Масова дезинформация в онлайн пространството обгражда конфиликта в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. Въпреки прекратяването на огъня, договорено през уикенда, боевете продължават, а стотици хора стават жертви на огъня. Премиерът на Армения заяви, че няма дипломатическо решение "на този етап" по въпроса за Карабах.

Информационни войни

BBC открива множество видеа, които или са обработени, или са заснели други събития, които се представят като кадри от сегашния спор между Армения и Азербайджан. Дезинформацията при конфликти не е необичайна, особено когато достъпът до точна информация може да се окаже труден. Ситуацията със сегашните сблъсъци в региона на Южен Кавказ не е по-различн и малко журналисти са получили достъп до фронтовата линия, оставяйки хората да разчитат на правителствени медии и кадри от мобилни телефони, както и на непроверени слухове, които се разпространяват  в социалните медии.

Установени са и усилията за разширяване на политизирани хаштагове и публикации.

Докато по-голямата част от информацията, която се споделя в онлайн медиите идва от новинарски доклади, официална правителствена информация или лозунги и изображения от кампании, има и много обработени или стари кадри. Най-широко разпространеното съдържание включва драматични сцени с взрив на ракети, които нямат нищо общо с настоящия конфликт.

В едно видео, публикувано в Twitter, се твърди, че се вижда как иранци наблюдават "войната" между Армения и Азербайджан през 2020 г. на границата. Клипът е гледан повече от 250 000 пъти. Оказва се обаче, че това е военно събитие в Русия от ноември 2019 г. Хората от видеото говорят руски, а един човек е облечен с вълнени дрехи с надпис "Русия" на гърба.

Потребителят се извинил за публикуването на видеото, след като се установи, че не е легитимно, но то остава активно в Twitter.

Има и кадри от популярната военна видеоигра Arma 3, които погрешно твърдят, че показват войната. Те са публикувани в много платформи като Facebook, Twitter, YouTube и TikTok и дори са използвани от индийски телевизионен канал като "ексклузивни" кадри на Армения, сваляща азербайджански самолет.

Оригиналното видео, което е монтирано с реални кадри от сблъсъци, е публикувано за първи път в YouTube от японски канал през август 2020 г. и върви заедно с предубреждение, че е "измислица".

Участват ли чужди наемници?

Един от големите спорове в онлайн пространството е участието на наемници в сблъсъците. И двете страни отправиха обвинения, че са замесени чуждестранни бойци. Има недоказани твърдения, че Язиди от Ирак са привлечени да се бият на страната на Армения.

Това е трудно да се докаже само чрез гледане на циркулиращи видеоклипове в мрежата, в които се твърди, че показват иракско-язидски войници, защото е известно, че етническите язиди, около 30 000 от които живеят в Армения, наистина се бият на арменска страна. Има много арменски акаунти, които с гордост споделят снимки на хора от язидите сред техните сили.

Що се отнася до твърденията, че Азербайджан е назначил чуждестранни наемници за укрепване на своите сили, тази информация също е силно противоречива. Обвиненията често са насочени към Турция, която подкрепя Азербайджан и се твърди, че е улеснила прехвърлянето на сирийски бойци в армията на Азербайджан. Турското правителство категорично отрече тези твърдения, въпреки че френският президент Еманюел Макрон и правозащитни организации стигнаха до заключението, че действително сирийски бойци присъстват на фронтовата линия.

Спекулациите бяха засилени от множество видеоклипове в социалните мрежи, които уж показват сирийски бойци, замесени в конфликта. Трудно е да се потвърди дали тези видеа наистина показват сирийски наемници, действащи в рамките на настоящия конфликт. BBC Arabic все пак успява да се свърже един мъж, който казва, че е бил вербуван в Северна Сирия "за охрана на военни пунктове" по границите на Азербайджан.

Търсене на международна подкрепа

Онлайн платформите се превърнаха в бойно поле за азербайджанци и арменци, които искат да получат подкрепа и да повишат международната осведоменост за своята кауза. Към призивите се включиха и потребители, които се намират извън региона, а сред тях бе и Ким Кардашиян, която е от арменско потекло и има милиони последователи в социалните си мрежи.

Анализ на BBC на популярни фрази в социалните медийни платформи установи значително увеличение на термините, свързани със сблъсъците. Имената на страните "Армения" и "Азербайджан" са получили съответно над 20 и 17 милиона споменавания във Facebook. Има и хаштагове като #WeWillWin, #DontBelieveArmenia и #StopAzerbaijanAggression, които се използват на английски и на арменски, азербайджански, турски и други регионални езици.

И двете правителства също се включват в онлайн битката. Министерството на отбраната на Азербайджан например издава някои от най-споделяните материали, обикновено възхвалявайки постиженията на военните и показващи атаки срещу арменските отбранителни сили. Един видеоклип, публикуван наскоро на страницата му във Facebook, имаше над 100 000 гледания.

Координирани кампании

Някои от усилията на хората да станат част от "информационната война" включват мащабна онлайн координация.

В онлайн дискусии арменски потребители обсъждат неуспеха си да се мобилизират в социалните медии по време на сблъсъците през юни и подкрепят усилията си през последните седмици. Има частни групи във Facebook с имена като "кибер армии" и "медийни бойци", в които поддръжници на Армения предлагат публикации и хаштагове и координират действия за разпространяване на съдържанието. Една група, създадена преди две седмици, има повече от 100 000 членове.

Много азербайджанци също активно споделят съдържание. Макар че голяма част от тях законно да се опитват да генерират подкрепа онлайн, има обвинения в "неподходящо онлайн поведение", дейност, координирана с помощта на фиктивни акаунти и персони.

Базираният в Австралия Международен център за киберполитика (ICPC) установи нарастване на създаването на акаунти в Twitter в края на септември, свързани с хаштагове, свързани с конфликта. В доклада на ICPC се добавя: "Тези усилия могат да включват координирана автентична дейност от реални потребители, както и подозрителна или неавтентична дейност."

Facebook предприе стъпки за премахване на някои акаунти, свързани с Азербайджан. Компанията заяви, че "589 акаунта във Facebook, 7 906 страници и 447 акаунта в Instagram са участвали в координирано неавторско поведение".
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase