Успяхме да избегнем пет куршума, но коронавирусът ни уцели!
Снимка: БГНЕС
|
Коронавирусът се появи в края на миналата година и само за няколко месеца успя да преобърне света, в който живеем. Учените обаче предупреждават, че това няма да е последната пандемия, тъй като човечеството е създало "перфектната буря" или по-точно - перфектните условия вирусите да прескачат от животните върху хората.
Постоянната ни намеса в света на дивата природа ускорява процеса, а учени от Университета в Ливърпул се опитват да предскажат кое ще е следващото препятствия пред нас и как човечеството може да е по-добре подготвено, за да се справи с него.
"Успяхме да избегнем пет куршума"
"През последните 20 години бяхме изправени пред шест значителни заплахи - SARS, MERS, Ебола, птичи грип и свински грип. Успяхме да избегнем тези пет куршума. Шестият обаче ни уцели. Това не е последната пандемия, пред която се изправяме, за това трябва да сме по-внимателни, когато наблюдаваме заразите в дивите животни", казва професор Матю Бейлис от Университета в Ливърпул пред BBC.
Той и екипът му решават да създадат база данни с всички познити болести, които виреят из дивата природа. След това създават система от модели, които да предскажат кои могат да се окажат опасни за нас. Сред хилядите бактерии, паразити и вируси, които са известни на науката, системата идентифицира улики, скрити в броя и вида на животните, които се заразяват. Тя използва тези улики, за да открие кои вируси представляват най-голяма заплаха за хората. А ако даден патоген привлече вниманието на учените, те ще могат да отделят нужното време за да открият начини за превенция и лечение при евентуален взрив на нова епидемия.
Уроците, които би трябвало да сме научили
Човешкото безразсъдство е това, което ни доведе до тук. Множество учени са категорични, че обезлесяването и посегателството ни над различни местообитания в дивата природа, са създали благоприятната обстановка за разпространение на нови вируси от животни към хора.
Според проф. Кейт Джоунс от Университетския колеж в Лондон, доказателствата "подсказват, че трансформираните от човека екосистеми с по-ниско биоразнообразие, като земеделски или плантационни полета, често са свързани с повишаване на риск за хората от много инфекции“.
"Разбира се, това не важи за абсолютно всички вируси. Но някои диви животни, които са по-толерантни към безпокойството от страна на човека, като някои видове гризачи, са и по-ефективни при приемане и предаване на патогени. Така че загубата на биоразнообразие може да доведе до рискован контакт между хората и животните и да увеличи заплахата от плъзване на някои вируси, бактерии и паразити сред нас", обяснява тя.
Има няколко епидемии, които нагледно показват този риск. През 1999 г. в Малайзия се появява вирусът Нипа. Той е носен от прилепи, които го прехвърлят на прасетата в голяма ферма, построена в края на гората, която те обитават. Прилепите се хранели от плодовете, които си хапвали и прасетата. Четириногите обаче ядели храната, паднала от дърветата на земята, покрита със слюнка от прилепите. Повече от 250 човека, които работели във фермата и били в контакт с прасетата, се заразили. Половината от тях са починали.
Засега процентът на смъртност от COVID-19 е 1%. При вирусът Напа е между 40-75%.
Според проф. Ерик Февре от Университета в Ливърпул и Международния институт за изследване на животновъдството в Найроби, Кения, учените трябва постоянно да наблюдават райони, в които има по-висок риск от огнища на зарази. Сред тях са фермите край горите, пазарите, където се продават и се купуват диви животни, както и всякакви други места, които размиват границата между хората и дивите животни.
"Нови вируси се появават сред хората между 4 и 5 пъти на година. И това не се случва само в Азия и Африка, но и в Европа и САЩ. Подобни пандемии ще ни се случват отново и отново", казва проф. Февре. Според него сегашната криза трябва да ни покаже какви са последствията от отпечатъка ни върху дивия свят.
"Приемаме за даденост всичко - храната, която ядем, материалите в смартфоните ни. Колкото повече ги консумираме, толкова повече пари ще прави този, който ги добива и ги доставя до целия свят. Така че е от огромно значение да обърнем внимание на ресурсите, които използваме и какъв отпечатък оставяме върху природата", категоричен е той.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коклюш и усложнения при възрастни 
Министерство на здравеопазването започва мерки срещу коклюша 
Две мозъчни области са свързани с психоза 
Предсърдното мъждене засяга все повече млади хора 
3 зодии, които се държат детински 
4 хита в маникюрите за Великден 
Джена Дюън - изморена заради бременността, Стив Кази й помага 
Зендая показа кои рокли са хит за пролетта 
Централна емисия 
Михаил Миков: Не обезглавиха Росен Желязков, а Народното събрание 
Петков: Гласуваните пари за мините са предизборна пиратка от ГЕРБ и ДПС 
ЦСКА разпердушини "Левски" за втори път в рамките на 20 дни 
Креатин – защо да го пиете и за какво ви е нужна тази добавка? 
Ужасяващ момент – Ан Хатауей била принудена да целува 10 мъже заради роля 
Каква е съдбата на „първия и най-голям“ фестивал за възрастни в Южна Корея? 
10 храни, богати на витамин К, препоръчани от диетолози 
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |