Правец - машината, която запозна българинът с компютъра

Защо техноутопията на Тодор Живков не се превърна в реалност?
9 окт 2021 21:13, Нели Христова
438
Правец - машината, която запозна българинът с компютъра

Потребителската електроника преди 1989 г. рядко е била основен приоритет за повечето държави от Източна Европа. Българският пионер на домашен компютър „Правец 82“ беше изключение.

Икономиката на България в края на 70 -те години беше в трагично състояние, изправена пред същите предизвикателства, които изпитваха всички планови икономики на Източна Европа по онова време.

Не на последно място те се опитваха да се справят с последиците от мащабните и все пак лошо управлявани инвестиции в тежката промишленост в началото на 50-те години. Тези инвестиции снабдиха страната с машини, които вече бяха остарели, но твърде скъпи за модернизиране или подмяна, поради което голяма част от тежката й промишленост беше неконкурентоспособна.

И все пак имаше един малък сектор от българската икономика, който беше (поне относително) в добра форма: технологичният сектор. До края на десетилетието българските заводи вече произвеждаха различни компютърни компоненти и периферни устройства като твърди дискове.

Росен Плевнелиев - бивш президент на България и почетен председател на консултативния съвет на Tech Emerging Europe Advocates (TEEA), е един от свидетелите на развитието на технологичния сектор в страната.

„България се специализира в компютърните науки и софтуера, а в началото на 80-те години страната беше сред петте най-големи износители на компютърни компоненти в света“, казва той за Emerging Europe.

ИМКО-1

Българското комунистическо правителство все повече се стреми към компютрите, за да съживи икономиката, смятайки, че може да настъпи нова ера за комунизма, в която светските задачи да бъдат автоматизирани и работниците да бъдат наистина освободени.

Заслуга му е, че комунистическа България е била права. Тя започна да обучава ново поколение млади хора да работят с компютри и в началото на 80-те години на миналия век, когато глобалната компютърна индустрия се насочи към персоналните компютри, България последва примера ѝ.

„Създадени са над 60 научно-технически института, университети и заводи като част от националната ИТ екосистема“, каза Плевнелиев. "В резултат на това първите 8-битови, 16-битови и 32-битови компютри, графични станции и запаметяващи устройства бяха проектирани и създадени само месеци след еквивалентните западни продукти."

Разработването на първия български персонален компютър, наречен IMKO-1 (от индивидуален микрокомпютър), започва през 1979 г. в Института за техническа кибернетика и роботика.

Около 50 броя са произведени за целите на тестването. Технически, IMKO-1 е клонинг на персоналния компютър Apple II Plus, с някои промени, като например възможността за показване на кирилични шрифтове.

IMKO-1 има един мегахерцов процесор, цели 48 килобайта памет и порт за касетофон, предназначен за съхранение.

ROBKO-1 – компютърът, победил западните си колеги в една ключова област - можеше да контролира роботизирано рамо.

По онова време роботизираните части обикновено се управляват от по-големи и по-скъпи миникомпютри, а не с микрокомпютър като IMKO-1.

Правец 82

По същество IMKO-1 беше прототип на това, което по-късно щеше да стане „Правец 82“.

Започва живота си като IMKO-2, но името му е променено, за да отрази неговия произход - новата компютърна фабрика в западния български град Правец, който освен това е роден град на дългогодишния лидер на Българската комунистическа партия Тодор Живков.

Самият Живков е силен поддръжник на плановете на България да се превърне в център на компютърно производство: той веднъж заяви, че страната трябва да се превърне в „Япония на Балканите“.

Представен през 1982 г., „Правец 82“ включва няколко подобрения спрямо предшественика си, включително добавянето на опционално 5,25-инчово флопидисково устройство.

Но дори и да се приеме, че „Правец 82“ номинално е бил персонален компютър, малцина в България всъщност можеха да си позволят такъв за лична употреба.

Вместо това, повечето осъществиха първите си контакти компютрите в училищата, в които правителството достави хиляди бройки „Правец 82“.

Скоро в цялата страна започнаха да се появяват компютърни клубове, където младите хора се занимаваха с различни програми и части за роботика.

По времето, когато във Великобритания се подгряваше сцената на видеоигрите (на домашни компютри като ZX Spectrum и Commodore 64), в България младите хора все по-често помагаха на институциите с домашни компютърни програми практически за всичко: от графичен дизайн до управление на резервацията на хотелските стаи.

Голям в Съвета за икономическа взаимопомощ

„Правец 82“ остави своя отпечатък и в чужбина. На върха на българската индустрия за компютърен хардуер към края на 80-те години, страната доставяше около 40% от всички компютри, произвеждани в страните от СИВ.

В крайна сметка техноутопията, която Живков и останалата част от комунистическата партия си представяха, не се сбъдна.

След като България се отказа от комунизма и централното планиране и отвори пазарите си, тя вече не можеше да произвежда и продава своите компютри, които често се основаваха на откровено плагиатство на западните дизайни.

Но би било погрешно да се твърди, че всичко е било напразно. След като икономиката бе либерализирана, някои от първите частни компании в страната бяха компютърни фирми, притежавани и управлявани от същите тези деца, които се занимаваха с „Правец“ в училище.

Някои от тях заминаха за Силиконовата долина, носейки със себе си STEM експертиза и духа на техноутопията, макар и в нова силно индивидуализирана и либерална форма.

И тъй като България намери основата си в новата глобализирана икономика, тя отново се очерта като регионален лидер в сектора на информационните и комуникационните технологии (ICT) със стартъп система, която непрекъснато напредва и се развива.

„Логично е, че през последните години България успя да доразвие силния си потенциал от миналото, като създаде процъфтяваща и широка IТ екосистема, разпространяваща се от игралната индустрия, през големи по обем данни, изкуствен интелект и всички аспекти на софтуерното инженерство“, добави Плевнелиев .

Дали всичко е благодарение на „Правец 82“?

Не. Но наличието на компютъра и въвеждането в предлаганото от него програмиране създадоха поколение българи, запознати с компютрите, желаещи да създадат своя собствена версия на Япония на Балканите.


438
Още от Изложби
"Песента на дървото": Дървени инструменти ни връщат в края на 19 век
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
395
2
 
3
 
! Отговори
Русия преди 1 седмица
НРБ 25ту мясту пу ИЧР, ся сми след 100.Костуф Костуф Костуф Костуф КостуфБанани банани банани банани банани
394
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
До Анонимен 392 - Уффф ... кат почнете да ми се правите на важни и вий ...
393
0
 
4
 
! Отговори
Пламен преди 2 седмици
До Анонимен"Силиконова долина" е в САЩ ,превода в България е "Силициева долина"
392
4
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Напълно вярвам, че плосък мозък като плевнята ще използва "Силиконова долина", при положение, че тя е "Силициева долина". А той може да си сложи силикон където иска по негов избор.
391
4
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
ЕнергетикаАЕЦ КозлодуйАЕЦ Белене проектТЕЦ Марица изток 1, 2, 3ТЕЦ Бобов долПАВЕЦ ЧаираБаташки водносилов пътСилнотоков завод Васил Коларов, СофияЧерна металургияМеталургичен завод Ленин, ПерникМеталургичен комбинат КремиковциЦветна металургияОловно-цинков завод КърджалиКомбинат за цветни метали (Пловдив) и Комбинат за цветни метали (Асеновград)Комбинат за производство на електролитна мед, СредногориеНефтохимическа промишленостНефтохимически комбинат Бургас
390
5
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Азотно-торов завод Стара ЗагораАзотно-торов завод ДимитровградКомбинат за производство на соди Карл Маркс ДевняДругиЦелулозно-хартиен комбинат, Гара Кричим (днес град Стамболийски)Лесопромишлен комбинат СилистраКомбинат за преработка на синтетични влакна ДимитровградЗавод за антибиотици РазградЗавод за записващи устройства Стара Загора (впоследствие Дискови запаметяващи устройства)Роботостроителен комбинат Берое Стара Загораи много други.
389
4
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Нефтохимически комбинат ПлевенМашиностроителна промишленостЗавод Балкан Ловеч автомобили, мотоциклети, велосипеди, инструментиЗавод за трамваи Средец СофияЗавод за автобуси и тролейбуси Чавдар БотевградЗавод за товарни автомобили Мадара ШуменЕлектрокарен завод Шести септември СофияЕлектрокарен завод ПлевенЗавод за металорежещи машини (ЗММ) СофияЗавод за хладилна техника СофияЗавод за асансьори СофияСлаботоков завод Климент ВорошиловЗавод за полупроводници БотевградКомбинат за микропроцесорна техника ПравецЗавод за тежко машиностро
388
2
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Всичко е сътворено. Панелки има и в Германия и там ги санираха отдавна. Телефоните с шайба си бяха стандарт навсякъде. Това да не ти е матрицата тъпо милениълче. Всякаква промишленост имахме, от земеделие и животновъдство до химическа тежка металообработваща машини и кари и компютри.
387
8
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
До 385 Какво е сътворено бе ? Панелки и телефони с шайба. Кокошарник с бодлива тел.
386
2
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Доларът беше 96ст, ама курс купува. На толкова държавата купуваше доларите от моряците и гастарбайтерите. А ако искаш да купиш - само на черно 3лв.
385
3
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Пуснали "младежа" Плевнелиев да лъже в статийка и троловете му да мажат в коментарите под нея.Не случайно хората казват че онова което е посъроено тогава, сега не могст даже да го боядисат. Даже за саниране на панеките просят отвън. За кредитните милионери и офшорковци и приватизацията всеки знае. Е освен троловете роднини на приватизатори с усмивките тук.
384
2
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Абе, *българинът* не трябва ли да бъде българинА? Някой с познания по български да каже, че тея журналяги май пак са надминали себе си.
383
4
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
До Анонимен 363...Долърът в България беше Лев само по държавен курс! Долърът в България не е падал под 2.80 лева от средата на 70те години! Не пишете смешки.:)))))))))))))))))))))))))))))))))))....Ами не са имали достъп до Магурата, на село почти всеки вярваше на партията:))))))))))))
382
2
 
2
 
! Отговори
До 379 от ХА ХА ХА преди 2 седмици
Жалко, че ни си сханал съказъма.Да севърнем години назад, когато:... гледахме Запада през витрините на Кореком... Disney дишаше проха но Ну погоди!... и т.н.
381
5
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
"Икономиката на България в края на 70 -те години беше в трагично състояние, изправена пред същите предизвикателства, които изпитваха всички планови икономики на Източна Европа по онова време." Ама, как така, нали през КомунизЪма българия е била на 27мо място по икономическо развитие? Така бълнуват русофилЕтЕ пенЦионери.
380
2
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
До въпрос 374...през 1988 тгодина сме били в 40 най развити в Света!сега къде сме??май след 120 ???...Това си го чел в Работническо Дело но ако все още не си разбрал червената лъжа е с много къси крачка и дъъълго носле!:))))))))
379
2
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
До ХА ХА ХА 378...Да се върнем години назад, когато... Силициевата долина дишаше праха на с.Правец...Да, особено с Корекомите, опашките, простащината, партийната шуробаджанащина (до сега) и "шпионите" от на всеки километър. На приказки от тошковия храст вярват само бетер ганюгите!:))))))))))))))
378
2
 
4
 
! Отговори
ХА ХА ХА преди 2 седмици
Да се върнем години назад, когато... Силициевата долина дишаше праха на с.Правец
377
3
 
4
 
! Отговори
Без коментар преди 2 седмици
Поредното нескопосано копие на открадната технология от загниващия Запад, което носталгични ушaнkи идеализират
376
6
 
11
 
! Отговори
Помня преди 2 седмици
До въпрос 374 Като сме били в топ 40 в света , защо живеехме в мизерия и бяхме най бедни в СИВ ?Само Албания беше по зле от нас.Стига с тази мантра. Отдавна не върви.

Спонсорирани публикации