Когато е едва на 14 години, Янко Върхунч прекарва всяка събота в Любляна, карайки парен локомотив. 

"Трябваше да се записваме,  да проверяваме всички вагони, а след това да разговаряме с работниците. Питах машиниста дали огънят е достатъчно силен и кондуктора, дали сме продали достатъчно билети “, спомня си вече 84-годишният мъж пред The Guardian.

Близо 30 месеца Върхунч и още 20 деца били готови да подкарат влака на така наречената "Пионерска железница“.

"Преместихме влака на централната гара в Любляна. Машинистът се оттегли и остави останалото на нас. И точно така, едно от децата падна на релсите и изгуби крак“, разказва възрастният мъж.

"Пионерската железница“ отваря през 1984 година. Тя е една от много, които Съветският съюз създава, за да поддържа интереса на младите към технологията и да ги подготви за бъдещите им професии на инженери. Но работи едва няколко години. До момента, в който Югославия не се отделя от СССР.  През 1954 г. е затворена напълно.

Днес от нея няма и следа, освен в спомените на няколко живи пионерчета.

"На нейно място има само велоалея“, казва Нежа Томшич, координатор в музея по История на влаковете. Тя и нейният колега Мартин Брицелж Барага са измислили нов термин за такива обекти – nonument (незнайци).

Това са архитектурни обекти и инфраструктури от 20-ти век, които са изоставени, нежелани или забравени.
Томшич и Брицелж Барага, заедно с международен екип от изследователи и артисти, създават  база данни с близо 120 такива места из цяла Европа, проучвайки карти и архиви в различни градове. Тази година те ще публикуват и книга.

Целта им е проста – да поддържат историческите монументи живи.

Една вечер, с помощта на фенери и звукова инсталация, Томшич и Брицелж Барага успяват да възстановят "Пионерската железница“. Група танцьори пресъздават влак, носейки светещи тръби, а зрителите чуват в слушалките си историите на живите пионерчета, като Върхунч.

"Какъв беше чарът на железницата? Че не познавахме нищо друго – можехме да се социализираме там, имахме толкова много приятели“, казва един от тях.

Фани Рижнар остава в парния локомотив до края.

"До десет вечерта стояхме там с ръководителя на гарата. Плачех през цялото време. Плачех докато се прибрах. А после и късно вечерта и заспах плачейки. Когато ми отнеха железницата, отнеха и част от мен.

"Пионерската железница“ следва съдбата на много монументи из цяла Източна Европа. Най-често, те се намират на места, преминали през силно политическо и социално напрежение.

"Те въплъщават определен вид конфликт, който все още живее в обществото и често заради това не са съхранявани.  - обяснява Брицелж Барага. - И често, както се случва в Югославия и някои други бивши социалистически страни, те са оставени на разрухата.“

Но преди да обърне поглед към Източна Европа, дуото, чиято група носи името Nonument, вдъхват живот на изоставен фонтан в Балтимор, Мериленд, на площад "МакКелдин“. Той става основно място за сбирки на протестиращи, след като е отворен през 1982 година. Група от чернокожи жени протестират там в продължение на седмици през 2001 година, а през 2011 г. там се провеждат протестите след смъртта на Фреди Грей. Години наред общината крояла планове да го разруши. През 2015 г. решението било взето.

Лиса Морен, професор по визуални изкуства в университета в Мериленд, била една от многото активисти, които се противопоставили на решението за разрушение на фонтана. Заедно с Nonument тя интервюирала хора, за да събере спомените им за емблематичното място. Групата пък пресъздала фонтана с 3D модел.

През 2016 година, монументът бил официално разрушен, но благодарение на интервютата на морен и 3D модела на Nonument е създадено приложение, което може да покаже на всеки, как е изглеждало мястото и да разкаже историята му.

"Важно е да се знае, че Балтимор е имал малко парченце модернизъм през 20-ти век. Тези неща наистина избледняват в паметта. Хората забравят, че е бил тук“, казва Морен.

Следващият проект на Nonument е Бузлуджа

През пролетта Томшич и Брицелж Барага пристигат в страната ни, за да документират причудливия монумент, изоставен в началото на 80-те. Помага им и група експерти от Кипър.  Те фотографират паметника и земята около него с дронове и сканират с лазери интериора. Използвайки процес на проучване и събиране на данни, известен като фотограметрия и много мощни компютри, групата, ръководена от Георгиос Артопулос, ще създаде дигитален модел на паметника, който ще може да бъде пресъздаден с очила за виртуална реалност и смартфони.

Въпреки охраната, която трябва да предотвратява разграбването на Бузлуджа, паметникът се разпада. Силните ветрове и снежните бури ускоряват процеса.

"Моята специалност е архитектура и съм виждал много бетон през живота си. Но това беше бетонът в най-лошо състояние, който някога съм виждал. Не можеше да издържи на условията на средата“, казва Артопулос.

Тази есен Nonument ще направят своята артистична проява на Бузлуджа, а по-късно ще бъде пуснат и виртуалния модел на монумента.  Нито Томшич, нито Брицелж Барага са сигурни, че паметникът ще бъде запазен, но се надяват, че работата им ще помогне да се съхрани историята на мястото.

"Дори и да бъде унищожено, както се случи с фонтана в на МакКелдин, ние ще сме го съхранили дигитално, така че хората все още ще могат да виждат тази красива структура“, казва Брицелж Барага.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase