Микропластмасата, открита в човешкия мозък при аутопсии, извършени през 2024 г., е с 50% повече, отколкото 8 г. по-рано, и вече представлява 0,5% от теглото на сивото вещество.

"Концентрациите, които наблюдавахме в мозъчната тъкан на нормални индивиди, чиято средна възраст беше около 45 или 50 г., бяха 4800 микрограма на грам, или 0,5% от теглото", казва водещият автор на изследването Матю Кампен, професор по фармацевтични науки в Университета на Ню Мексико в Албакърки. Той разкрива още, че в сравнение с проби от 2016 г. става въпрос за повишение с една втора. "Иначе казано, днес в черепа ни има 99,5% мозък и 0,5% пластмаса", посочва той.

Това увеличение обаче показва само експозиция и не предоставя информация за мозъчни увреждания, обяснява пред Си Ен Ен Фийби Стейпълтън, доцент по фармакология и токсикология в университета "Рутгерс" в Пискатауей, Ню Джърси.

"Не е ясно дали тези частици са течни, влизат и излизат от мозъка, или се събират в неврологичните тъкани и насърчават заболяванията – коментира тя. - Необходими са допълнителни изследвания, за да се разбере как частиците могат да взаимодействат с клетките и дали това има токсикологични последици", пише "24 часа".

Мозъчните проби съдържат от 7 до 30 пъти повече микропарчета пластмаса, отколкото пробите от бъбреците и черния дроб на труповете, твърдят учените.

"Проучванията са открили микропластмаса в човешкото сърце, в големите кръвоносни съдове, белите дробове, черния дроб, тестисите, стомашно-чревния тракт и плацентата", добавя педиатърът и професор по биология д-р Филип Ландриган, директор на програмата "Здраве и общо благо" и на Глобалната обсерватория за планетарно здраве в Бостънския колеж.

"Хората не трябва да бъдат плашени - предупреждава Ландриган. - Има пластмаси, от които не може да се избяга. Няма GSM и компютър без пластмаса. Но

сведете до минимум торбичките и бутилките с пластмаса"

За целите на новото проучване проби от мозъчни тъкани са събрани от фронталния кортекс - областта на мозъка, свързана с мисленето и която е най-засегната при деменция и по-късните стадии на болестта на Алцхаймер.

"Видяхме, че мозъкът привлича най-малките наноструктури, от 100 до 200 нанометра на дължина, докато някои от по-големите частици, които са от 1 до 5 микрометра, отиват в черния дроб и бъбреците", обяснява Кампен.

Микропластмасите са фрагменти, които варират от по-малко от 5 мм до 1 микрометър (една хилядна от милиметъра).

"Тези нанопластинки си проправят път през тялото и стигат до мозъка, преминавайки през кръвно-мозъчната бариера - казва Кампен. - Пластмасите обичат мазнините или липидите, така че едната теория е, че си проправят пътя с мазнините, които ядем, които след това се доставят до органите – мозъкът е на първо място сред тях." Човешкият мозък е съставен от около 60% мазнини, много повече от всеки друг орган. Есенциалните мастни киселини като омега-3 са ключови за силата и работата на мозъчните клетки. Тъй като човешкото тяло не може да произвежда незаменими мастни киселини самостоятелно, те трябва да идват от храна или добавки.

Начинът на хранене е основният път на излагане на микро- и нанопластмаси, разсъждава и проф. Ландриган, който е водещ автор на доклад от март 2023 г. за пластмасите и човешкото здраве. В този доклад консорциум от учени установи, че пластмасите са свързани с вреди за човешкото здраве на всеки етап от производството им.

"Някои микропластмаси се пренасят във въздуха - посочва Ландриган. - Например, когато хората се движат по магистралата и гумите им се ожулват по повърхността на асфалта, определено количество микропластмасови частици се изхвърлят във въздуха. Ако живеете близо до брега, някои от микропластмасовите частици, които се намират в океана, се изхвърлят във въздуха чрез вълново действие. Така че поглъщането вероятно е доминиращият път, но вдишването също е важно."

Полиетиленът, който се използва в найлонови торбички, опаковки на храни и бутилки и не е биоразградим, е преобладаващият вид пластмаса, открит в тъканни проби. Намерен е в по-големи количества в мозъка, отколкото в черния дроб или бъбреците. Полиетиленът също е преобладаващият тип полимер, открит в човешки и кучешки тестиси според по-ранно проучване.

Производството на различни форми на полиетилен като пластмаси от полиетилен терефталат (PET), допринася най-много за освобождаването на разтворителя 1,4-диоксан в околната среда, твърдят природозащитници.

Националната програма за токсичност на САЩ и Международната агенция за изследване на рака смятат 1,4-диоксан за вероятно канцерогенен за хората.

"Най-големият въпрос е "Какво ни причиняват тези частици?" Честно казано, има много неща, които все още не знаем - казва Ландриган. - Това, което знаем, е, че

тези микропластмасови частици са като троянски коне – носят със себе си всичките хиляди химикали, които са в пластмасите"

Нахлувайки в отделни клетки и тъкани в основните органи, нанопластмасите могат потенциално да прекъснат клетъчните процеси и да отделят ендокринно разрушаващи химикали като бисфеноли, фталати, тежки метали, пер- и полифлуорирани вещества или полиетилен тарефталати. Ендокринните разрушители се намесват в човешката репродуктивна система, което води до генитални и репродуктивни малформации, женско безплодие и намаляване на броя на сперматозоидите.

"Имаме доста добри индикации, че микропластмасата и нанопластмасата причиняват вреда, въпреки че сме далеч от това да знаем пълната степен на тази вреда – посочва Ландриган. - Но имаме достатъчно информация, за да сме убедени, че трябва да започнем да предприемаме защитни действия."

Той дава и няколко съвета:

• Не забравяйте да извадите храната от пластмасовата опаковка, преди да я сготвите или поставите в микровълновата. Когато нагрявате, движението на микропластмасата от опаковката в храната се увеличава.
• Инвестирайте в платнена торба с цип и помолете химическото чистене да върне дрехите ви в нея, вместо опаковани в найлон.
• Носете метални чаша, вилица и лъжица при пътуване или за офиса, за да намалите пластмасовите прибори.
• Не използвайте найлонови, а платнени и хартиени торбички, когато пазарувате.
• Съхранявайте храната си в стъклени съдове вместо в пластмасови.
• Опитайте се да избягвате пластмасовите бутилки за вода.

Проучване от март 2024 г. установило, че 1 л бутилирана вода съдържа средно 240 000 пластмасови частици от седем вида пластмаси. Около 90% от тях са нанопластмаси.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase