Братята Константин и Александър Владигерови са в България на своето „класическо турне“, макар че тази вечер свирят джаз в клуб Морино. Ще представят парчета от новия си диск The Rag Waltz Time, който вече официално промотираха през април и май в България (София, Стара Загора, Шумен, Пловдив) и в Австрия (Виена). Ще свирят естествено със Стунджи, както и с Митко Карамфилов (контрабас). Това е допълнителен концерт, специална джаз вечер, защото надали досега са пътували до България без да се „видят“ с приятелите си, а виждането, естествено, за тях означава „да си посвирим заедно“.

Всъщност, в България са по покана на директора на Старозагорската опера Огнян Драганов за първото си участие във (ФОБИ) Фестивала на оперното и балетното изкуство. На тази сцена преди ден те имаха съвместна концертна вечер „Наследството на Панчо Владигеров“ с Ружа Семова (пиано) и с цигуларката Теодора Късметска-Сороков.

Приятели са още от Музикалното училище в София, отпреди 20 години. Съученическата им дружба ги събира и във Виена, където всеки от тях се озовава, а днес активно работят, творят музика и свирят заедно. Тази програма изнасят за четвърти път, освен в Musikverein в Стъклената зала, в Балабановата къща в Дни на музиката, както и извън Виена. Тя е основно, разбира се, от произведения на Панчо Владигеров (дядо Панчо, както те му казват галено): първата му Соната за цигулка и пиано оп. 1; „Песен“ из българска сюита за цигулка и пиано; най-известната му пиеса „Рапсодия Вардар“; от театралната му музика – „Романс“ с аранжимент на сестра им Екатерина Владигерова; емблематичното „Хоро Стакато“ оркестрирано от Панчо с аранжимент на Косьо и Сашо. Но и Шостакович (двамата са близки) с Прелюд, Гавот и Валс из пет пиеси за две цигулки и пиано, пак с аранжимент на братята (по този повод Косьо разказа семеен спомен за приятелството на Панчо Владигеров с Дмитрий Шостакович. 1952 година Шостакович е поканен на ул. Якобица №10 в София. Панчо веднага му пуска да се похвали какво ново е написал, на лента тогава – "Еврейска поема", тя след около 10-ина минути свършва. Шостакович не казва дума. След 5 минути: „Ще може ли още един път да го пуснеш?“ и на третия път констатира: „Такова произведение се пише един път на 100 години!“). Произведение на Косьо Владигеров от албума им For The Greatest and Little Things (2011), както и на баща им Александър Владигеров – „Ръченица“ за тромпет и пиано.

Свиренето на по няколко инструмента (пиано, тромпет, кларинет) или на два духови инструмента едновременно – тромпет и флюгелхорн, примесването и с пеене. Тук дори не засягаме изключителната техника, нито майсторското звукоизвличане в дуетите тромпет-цигулка, смая старозагорските меломани, които извикаха музикантите на бис и не желаеха да ги пуснат от сцената.

Какво си помислихте, когато разбрахте че ще идвате на Оперно-балетен фестивал, а не за джаз, както сте били в града?

Сашо: Аз честно да кажа, мисля че няма значение каква е темата. Много често го свързвам с класическа музика и когато Ружа и Теодора казаха: поканени сме, си помислих че е един повод да се приберем. И, да, в този формат да покажем и нашите композиции, пък и аранжиментите на Екатерина – нашата сестра, и театралната музика на Панчо. Всичко това е един мост и няма значение какъв е фестивалът. Хубаво е хората да получат не само опера, но различен формат, различен стил, и така да се прикани публика.

Косьо: В Русе, Мартенските дни, където г-жа Ива Чавдарова ни покани, два пъти участваме на един класически фестивал с изцяло джаз програма. Хората не можеш да си представиш как хубаво реагират, как го приемат като една хубава притурка към нещо друго, което там основно става със симфоничен оркестър. Такива фестивали се правят не само в България. Във Виена преди един месец свирихме за KlezMore музика – еврейска музика, и имаше страхотни гости отвсякъде с различни интонации, звучене, араби също. Затова идеята на фестивала е Kleez moor, което вече включва много други стилове. Дори е достатъчно три думи да са на иврит, на идиш и вече звучи по някакъв начин. Има я нотката, идеята. Закарахме на този фестивал Стунджи, в Братислава да свири с тъпан. На Kleez фестивал, така че по-красноречив пример!

Обичате да свирите вие двамата с българските музиканти…

Двамата: Ама, разбира се. Той нашият диск The Rag Waltz Time е да не кажем изцяло, но 95% с български музиканти. Освен Стоян Янкулов – свири на всичките ни дискове, в новия проект свири Владо Кърпаров, който много си обичаме, страхотен музикант; Недялко Недялков – кавал; Димитър Карамитев – в Стара Загора сме, не мога да не спомена неговото име. Милена Караджова изпя една песен.

Изобщо в България останаха много качествени джазмени, задържат се като че ли тук, защо?

Много ни радва това. Може би виждат, нишата още има какво да даде и е нова. Иновациите в тази музика не спират. Нашите музиканти усещат че имат какво още да дадат и не им е първа грижа да заминат нанякъде. Въпреки че всеки джазмен е хубаво да комуникира с други музиканти и да участва във фестивали, то това е основното. Но в България привлича екзотичното, с новите идеи, дърпа ги да са си тук, да дадат нещо наше и това според мене е много ценно.

Класическото турне продължава в Шумен. На 7 декември от 6.35 (така е обявено!) в залата на Филхармонията със Симфониета Шумен и с пианиста Христо Попов, който също като братята Владигерови живее във Виена, ще изсвирят Първия концерт на Шостакович за пиано, щрайх оркестър и тромпет (така е писан оригинално) опус 35. „Втората част ще бъде изцяло с наши собствени композиции от новия диск, които са направени и аранжирани за щрайхоркестър, тромпет и пиано“ – допълниха те.

И една интересна подробност за Шумен. През 1954 г. оркестърът придобива статут на държавен културен институт. Първият концерт на Държавна филхармония – Шумен се дирижира от Васил Стефанов, а солист е Панчо Владигеров. Програмата включва: Бетовен – Симфония № 1, П. Владигеров – Концерт за пиано и оркестър № 3, В. Стоянов – Обреден танц.

Автор: Августа Манолева

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase