Русия настоява за федерализация на Украйна, но според Киев Москва иска по този начин да разцепи страната, пише в."Независимая газета", цитиран от Би Би Си.

Според шефа на външнополитическата комисия в Държавната дума Алексей Пушков само федералното държавно устройство може да гарантира правата на руснаците и на руския език в Украйна - иначе ги очаква произвол и асимилация, посочва вестникът.

Руската инициатива не е начин за уреждане на кризата, а път "към разцепление и ликвидиране на украинската държавност", твърди обаче в изявление киевското външно министерство.

Киев реагира болезнено, тъй като в Украйна "няма отделни субекти със специален статут. Ние сме унитарна държава. Съответно федерализацията, предвиждаща обособяване на такива субекти, подразбира разединение. А впоследствие може би и включване на тези субекти в състава на друга държава?" - пита се украинският политолог Игор Колиушко.

Повечето местни политици и експерти са убедени, че идеята за федерализация е имплантирана изкуствено в Украйна – според анкети допреди година и половина украинците не са придавали значение на въпроса.

Украинското правителство планира дискусия за реформа в местното самоуправление с оглед децентрализация на властта, пише изданието. Според Игор Колиушко обаче федерализацията е нещо друго, може би "фирма, под която искат да скрият (. . .) право на самостоятелна външна политика". "Това е път към разрушаване на държавата", коментира той.

След като присъедини Крим, Русия не може да изглежда обективен арбитър по въпроса за държавното устройство на Украйна, посочва "Независимая газета" в редакционен коментар.

"Междувременно проблемите, вълнували Москва през февруари, включително положението на рускоезичното население (в Украйна), не са изчезнали. Евентуален опит да бъдат решени според кримския сценарий ще струва скъпо на Руската федерация и властите в Русия едва ли ще се престрашат да го сторят в най-близка
перспектива", се казва в материала.

Същевременно Русия се сблъска с нови проблеми в самия Крим - кримско-татарският меджлис ще настоява за автономия въз основа на своето право на самоопределение. Сега за Русия ще е твърде трудно да заема последователна позиция в международни дискусии за самоопределението на нациите и териториалната цялост на държавите, заключава "Независимая газета".

Според източници на "Комерсант" държавният секретар на САЩ Джон Кери и руският външен министър работи Сергей Лавров, разговаряли в неделя в Париж, са "очертали контурите на план за уреждане на украинската криза, станал компромис между предложенията на Москва и на Вашингтон". Планът бил съгласуван и с Киев. САЩ допуснали за пръв път възможността за федерализация на Украйна, а Русия изразила готовност да признае президентските избори в тази страна на 25 май.

Русия и Западът започнаха да сближават позициите си за пръв път, откакто се изостри кризата в Украйна, изтъква вестникът.

Според "Независимая газета" преговорите не са довели до пробив, но САЩ ще бъдат принудени да се примирят с влизането на Крим в Русия.

Безполезно е някой да убеждава Русия да върне Крим - дискусиите по въпроса трябва да спрат, смята Даян Файнстийн, оглавяваща комисията по разузнаване в Сената на САЩ.

Кризата постепенно ще отслабне, прогнозира Евгений Бажанов, ректор на Дипломатическата академия към руското външно министерство.

Русия е необходима на САЩ за справяне с глобални проблеми като тероризма, оръжията за масово унищожаване, организираната престъпност, наркотърговията, Афганистан, Близкия изток, Северна Африка, съперничеството с Китай в Азиатско-Тихоокеанския регион. Европа и Украйна пък имат нужда от руските горива. А за Русия - свят широк, друмища много, Западът не е единствена възможност. Десетки страни - Китай, Индия, Бразилия, имат интерес да сътрудничат с Москва и няма начин тя да бъде изолирана, обяснява аналитикът.

В крайна сметка американците ще схванат, че курсът на Русия не е чак толкова екстремистки, че Москва не смята да се превръща в агресор и да събира ведно изгубени земи, казва той. "Прочее не бива да смятаме, че се връщаме към студената война. Такава няма да има", добавя експертът.

Ако пък се стигне до война между Русия и Украйна, повечето жители на федерацията ще подкрепят руското ръководство, сочат данни от анкета на центъра "Левада", публикувани в "Новие известия".

Седемдесет и четири на сто от руското население ще одобрят действията на Москва, 13 на сто няма да го направят, други 13 процента не дават отговор. Само 13 на сто са убедени, че руско-украински военен конфликт няма да има, според 53 процента това е малко вероятно, но е доста вероятно за 23 на сто от хората в Русия.

77 на сто от участниците в допитването хвърлят вината за влошените руско-украински отношения върху Киев, а само 3 на сто смятат за виновни руските власти. Днешната власт в Украйна е легитимна според 14 процента от руското население, а за 73 на сто киевското ръководство е нелегитимно, както смята и властта в Русия.
 

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase