До 25 януари в Българския културен институт във Виена – Дом Витгенщайн, може да се види изложбата „Ключалката на Господин Витгенщайн.”

Идеята за таква голяма изложба на съвременни български артисти е на куратора Борис Костадинов. Събрани са творби на Боряна Венциславова, Камен Стоянов, Василена Ганковска, Даниела Костова, Михаил Михайлов и Максимилиан Праматаров.

„Ключалката на Г-н Витгенщайн” е изложба с три много важни отправни точки – творчеството на големия философ Лудвиг Витгенщайн, архитектурната ценност на къщата, която той проектира за сестра си и която е паметник на австрийската модернистична архитектура и не на последно място - фактът, че тази къща от 1975 е Български културен институт.

Общото между артистите, които кураторът на проекта е поканил е, че са българи, но живеят и работят в чужбина. Това са едни от най- активно работещите млади имена в международен план. Всичките работи са създадени специално за този проект през последните месеци на 2012.

Камен Стоянов постави своя неонов автопортрет срещу барелефа на Л. Витгенщайн. Автопортретът се нарича “YES” и показва поклащане на главата, така както българите казват „да” (обратно на движението за знак „да” в другите европейски страни.) Произведението „гледа” към изображението на философа и спекулира с неговата прецизна философия на езика и значението му.

Втората работа на Стоянов е пърформънс наречен „Хипотеза”. Художникът използва една от специфичните метални завеси в къщата и я превръща във фитнес уред. Витгенщайн използва проектирането на архитектурните детайли за упражнение на логическата си мисъл. Камен Стоянов пък, превръща един от тези детайли в средство за упражнение - не на мозъка, а на мускулите.

Михаил Михайлов започва от градината на къщата, където той поставя голям надпис: „Разликата между добър и лош архитект днес се състои в това, че последният се поддава на всяко изкушение, докато истинският му устоява.” (Лудвиг Витгенщайн, 1930 г.)

В централното фоайе на сградата Михайлов поставя втори обект, който носи личният му цитат върху цитата: „Разликата между добър и лош художник  днес се състои в това, че последният се поддава на всяко изкушение, докато истинският му устоява.” (Михайл Михайлов, 2012 г.) Третата част е рисунка, поставена на пода и обърната с гръба си към зрителя. Скритото изображение би могло да бъде видяно, само ако картината бъде обърната. Тя е препратка към скритата, лична част от биографията на Л. Витгенщайн.

Василена Ганковска направи две картини. За „Композиция за дърво и къща” тя използва много стара снимка. Днес тази гледна точка към къщата е невъзможна, тъй като обкражаващата архитектурна среда е променена. За картината, Ганковска използва само шаблон и черен акрилен спрей.

Втората картина е „Композиция за храст и къща” и показва фронтален поглед върху фасадата на сградата. Тук единствените цветни елементи са зелените растения в градината – като контрапункт на пестеливия език и строгите линии на сградата.

Ганковска направи и 3 постера. На тях къщата също е изобразена чрез шаблон и акрилен спрей. Така артистът успя да „тиражира” един уникален обект.

Боряна Венциславова създаде 11 минутно видео. Тя заснема членовете на екипа на Дом Витгенщайн в естествената им работна среда. Артистът разсъждава върху това, какво е да работиш всекидневно в среда която отвсякъде ти напомня за невидимото присъствие на великия философ. Венциславова намесва и крясъците на съвремието. Тя заснема две момчета, които играят на футбол на улицата пред къщата. Те ритайки топката, декламират клиширани изрази които рефлектират актуалната българска действителнст.

Втората работа „Има ли носорог в стаята” е провокирана от прочутия спор между Лудвиг Витгенщайн и Бъртраннд Ръсел и въпросът: „Господине, виждате ли носорог в стаята?”. Във фотографията си, Венциславова буквално вкарва носорога в реалната стая проектирана от Витгенщайн.

Даниела Костова показва видео наречено „Лексикон”. Във видеото виждаме как тя и дъщеря й подреждат пъзел. Пъзелът е снимка на художничката с нейна приятелка пред Дом Витгенщайн от 90-те години на 20 в. Костова, която иначе живее и работи в Ню Йорк е свързана с това място, защото нейното първо пътуване „на Запад” и първата и среща със съвременното изкуство е била във Виена през 1997 г., когато е участвала в международен уъркшоп в академията. Именно по това време, тя е била отседнала в Дом Витгенщайн. Сега малката й дъщеря, която е родена в Америка и не говори добре български, редейки пъзела повтаря неразбираеми за нея думи като: „България”, „културен център”, „Витгенщайн”. Освен видеото, в изложбата присъства като обект и самият пъзел.

Максимилиан Праматаров направи два обекта, които ни отвеждат към една друга страна на личността на Лудвиг Витгенщайн – неговото математическо образование и любовта му към точните науки. Праматаров създава спекулативен обект на геометрията - една неправилна геометрична форма, която е нарисувана със химикалка.

Двуизмерната форма носи претенцията на някакъв абстрактен, но в същото време математически перфектен чертеж. Неправилността на тази форма контрастира с правилността и чистите линии на обкръжаващата я архитектура. Праматаров повтаря същата форма, но в триизмерен вариант и я поставя като втори обект върху постамент.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase