вашингтон, въпреки че несъмнено ще нарасне.

Още по темата
Имаше много причини за германското колебание. Всяка от тях е разбираема по свой собствен начин. Сред тях са нежеланието да се разминава със САЩ; наследството от военната история на Германия през 20-ти век; нежеланието да бъде военен лидер на Европа; разногласията в общественото мнение по военните въпроси; желанието да се запази крехкото единство на трипартийното коалиционно правителство; назначаването едва миналата седмица на нов министър на отбраната, Борис Писториус; и - никога, никога не трябва да се подценява - тревогата за отношенията с Русия.

И все пак фактът е, че необходимостта от защита на Украйна и от спиране на руската заплаха надхвърля всички тях. Шолц най-накрая премина Рубикон, макар и по характерен за него предпазлив начин, който може да послужи за подкопаване на някои от собствените му цели.

Последната причина, поради която съобщенията от тази седмица имат значение, е, че сега, по-ясно от преди, става дума за война на Запада срещу Русия за независимостта на Украйна. Това не означава, че Западът се стреми към тази война. Нито пък, че украинските сили са просто пълномощници на западните интереси; този аргумент, както казва професор Лорънс Фрийдман, би отказал на украинците правото, което те очевидно притежават. Целите на Запада също не са само отбранителни; те не се простират отвъд помощта за освобождаване на Украйна от нашествениците.

Ангажирането на бойни танкове показа, че няма точно съответствие между целите и тактиката на Украйна и нейните военни съюзници. Това е вярно още от началото на войната, когато западните държави се стремяха (както и сега) да избегнат изпадане в ядрен конфликт или се противопоставяха на призивите на Киев за създаване на забранена за полети зона над Украйна. То продължи и докато западните съюзници спореха за оръжията, предоставени на Киев, и за мащабите им - процес, в който бойните танкове дават още един пример.

Няма съмнение, че сега отношението на Запада се е втвърдило, а съюзниците на Украйна са съгласни, че е настъпил ключов момент във войната. Ангажирането на танковете потвърждава, че сега посоката е към настъпление за украинска победа. Но несигурността по отношение на броя и логистиката при разполагането на танковете не се дължи само на необходимостта от секретност. Тя отразява и продължаващата политическа амбивалентност.

В бъдеще най-важната липса на пригодност вероятно ще настъпи по отношение на прекратяването на войната, особено по отношение на намерението на Украйна да си върне Крим от Русия. Ключова тук ще бъде позицията на незаменимия поддръжник на Украйна - администрацията на САЩ. Днес Володимир Зеленски най-накрая получи част от това, което поиска, когато отлетя за Вашингтон преди Коледа, но постигайки това, той неминуемо предаде по-голяма част от бъдещето на Украйна в ръцете на Джо Байдън.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


326
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари