Защо К2 е "див връх, който се опитва да те убие"?

Според писателя Мик Конефри той не е като обикновените върхове
Обновена: 8 фев 2021 13:16 | 8 фев 2021 12:32, Нели Христова
92
Защо К2 е "див връх, който се опитва да те убие"?
Снимка: Flickr

K2 е "див връх, който се опитва да те убие" според американския алпинист Джордж Бел.

Извисявайки се величествено над хребета Каракорам по протежение на границата между Пакистан и Китай и очукана от зверско време, тази планина с форма на пирамида винаги е била най-голямото предизвикателство за най-добрите планинари в света - и гробището на много от техните амбиции. През 2008 г., в най-тежкия инцидент в историята си, 11 алпинисти загиват, опитвайки се да изкачат K2.

Докато прави документален филм за BBC, Мик Конефри има късмета да срещне редица пионери, които са се опитали да завладеят планината, като първи е италианския алпинист Ардито Дезио през 1954 г. Книгата на Конефри "Призраците на K2: Епичната сага за Първото изкачване" се опира на интервюта, както и на новоиздадените дневници и писма, за да ни въведе в маниите, враждата и актовете на героизъм, които K2 вдъхновява в онези, които се осмеляват да го изкачат.

Конефри обяснява пред National Geographic защо K2 разкрива най-доброто и най-лошото в алпинистите, какво има предвид алпинистът Чарлз Хюстън под термина "Братството на въжето" и как първият човек, опитал да изкачи K2, е попаднал на обложката на албума на Sergeant Pepper’s Lonely Hearts Club Band на Бийтълс.

"К2 е толкова е смъртоносен поради комбинацията от елементи. Той  е около 243 м по-нисък от Еверест, но топографията е много по-строга. Изкачвайки Еверест имате стръмни участъци, които след това се изравняват. Много малко участъци  от K2 са равни. Има само на около 7 300 м, когато пътят се изравнява за кратко, но това е единствената почивка. Също така в зоната на смъртта, определена над 7600 м, е възможно да падат камъни и лавини. А времето е ужасно и непредсказуемо. Преди години имаше дълъг период, в които никой не успя да се изкачи на K2, защото времето беше толкова лошо", разказва Мик Конефри.

По-думите му първият опит за изкачване на К2 е най-странен - по склоновете му тръгва окултистът Алистър Кроули.

"Алистър Кроули е известен с това, че е окултист. Някои хора го наричат ​​сатанист, но това не е съвсем правилно. Няма съмнение, че той е бил очарован от окултната и източната религия. Но въпреки че той е най-известен със секса, наркотиците и поезията - и с това, че е на корицата на Sergeant Pepper’s Lonely Hearts Club Band - в младостта си той е бил пламенен планинар. Видът алпинизъм, който харесвал, бил опасният. Не е обичал да се катери с водачи. Харесвал е да се катери сам или с партньора си Оскар Екенщайн. Искал е екстремни преживявания до краен предел", разказва Конефри. "Кроули и Екенщайн правят първия опит да изкачат K2 през 1902 г. По онова време никой не е имал представа за това какво ще бъде. Мислели са, че ще отидат до Хималаите и ще покорят K2 след няколко дни. Но експедицията започва да се проваля. Екенщайн, лидерът, имал лоша респираторна инфекция. Кроули имал малария и прекарвал по-голямата част от времето в палатката си с висока температура. В един момент той толкова обезумял, че започнал да размахва револвера си към други членове на екипа."

Най-добре за психологията на онези, които се опитват да изкачат К2, говори историята на Фриц Виснер - германския алпинист, който отива в Америка през 30-те, за да направи революция в американското катерене, въвеждайки европейски техники. Но веднага щом експедицията му потегля към К2 през 1939 г., непосредствено преди избухването на Втората световна война, всичко се обърква.

"Трябвало е да събере бързо екип, защото алпинистите, които е искал да го придружат, не са били на разположение. Още преди да пристигне в базовия лагер, един от водещите му алпинисти се разболява ужасно. Фриц се насилва да изкачи върха, но групата послушници, които бил принуден да вземе със себе си, започнали да отпадат. Накрая Фриц стигнал върха, а останалата част от екипа му била на дъното на планината. Трагедията е била неизбежна", разказва Конефри. "Фриц почти стигнал до върха. Но по пътя си надолу, той установява, че останалата част от екипа му е свалила от планината спалните чували, сгънали палатките и се е отървали от хранителните продукти, на които разчитал. Още по-лошото е, че един от колегите му, Дъдли Улф, останал блокиран високо в планината. Бяха направени три опита да свалят Улф, но той умря на K2. Трима шерпи също загинали."

Фриц все пак оцелява, а когато се връща в Америка, започват разпитите: Защо оставихте Дъдли Улф в планината? Защо шерпите умряха? Това било в контекста на току-що избухналата война. Тогава германската националност на Фриц се превръща в ключов елемент, а противоречията все още продължават.

"Дори успешната италианска експедиция от 1954 г. е подложена на ожесточени борби. Въпреки че стига до върха, членовете на екипа прекарват години в спорове и дори съдебни дела. Това е екстремна планина, която поставя екстремни изисквания към всички алпинисти, които се изпитват да я изкачат. Поради това, когато нещата не вървят по план, получавате тези ужасни, нелепи аргументи", казва Конефри.

В книгата си той пише, че всяка година планината разкрива част от жертвите си. Самият Конефри прави едно ужасяващо откритие - докато прави снимка на върха, той вижда гръден кош. "Правихме снимки на тези поразителни ледени скулптури в ледника между базовия лагер към K2 и лагер едно. Изведнъж един човек от екипа ми каза: "Има гръден кош." Лежеше на десетина метра разстояние. Едва ли можете да го видите, защото костите бяха избелили и бяха частично вградени в снега. Около него нямаше нищо, което да може да идентифицира от кого идва; без дрехи или вещи. Затова сметнахме за най-добре да го оставим там, където беше, вместо да го безпокоим. Това беше смразяващо напомняне за това колко опасна е планината."

Конефри разказва и за "проклятието", което тегне над жените, които се опитват да изкачат К2.

"Дълго време се наблюдаваше този странен факт, че жените, които успяваха да стигнат до върха, или умираха при спускането, или умираха няколко години по-късно. Първа до върха стига Ванда Руткевич. Тя стъпва там точно преди френската алпинистка Лилиан Барард, след което умира на Канченджунга шест години по-късно. През 1986 г. тя се изкачва със съпруга си Морис Барард и умират при спускането. По подобен начин британската алпинистка Джули Тулис стига до върха, след което почива по пътя надолу. Същото е и с Алисън Харгрийвс. Това породи идеята, че на K2 има проклятие за алпинисти - жени. Разбира се, това е опровергано. Има жени, които са изкачили K2, сред тях е легендарната испанска алпинистка Едърн Пасабан, която стана първата жена, изкачила всички Осемхилядници", разказва Конефри.

Това, което най-много впечатлява Конефри е, че част от алпинистите от златната ера или живеят невероятно дълго време, или умират млади докато се катерят. Ардито Десио доживявава до 101 г ., Чарли Хюстън доживява до 90 години, Фриц Виснер доживява до края на 80-те си години.

"Тези момчета са толкова корави, че просто продължават да живеят", казва той.

"Когато разговарях с Чарли Хюстън за експедицията през 1953 г., можех да усетя, че всичко все още е толкова живо в съзнанието му. Когато разговарях с италианците Компаниони и Лацедели относно стигането до върха, в гласовете им все още имаше това невероятно чувство на учудване: "Наистина ли направих това?". Тъй като изкачването на K2 е толкова трудно и има толкова много шансове срещу вас, ако успеете, ще останете с това чувство на учудване. Ако се провалите, оставате с чувство на силно разочарование, защото трябва да сте вложили толкова много в него. Трябва да поставите живота си на опасност, а това те бележи завинаги", казва Конефри.

"Около K2 няма толкова много щастливи истории. Има много нещастни истории, защото е толкова трудно и опасно. В близост до базовия лагер в K2 има паметник на Арт Гилки, който загина по време на експедицията си. Всяка година се поставят все повече малки табели, в които се записват хора, починали на K2. Тези малки табели дрънкат на вятъра, което им придава странно, неземно качество. Напълно нормално е K2 да остане без име. Той не е обикновен връх. Има нещо различно в него, толкова е опасен", завършва Конефри.


92
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
26
1
 
21
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
"Защо К2 е "дива планина, която се опитва да те убие"?"
....

Планината няма нищо лично към някого конкретно или към целия човешки род целокупно, върхът още по-малко. Защото поради ред причини и двеге ще продължат да съществуват и през времето, когато нас най-вероятно няма да ни има. По-скоро печалните резултати са плод на човешката нераузмност, его и трудно разбираемия мерак и гордост от това, че си направил нещо... на всяка цена
25
4
 
7
 
! Отговори
факт преди 2 месеца
Няколко ядрени ракети...
24
4
 
29
 
! Отговори
аха преди 2 месеца
Вярно е! Онзи ден, късно вечерта, чувам някой се опитва да отвори външната врата....Бързо успях да залостя, поглеждам през шпионката и какво да видя - К2 се опитва да влезе, най-вероятно с престъпни намерения ...

Уважения към загиналите, но такова преследване на адреналин и себедоказване, при такава вероятност за смърт мога да сравня със нуждата при зависимите, готови на всичко за поредната си доза...
23
3
 
21
 
! Отговори
xlcr преди 2 месеца
Върхът К2 е открит през 1856 г. от европейска изследователска
експедиция, ръководена от Хенри Хавершъм Гудуин-Остин. Името "К2" е
дадено от члена на експедицията Томас Монтгомъри, тъй като върхът е бил
вторият забелязан в Каракорум. Останалите открити от експедицията
върхове са получили имена K1, K3, K4 и K5, които впоследствие са
заменени съответно с имената Гашербрум, Броуд пик, Гашербрум II и
Гашербрум I. Въпреки че К2 също е имал местни имена, най-разпространено и
използвано е К2.
22
1
 
19
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
Да направят лифт най - накрая до връх К2, зелените докога ще спъват прогреса?!?
21
1
 
16
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
Няма нужда от вирус,направете еФтини екскурзии до хималаите и гледайте сеир
20
0
 
16
 
! Отговори
Награмотник преди 2 месеца
Тая статия е пълна с грешки, ако бяха само сбърканите имена щеше да е добре? Каракорам какво е? Може би Каракорум? Канченджунга го приемам, макар приетото в България да е Канчендзьонга ...
19
2
 
9
 
! Отговори
Инспектор преди 2 месеца
Не ходете там,джанъм!
18
4
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
Ужас, паника, нарязахме си ракетите. Кога се очаква нападението? Къде е НАТО да ни защити? Не зная сега кой е външен министър, но да праща по-бързо депеш за помощ. Дано по-бързо САЩ и ЕС наложат санкции.

И това го пише човек, който не е учил дистанционно. Какво ли ще пишат днешните деца.
17
1
 
19
 
! Отговори
Хам Хум преди 2 месеца
На Скатов от какъв зор му беше да изкачва К2 през зимата като можеше да да го направи тихо и кротко през май! Зимните изкачвания ги оставете на Поляците, ние не сме дорасли за това особено при минус 55 градуса!
16
2
 
16
 
! Отговори
НОШТ преди 2 месеца
К2 с придружаващ К-19 или К-19 с придружаващо падане от К2?
Сега не знаем как да го запишем.
15
1
 
21
 
! Отговори
Гарабед преди 2 месеца
Абе излизам си аз от Фантастикото в Младост 3 и ме нападна тая гадна планина К2.. ама избяга.. иначе много е опасна..
14
0
 
19
 
! Отговори
До В. Узунов преди 2 месеца
Подминавайки цинизма, може би точно тава е била основната причина, за да няма сили и да обърка въжетата. Така че яжте си пълноценно и не се подлъгвайте по някакви "модни" тенденции.
13
1
 
20
 
! Отговори
али преди 2 месеца
Така и не рзбрах защо планината да иска да те убие...
12
3
 
15
 
! Отговори
xlcr преди 2 месеца
"Напълно нормално е K2 да остане без име."
За сведение: К2 или Чогори, или Годуин Остен, е вторият по височина връх на Земята
(след Еверест). Надморската му височина е 8611 м и се намира в планината
Каракорум, на границата между Индия, Пакистан и Китай. Наименованието
"Каракорум" е от тюркски произход и означава "Черни скали".
11
2
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
Една планина броди по света.
10
2
 
18
 
! Отговори
Възмутен алпинист преди 2 месеца
Възмутително! Аз съм във възмущение! Как може планината да не се подчинява на венеца на природата - човека! Предлагам да я покорим и да я подчиним!
9
12
 
14
 
! Отговори
В. Узунов преди 2 месеца
Абе природата си знае работата. Е тоя тревопасният де се преби там по добре ли щеше да е да е жив,да се хили налудничаво и да дава акъли ,че мръвката е вредна.
8
0
 
48
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
Първо К2 не е планина, а е един връх в планитата Хималаите.
Второ К2 не се опитва да убие никого, има прекалено много хора, които се опитват да се убият там, това е съвсем друго. По официални данни 25% от опиталите загиват, като това е статистика за опитите през лятото. А за зимата... не знам,
Тъй че опитите да катериш там през зимата, когато шансовете ти са практически нулеви за мен е почти самоубийство и тук "планината К2" не е виновна на никого
7
2
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
Кратера на вулкан също е див и се опитва да убие всеки, който скочи вътре. Лоши лоши