Плесента се развива и в белите дробове

Това води до още по-тежки пристъпи при астматици
15 авг 2013 18:23,
2
Плесента се развива и в белите дробове
Източник: Reuters

При голяма част от страдащите от алергична астма се откриват не просто спори, а плесен в дробовете им, става ясно от изследване на екип учени от университета Leicester, публикувано в американския Journal of Respiratory and Critical Care Medicine. Попаднали в дробовете тези спори се развиват бавно и се хранят с алвеоларната тъкан.
 
Проф. Анди Уардлоу, ръководител на екипа, подчертава, че астмата е все по-често срещано заболяване. При астма страдащият получава спазъм на бронхите, предизвикан от алергия, стрес или друго състояние. Това е свиване, което пречи на нормалното издишане на въздуха. Над 20% от възрастните, които страдат дълги години от астма страдат от перманентни спазми на бронхите.
 
Същият ефект се предизвиква и от свръхсилна имунна реакция към широко разпространен алерген -  спорите на Aspergillus fumigates – плесен, която се развива в почвата и разлагащи се органични материали. Тази плесен често се открива в жилищата ни. 
 
Статистически повече от половината астматици имат алергия към тези спори, които попадайки в белия дроб, се развиват в плесен.
 
Учените решават да проверят колко често всъщност астматиците страдат от спазми по тази причина и остават шокирани: 60% от наблюдаваните пациенти с алергична астма имат някаква степен на колонизация на дробовете си от плесента.
 
Те откриват още, че бронхите на астматици с алергия към плесента са значително по-свити от тези, чието заболяване не е на база алергия, като това свиване е още по-тежко в тези случаи, при които плесента е налична в белия дроб на болния.

Още информация за здравето можете да научите в Puls.bg.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


2
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
1
0
 
2
 
! Отговори
Инженерът преди 10 години
Ефектът с Аспергилус и други подобни се дължи на развитието на специфичен хроничен имунодефицит, който се развива под действието на невроинфекция, засега неизвестна на медицината. Лечението е твърде елементарно, ако се познава етиопатогенезисът на основното заболяване.