Робин Уилямс - от шегите в семейството до големия екран

Представете си да изпитвате самота, дори когато сте в стая, пълна с най-добрите ви приятели. Да трябва да излизате всеки ден на сцената с усмивка на лице, да забавлявате хората и винаги да сте дружелюбни с тях. Да нямате право да откажете снимка или автограф. Да бъдете известни със своите забавни истории, но вътре във вас да се е настанила толкова голяма тъга, че да чувствате, че се давите в нея.

Такъв е бил животът на Робин Уилямс. Гений на комедията, който имаше само една скорост – пълна газ. От момента, в който нахлу в живота на зрителя с ролята си на извънземно в „Happy Days“, той успя да ни изуми с редица таланти, които ни оставяха без дъх.

И все пак, зад тази забавна фасада седеше човек, който беше дълбоко измъчван от депресията, алкохола и наркотиците. Въпреки вътрешните му демони, Уилямс не се отказа от призванието си да разсмива и да подобрява настроението на всеки. Той продължи да ни радва от екраните до последния си дъх, което го направи недостижим в Холивуд.

Кой е Робин Уилямс?

Робин Макларин Уилямс се появява на този свят на 21 юли 1951 година. Роден в болница „Свети Лука“ в Чикаго, той е единственото дете на Лори и Робърт Уилямс. Семейството е заможно, тъй като бащата работи като изпълнителен директор към „Ford Motor Company“. Лори пък е бивш модел и актриса на непълно работно време.

Голяма част от ранните си години Робин прекарва сам в огромното имение, в което живее. За да се справи със самотата си, той си създава герои и разговаря с тях в главата си. Като дете, Уилямс се бори със затлъстяването, което предизвиква и тормоза от страна на съучениците му.

„Шести клас беше най-трудният в живота ми. Често се прибирах у дома, плачейки след като другите деца са ме тормозили и са ме обиждали“, казва актьорът. Всеки ден се е превръщал в кошмарен за него, а единствените му приятели са били тези, които е създавал в главата си. Още оттогава депресията се заражда в Робин и той се опитва да се бори с нея до края на живота си.

Робин започва да използва комедията като защитен механизъм, а хумористичният му талант идва от майка му. Тя е била остроумна и често е вкарвала шеги и саркастични забележки в общуването със сина си. За да се свърже с нея още повече, Уилямс започва да копира поведението ѝ и така се ражда един комик, който все още няма стигане в Холивуд.

Когато Робин е на 16 години, семейството се мести в Тибурон, Калифорния, където момчето започва да посещава местната гимназия. Тогава приключват 60-те години на миналия век и праволинейният Уилямс се озовава в среда, която се върти около секс и наркотици. Постепенно той тръгва по пътя на връстниците си и започва да пуши марихуана. Въпреки че прави нещо незаконно, Робин за първи път се чувства като част от обществото.

Именно в гимназията той се натъква на драматичния отдел. Бъдещата звезда бързо си спечелва славата на клоуна на класа и постепенно усъвършенства комедийните си способности. Затова смята, че е време да добави още нещо към резюмето си и се включва в уроците по драма. Влюбва се в идеята за импровизация и личността му бързо започва да изпъква сред другите актьори.

В същото време Робин се включва в отборите по футбол и борба, доказвайки се като успешен спортист. Когато завършва през 1969 година, съучениците му го избират за „най-смешен в цялата гимназия“, но твърдят, че няма да успее в бъдеще.

След завършването Уилямс посещава мъжкия колеж в Клевърмонт, който е насочен към кариера в политическите науки. Малко след приемането си обаче той започва все по-често да изпуска важните часове, за да присъства в колежанския театър. Печели ролята на Фагин в пиесата „Оливър“, а изпълнението му ясно показва, че той е орисан да бъде под светлината на прожекторите.