Камилите се излежават под сянката на 2300-годишните колони. Централно място на сцената на амфитеатъра заемат козите. Шумът от тълпата, насъбрала се пред съкровищницата - най-запазеното и добре познато място от античната Петра, го няма. Чува се само песента на птиците.

Това трябваше да е пиков сезон за съкровището на Йордания. Но последните туристи си тръгнаха от кралството на 17-ти март заради пандемията от COVID-19, малко преди то да затвори границите си. От този ден нататък улиците на древните градове са пусти.

"Тъкмо имахме най-добрата година след Арабската пролет, която ни засегна сериозно", казва Джихад Калдани, гид, който развежда главно християнски туристи. Повечето от клиентите му са по-възрастни хора, от групата, която е най-уязвима към новия коронавирус .

"Ако знаехме със сигурност, че всичко ще е наред след две години, щяхме да си съставим план. Но не е. Никой нищо не знае", допълва Калдани пред The Guardian. Йордания също се превърна в център на безпрецедентна глобална туристическа криза. 120 милиона семейства са изложени на риск, заради липсата на работа.

Вади Муса, градът в близост до Петра, илюстрира и предизвикателството, пред което се изправят по-бедните държави. Засега Йордания е избегнала ужасяващата здравна криза, която вирусът може да донесе. Но не бе пощадена от икономическата криза, в която страните, които разчитат най-вече на турзма си за брутния си вътрешен продукт, са ударени най-силно.

Пред хората, обитаващи Петра преди векове, най-голямото предизвикателство е било, колко ще издържат без дъжд. Но сега, новите й жители изпитват по-модерни затруднения - те трябва да оцелеят година без туристи.

"В град като Вади Муса близо 80% от хората разчитат на туризма като източник на доходи", казва Сюлейман Фараят, главен комисар по туризъма в Петра. В Йордания туризмът допринася около 15% от БВП на страната и поддържа 55 000 работни места.

Миналата година рекорден брой туристи посетиха Петра - 1 милион. Това предизвика масови строежи във Вади Муса. Сюлейман Хасанаат трябваше да отвори нов хотел през март, но това не се случва. "Веднага щом затвориха границите, всички резервации бяха отменени", казва той. А кризата за хотелиерите, значи криза за всички останали.

"Ако имаш хотел, ти купуваш плодове и зеленчуци от пазара. Наемаш хора, включително шофьори на такси. Туристите наемат магарета и коне. Малките магазини също разчитат на тях. Дори хората в турските бани в града разчитат на гостите. Във всяко едно семейство в Петра има поне един човек, който е засегнат от това", обяснява Хасанаат.

Обстановката сега наподобява тази от преди стотици години, когато мястото е "преоткрито" от швейцарски изследовател през 1812 г. -  единственият признак на живот в пясъчния градаса бедуините.

"Омръзва ти да не правиш нищо", казва 36-годишният Умар Айяд, яздейки магаре под обедното слънце. Той изкарвал по $34 всеки ден, давайки магарено под наем. Това било достатъчно да изхрани шесте си деца.

Сега Айяд оцелява благодарение на малко пари от държавата, заем, даден му от брат му в Европа и 17-те си овце, които продава. Но той трябва да плати заема си в местен магазин, ако иска да продължи да купува храна, а парите му вече свършват. "Ако ситуацията продължи да е такава, това ще е проблем", казва той.

Сега развитите държави се надпреварват да изградят отново мрежата за безопасност, която се опитваха старателно да приберат през последните 4 десетилетия. Системата за благосъстояние в Йордания е сравнително напреднала в сравнение с много от съседите й, но все още в нея има огромни пропуски - по-малко от половината йордански работници са регистрирани в системата за социално осигуряване на страната, която вече определя таксите за социално подпомагане. Без външна помощ фондът може да "пресъхне" в рамките на месеци.

Останалата работна сила в страната, включително десетки хиляди мигранти, дошли да работят тук, са напълно изложени на капризите и хищниците на пазара.

"Това е всичко, което съм изкарал през последните два месеца", казва Муадт, показвайки едва няколко банкноти в касата си. Той е собственик на малък магазин в близост до портите на Петра. Той пристига от Йемен преди година. Дори и в лоши дни, той може да изпрати поне 200 динара у дома.

"Но сега - нищо. По-малкият ми брат продава вода и семейството се издържа от това. Муадт има много дългове, включително към собственика на сладкарница, който финансира работната му виза в Йордания. Отношенията между двамата не са добри и мъжът отказва да върне паспорта на Муад, ако той не му върне парите.

"Обадих му се вчера и му казах, виж, не печеля никакви пари. А той просто ми каза: "Измисли нещо", казва Муад.

Йорданското правителство се опитва да намали въздействието си върху туристическата индустрия, като се откаже от някои такси, отлага сметки за комунални услуги и предлага заеми на собствениците на хотели и други заинтересовани страни.

"Тези мерки може да работят в ситуации, в които броят на туристите просто е намалял, но когато броят им е нула в продължение на месеци, е необходими повече", казва Хасанаат.

"Ние сме задължени на нашето правителство за мерките. То постави под контрол вируса. В сигурни ръце сме. Но веднага щом Йордания се освободи от COVID-19, ще се огледаме и ще видим, че повечето индустрии са добре - но не и туризмът. Петра ще умре без пряка подкрепа или пакети за заем", допълва тя.

Властите търсят начин да отбележат Петра като безопасно място за туризъм, в което няма коронавирус. Все пак, по-голямата част от туризма там е външен, а хората не се събират в затворени места. Местните очакват няколко хиляди туристи да се върнат към края на годината. Очакват и няколко стотици хиляди през 2020 година. Но ще е нужно време за да се достигне рекордът, постигнат през 2019 г.

Когато туристите си тръгват от Петра, Хасанаат отива да види античният град: "Почувствах че искам да го видя как ще изглежда без туристи", казва той. Обикаля из него в продължение на три часа. "Изпитах тъга, докато вървях сам. Бях свикнал с тълпите. Сега има само... призраци."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase