Коце Ангелов е момче от "Отбор на надеждата" – тимът, който ще представи България след броени дни на Световното първенство по футбол за бездомни хора в Мексико Сити. Той е само на 16 години, израснал е и продължава да живее със семейството си в незаконна къща в квартал "Филиповци". И въпреки обезсърчаващата действителност, която го заобикаля, Коце е уверен, мотивиран и целеустремен в постигането на по-добро бъдеще. Отправната му точка е ясна визия какъв иска да е животът му. И футболът.

"Майка ми ми е разказвала, че когато съм бил малък, винаги съм бил с топка в ръцете. Толкова обичам футбола, че от дете ходя по-рано на училище, за да ритам с момчетата преди часовете. Просто футболът ми е страст. Прави живота ми по-добър", признава младият талант.

"Когато не играя определено време, все едно не съм пил вода. В смисъл, както имаш нужда от водата и храната, така се нуждаеш и от това - скучно ти е, писва ти и просто взимаш топката и излизаш навън да играете с приятели. Забравяш за всичко, съсредоточаваш се върху мига и се наслаждаваш на играта", споделя Коце с широка лъчезарна усмивка и допълва, че футболът не просто му помага се справя с проблемите. Тази игра директно ги елиминира: "Футболът заема по-голяма част от деня ми и нямам време за проблеми".

Коце учи в столичното 96-то училище "Лев Николаевич Толстой". Баща му е монтьор на дограма, а майка му – фризьорка. Семейството живее в неузаконена къща в квартал "Филиповци", която на времето е построил дядото на Коце, за да може фамилията да е заедно.

"Нямам представа", отговаря младежът на въпрос дали има яснота ще се узакони ли някога домът им. Този въпрос е без отговор от години и за много други постройки в квартала.

"Израснал съм там, не съм живял другаде… Нямам представа дали ще се узакони някога, но аз на 100% след 18-годишна възраст няма да продължа да живея там”, категоричен е Коце и разяснява, че животът във "Филиповци" не му се отразява добре. Самата обстановка, мисленето на хората там", конкретизира младежът. "Повечето хора, които не са от ромски произход, мислят, че ромите нямат пари. Напротив – повечето имат, но не знаят къде да ги влагат, в какво да инвестират. Неразумни са с парите и просто се отвращавам от това.

От неразумно поведение и едно такова невъзпитание при повечето, което не знам дали си е от тях самите, дали е от родителите. Това явно се предава от поколения”, казва Коце и дава пример от ежедневието как често се случва някои жители на квартала да викат в градския транспорт, без да се съобразяват с останалите граждани.

"Родителите ми се радват, че виждам тези неща и не съм като останалите. И ме подкрепят в това, което мисля", споделя Коце. Той възнамерява да продължи образованието си. Още не е решил към кои университети да се насочи, не си е избрал и специалност, но е убеден, че ще да даде всичко от себе си, за да осъществи мечтите си и да има по-добър живот.

"Националната спортна академия, разбира се, е първият ми избор. Ако не стане с футбола… Естествено надявам се да стане, но ако не стане, трябва да имам план Б, а моят е да се занимавам с бизнес", споделя Коце и допълва, че интересите му са разнопосочни. "Искам да се занимавам с много неща. Примерно, с имоти, коли…"

Дори Коце да не стане голмайстор на някой голям отбор или пък изтъкнат треньор, най-популярната игра в света със сигурност винаги ще му е страст. Именно обичта към футбола "прави живота му по-хубав" и му дава стимул да е борбен и целеустремен.

Защото в спорта най-лесно и бързо можеш да се убедиш в истината, че положените усилия и старание водят до резултати. "Шансове има непрекъснато, въпросът е как ги използваш, какво даваш от себе си, за да ги оползотвориш. Повечето момчета на моята възраст чакат нещо голямо, за да се възползват. Напротив, нещата започват така - малко по малко, по малко, възползваш се от всеки шанс".

Когато разбрах, че в селекционните турнири за "Отбор на надеждата" ще участват между 70-90 човека, помислих, че те може да са много по-добри от мен, че може би нямам кой знае каква възможност. Но реших, че ще се старая, ще дам всичко от себе си и ето в отбора съм. Този шанс да участвам в турнирите за тима буквално ми се подари, но аз бях избран, защото положих усилия”, споделя Коце с усмивка.

Той научава за селекционните турнири за "Отбор на надеждата" от свой приятел, който всъщност е доста по-голям от него и от години организира спортни занимания за децата в квартал "Филиповци". "Казва се Сашо и той ми сподели за турнирите", казва младежът.

Предварително знаел, че от всички участници ще бъдат избрани 12 играчи, които ще отидат на тренировъчен лагер, а по-късно 8 от младежите ще бъдат в селекционния тим, който ще представи България на Мондиала със социална цел в Мексико Сити. "С какви очаквания отивам? Да стигнем колкото се може по-напред в класацията на Световното", казва Коце.

Той е истински щастлив, че ще има възможност да участва в Световно първенство по футбол, както и че ще разгледа Мексико Сити: "Едва ли ще имам такава възможност отново. Просто се възползвам от това, което ми дава съдбата".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase