Година след трагедията в Бейрут - раната още е отворена

След като работното му място било разбито на парчета, Юсуф Шехади чакал да се свърже с колегите си, които се опитвали да помогнат на пожарникарите да потушат пожара на пристанището в Бейрут.

Огънят е силен и се задълбочава, казват му те в последния си разговор, преди гигантска експлозия да убие тях и още 210 души. Това се случи точно преди една година.

Ужасяващият взрив разруши мястото, където Шехади работил цяло десетилетие. Той веднага разбрал причината. "Бях приел нитратите от дока в хангара шест години по-рано", казва той за огромните запаси от военни торове, които е помогнал да бъдат преместени хангара през 2014 г.

Шест години по-късно именно този хангар се запалва и разрушава главното пристанище на Ливан. "Телефоните им бяха изключени", казва Шехади за осемте си колеги, четирима от които също са докери, които са помогнали за разтоварването на нитрата от руски товарен кораб.

Скоро той научава каква е била тяхната съдба и тази на родния му град чрез кадрите, подобни на Армагедон, които се разпространиха по целия свят. Дори в град, свикнал с травмите и загубата, шокиращите сцени от опустошената брегова линия на Бейрут породиха ужас, а изминалата година бе изключително мизерна за Ливан. Отговорите на въпросите за това какво се е случило, продължават да са малко.

След една година ливанската столица остава просто скелет на град. Докато по-голямата част от физическите щети са отстранени, белегът върху психиката на Бейрут остава, въздействието му се засилва от гнева на хора, които не виждат справедливост.

"Веднъж, само веднъж - особено сега - тази страна можеше да постигне резултат за хората си", казва Фадия Думит, докато се взира в заплетената каша от метал и зидария, разпръсната по онова, което някога е било пристанището, близо до мястото, където работи. Огромното поле от отломки е в почти същото състояние, както и преди година -  паметник на ден, дошъл да определи дисфункцията на Ливан и съучастието на неговите лидери.

Опитите за съдебни разследвания през последната година доведоха до задържане на няколко десетки бюрократи, но лидерите отказаха да бъдат разпитани или да гласуват в подкрепа на премахването на имунитета, който ги предпазва от преследване. "Ливанската държава не може и няма да се разследва", казва Шади Хадид от град Броумана, на 30 минути от Бейрут. "Никой тук не е компетентен да преценява другия."

Въпросите за крайния бенефициент на нитрата, колко от него е взривен, как се е запалил и дали някои от запасите са били премахнати, остават без отговор. "Всеки знае, че властите не искат да се стигне до дъното на това", казва Хадид пред The Guardian. "Това би засегнало цялата политическа класа, по един или друг начин."

При липсата на някаква ефективна проверка, на местните адвокати, журналисти и участници от гражданското общество се налага да проучат обстоятелствата около пристигането на руския товарен кораб "Рос", който по-късно потъна на пристанището и какво се е случило с 2750-те тона амониев нитрат, разтоварен от него.

"Никога не са ни казвали какво е количеството му, но беше много", казва Шехади. "Някои от тях бяха в лошо състояние - с вода на дъното на торбите. Веществото беше толкова разяждащо, че ерозира предната част на мотокарите."

През последната година международните следователи, източници от ливанската полиция и един работник съобщават на The Guardian, че част от нитратите са били преместени от хангара скоро след доставката.

Ливанските следователи предполагат, че тe може да са били преместени в Сирия, за да се използват в сурови експлозиви, известни като цевни бомби, които са били хвърлени от сирийски военни хеликоптери към части на страната, контролирани от опозицията, през пиковите години на гражданската война там.

"Имаше няколко камиона, които бяха прихванати и върнати обратно от вътрешните сили за сигурност на Ливан около 2015-16 г.", казва един висш служител. "Те никога не биха могли да определят откъде идва нитратът."

Това твърдение обаче противоречи на европейските следователи, които казват, че обстойно разследване на пристанището и неговите дейности е показало, че мащабната контрабанда на нитрати от въпросната площадка-хангар 12, е малко вероятна.

Попитани за доклад на ФБР, който предполага, че близо 600 тона, а не 2 750 са експлодирали, авторите му се съгласяват, но казват, че останалите вероятно са изгорели при последващия пожар. Европейски следовател добавя предупреждение, че охранителните камери, показващи главните врати на хангара, не са работили от няколко години.

Шехади също се съмнява, че нитратите са били изнесени контрабандно от пристанището или по време на доставката, или впоследствие. "Имаше шест врати и те бяха наблюдавани", обяснява той. "Щяха да бъдат нужни мотокари, за да преместят товара и ние щяхме да разберем."

Централно място в разследванията има внезапното отклоняване през 2013 г. на "Рос" към Бейрут, от където трябва да вземе 160 тона селскостопанска техника, която да откара до йорданското пристанище Акаба.

Корабът обаче вече е пълен и не е оборудван да поеме такива тежки парчета. Палубата му се изкривява след първите опити за товарене.  След това "Рос" е задържан защото не е плащал пристанищни такси.

През следващите 10 месеца на екипажа не е позволено да напусне кораба, тъй като пристанищните власти се опитват да проследят собствениците на кораба. "Носех им храна", спомня си Шехади. "Те нямаха представа къде отиват по всяко време на пътуването. Имаше нещо странно във всичко това."

Допълнителен интерес представлява компанията, използвана за закупуване на нитратите. Savaro Limited - чиято крайна собственост остава неизвестна година след трагедията - е използвана само веднъж за улесняване на сделката между вече несъществуваща компания в Грузия и мина в Мозамбик, където нитратът може да се използва за експлозиви за добив.

Използването на т. нар. превозно средство с единствено предназначение се разглежда от адвокатите във Великобритания и в региона като незаконно. Адресът на компанията в Лондон също бил използван за регистриране на компании, свързани с двама сирийски бизнесмени, санкционирани от САЩ, за предполагаемо закупуване на нитрати за сирийския лидер Башар Асад.

Премахването на непрозрачната бъркотия около пътуването на "Рос", закупуването на нитрати, дали Мозамбик някога е била планираната дестинация и какво се е случило с товара на кораба, след като е достигнал Бейрут, са довели до предпазливи реакции от страна на повечето заинтересовани страни.

Попитан за потенциална връзка със Сирия при стартирането на забележителен доклад на Human Rights Watch за експлозията, директора на организацията за кризи и конфликти, Лама Факих каза: "Разследването повдига въпроси, но нямаме нищо окончателно." Докладът на HRW представя остро резюме на ливанското ръководство, което многократно е предупреждавано за опасностите в пристанището.

"Наличните понастоящем доказателства показват, че множество ливански власти са били криминално небрежни според ливанското законодателство при обработката на товара на "Рос", се казва в доклада. "Действията и пропуските на ливанските власти създадоха необоснован риск за живота на хората. Съгласно международното право по правата на човека, неспособността на държавата да предотврати предвидимите рискове за живота е нарушение на правото на живот. В допълнение, доказателствата категорично показват, че някои държавни служители са предвиждали смъртта, която присъствието на амониев нитрат в пристанището може да донесе и мълчаливо са приели риска. Според вътрешното законодателство това може да се счита за престъпление с вероятна умисъл и/или непреднамерено убийство."

Докладът беше подкрепен от много ливанци. "Трябва да бъде проведено компетентно разследване и то трябва да бъде повторено от международен екип", казва Юсра Ахмад в кафене в Бейрут. "Най-накрая нещо, от което да се страхуват лидерите."

Адвокатът Тоби Кадман заявява, че надеждно международно разследване е жизненоважна. Специалният трибунал за Ливан беше "скъпо и неефективно академично упражнение, което допринесе малко", каза той за 15-годишно разследване на убийците на бившия премиер Рафик Харири.

"Международната общност трябва да търси по-приобщаващ и ефективен механизъм, като този, който има голям ефект в Западните Балкани. В момента проучваме такава инициатива, събирайки ливански и международни правни експерти в независима комисия."

Стоейки  на улицата с изглед към пристанището, Дана Салха гледа разрухата. "Тя трябва да остане тук завинаги като свидетелство за случилото се. Къде другаде по света това може да остане безнаказано?"