Васил между Буда и плажа

Запознай се с един носталгично-романтичен адвокат, чийто сборник с разкази “Будистки плаж” е сред най-успешните дебюти в съвременната българска литература
4 юни 2009 14:26, Елена Пенева
5
Васил между Буда и плажа
Снимки: Жанет 45

Когато преди две години за първи път видях Васил Георгиев, привидно той беше един съвсем обикновен адвокат по бански на съвсем обикновен плаж по Южното Черноморие.

 

Тогава знаех, че в последните 2 години той е написал книга и точно в този момент (макар по нищо да не си личеше), или по-точно от около 2 месеца, й мисли заглавие.

 

Две години по-късно „Будистки плаж“ вече е в книжарниците, а авторът й бе обявен за родственик по перо (добре де, не по перо, но изразът просто лепна тук) на Чехов, Борхес и който още се сетиш майсор на късите разкази.

 

Първият й тираж се разпродаде като топъл хляб в средата на 90-те и в последните няколко месеца авторът й гордо обикаля България в ролята на един от най-успешните, възхитителни и изненадващи дебютанти в съвременната българска литература.

 

И без да се впускам в подробности за прекрасните къси, мистични, иронични, забавни, меланхолични и майсторски изпипани разкази в „Будистки плаж“, просто ти предлагам да хвърлиш едно око на това интервю с автора им, след което да заделиш 7 лева и няколко часа и сам да прочетеш книгата.

 

Писа книгата доста дълго, а след това почти толкова дълго измисляше заглавие. Защо се спря на “Будистки плаж”?

 

Исках да измисля заглавие, което да е достатъчно добро и едновременно с това да хваща окото. Според мен заглавието не винаги е част от произведението, то по-скоро е търговската марка, колкото и грубо да звучи. Аз се колебаех между няколко варианта и избрах “Будистки плаж”, защото звучи достатъчно тъпо и абсурдно.

Впоследствие се разбра, че не съм се подвел, защото противоречието между “будистки” и “плаж” е интрига, която съществува и в повечето разкази – конфликт между духовното и материалното.

 

Как ти се отразиха възхваляващите рецензии?

 

Ха-ха, като тържество за моето его и суета. Надявам се то да продължи, но ще се радвам да има и отрицателни рецензии. Но не глупави, защото това би поласкало егото ми още повече. Искам добре аргументирана градивна критика, с която съм сигурен, че няма да се съобразя, но е винаги интересно да я има.

 

В "Будистки плаж" има доста обръщения – какво искаш да кажеш с нея?

 

Книгата и тази форма изразява собствения ми живот, който е достатъчно абсурден от гледна точка на всички функции, които имам. И понеже аз постоянно се съмнявам в себе си, се опитвам тази несигурност да я покажа с обръщенията. Изобщо разказите, които са на ръба на абсурда и реалността, са споделяне на гледна точка, но и търсене на чуждото мнение – дали хората виждат живота така, както го виждам аз.

 

Колко често се срещаш с Абсурда?

 

Срещите са чести и са предимно в моето съзнание. Иначе го намирам в историите, които разказвам, в глупостите, които говоря на маса, в работата ми и социалния живот. Но всичко това е функция на колебанието в собственото ни съществуване и целия този фиктивен свят, в който се правим, че живеем уверено и трупаме разни материални придобивки.

 

Тези носталгия и романтика във всичките ти мъжки персонажи – част и от теб ли са?

 

Да, аз съм носталгичен романтик.

 

В твоите разкази героите преминават от реалното към магичното най-често блaгодарение на някаква криза. Кризата ли е границата?

 

Моментът, в който човек трябва да направи избор, е границата както между реалното и нереалното, така и между повечето неща в живота. В този смисъл – може би изборът е най-голямата криза – посредник между два свята. Едновременно с това всяка криза е и възможност, както вече всички знаят...

 

С какво ти помогнаха приятелите ти (Радослав Парушев, Богдан Русев, Момчил Николов, Тома Марков, Катя Атанасова...)?

 

Най-вече с популяризирането. Но и в тях видях тази божествена трансформация, между човека като социална единица и човека като духовно изживяване и самоконструиране посредством писане.

 

Затова ли започна да пишеш – за да се самоизмислиш?

 

Да, най-вероятно затова. И главен виновник е Чарли (бел. авт. – Радослав Парушев).

 

Истината е, че писането не е като пиенето, където знаеш, че имаш максимум 40-50 възможни развръзки – да се сбиеш, да се чукаш с някого, да се прибереш, да повръщаш, да се събудиш на странно място и т.н.

 

Предимството на писането е, че не знаеш къде ще приключиш. Например записаните внезапно хрумнали идеи при мен рядко свършват като разкази, а понякога просто сядам в заведение рано сутрин и историята сама тръгва.

 

Кой от разказите най-много те изненада?

 

“Неделя”.

 

Какво има в живота ти освен право и меланхолия?

 

Наука. Наскоро защитих 270 страници що-годе смислен текст – моята докторантура.

 

Отдаваш ли се на безразсъдни мечти да се издържаш с писане?

 

Не. Мечтая за хонорар, който да надхвърли 500-те лева, които ще взема за книгата.

 

Каква музика би била саундтрак на книгата?

 

Дийп хаус или трип хоп.

 

Разкажи ми свой разказ.

 

Ок, ето – “Морган Фрийман”. Разказва се за мен и бившата ми приятелка, с която си чатим и тя ми казва: “Знаеш ли кой видях онзиден на "Витошка"? Онзи, старият негър от “Изкуплението Шоушенк”, но не се сещам как се казва”. И аз не се сещам и затова на шега й казвам да потърси в Гугъл “стар, негър, изкуплението, шоушенк”, колкото да приключа разговора. Но получавам отговор “не става, излиза само някакъв форум”, при което аз осъзнавам колко е загубена бившата ми приятелка,. После обаче ми става малко тъжно, защото разбирам, че в своята неспособност да търси в един момент тя е намерила мен.


5
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
4
0
 
0
 
! Отговори
До Стефан преди 9 години
......но ще се радвам да има и отрицателни рецензии. Но не глупави, защото това би поласкало егото ми още повече.
3
0
 
0
 
! Отговори
Дана преди 9 години
Приятелю-писателю-колега, а сега помечтай за хонорар при следните условия: дълбока провинция, безработица на почти цялата дружинка от приятели и съответно - никакви средства за реклама. А смея да твърдя, че повечето добри автори са родени в същата моя родна провинция, но бягайки към София, забравят това. А и имат ли друг път, ако искат някой да прочете нещо от тях. Тук в книжарниците не приемат местни автори, а ако се смилят, книжката обикновено е на най-забутаното място.
2
0
 
0
 
! Отговори
Стефан преди 9 години
Запознайте се с Бг "талантливите" мрьсни наркомани като Васко
1
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 9 години
браво ЛЕНО

Звездни прически за сърцевидно лице (галерия)
Звездни прически за сърцевидно лице (галерия)

Звездни прически за сърцевидно лице (галерия)

Пресен сок от нар и неговите ползи
Пресен сок от нар и неговите ползи

Пресен сок от нар и неговите ползи