През изминалата седмица спортният свят беше разтърсен из основи. Беше сложен край на една епоха без аналог по симбиозата между продължителност и успех. След близо 27 години начело на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън каза “край”.

Каза “край” след около 1500 двубоя, в които води “червените дяволи”. Каза “край” след 13 титли, 5 купи на страната, 4 купи на Лигата. Каза “край” след 2 триумфа в Шампионската лига, един в Световното клубно първенство, една Междуконтинентална купа, 1 КНК и 1 Суперкупа на Европа.

Управлението на Фърги “надживя” премиери, папи и диктатори, но ако се върнем към 6 ноември, 1986 година можем да си представим, че едва ли някой, дори и самият сър Алекс, е предполагал какво ще се случи в следващите 3 десетилетия.

Както припомня БиБиСи, в деня, в който Манчестър Юнайтед назначава упорития шотландец за свой мениджър, нещата в английския футбол са много, много далеч от настоящата ситуация.

По онова време на 3 от последните 4 места в класирането на английската първа дивизия (променена във формата “Висша лига” няколко години по-късно) са Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Челси! Евертън са фаворити за титлата, а Ливърпул са доминиращата сила.

Отбори като Оксфорд, Лутън, Уимбълдън и Ковънтри са далеч пред Юнайтед.

На този фон установяването на клуба от Манчестър като водещ в британския футбол е изглеждало като абсолютно невъзможна мисия. Но ето че Алекс Фъргюсън успя... и затова сега може да се оттегли като най-великия мениджър, който английският футбол е виждал.

Подобно твърдение, разбира се, може моментално да бъде подкрепено с факти – 1498 срещи и само 267 загуби. Победи в 527 двубоя във Висшата лига, което е най-малко със 161 повече от всеки друг мениджър.

Когато сър Алекс Фъргюсън поема работата в северния английски град преди 9680 дни, цели 17 играчи от настоящия състав на Манчестър Юнайтед дори не са били родени. Докато през цялото време Фърги е установен при “червените дяволи” 1146 мениджъри са губили (или напускали) работата си в четирите професионални английски дивизии.

На пръстите на едната ръка се броят клубовете, дръзнали да нарушат временно тоталната хегемония на Фъргюсън и неговите момчета след първата им титла през сезон 1992-93 – Блекбърн, Арсенал, Челси и Манчестър Сити.

Освен това през последните 22 сезона Манчестър Юнайтед никога не е преживявал драстични сривове – отборът винаги е поне в топ 3.

Според експерти сър Алекс може да се похвали с нещо, което не е постигано от друг – той е съумял да изгради цели 6 различни шампионски състава.

И така налага доминация, която няма особено много паралели в съвременния спорт.

Докато сър Алекс господства на “Олд Трафорд”, крикетът става свидетел на последователна хегемония на Западни Индии и Австралия, във Формула 1 се редуват епохите на Уилямс, Макларън и Ферари, а на 4 световни първенства по ръгби има 4 различни световни шампиони. Но никой не може да достигне нивото на постоянство на “червените дяволи”.

Разбира се, преди Фъргюсън и други велики мениджъри са оставили своя отпечатък в британската футболна история. Хърбърт Чапмън например сензационно съумява да изведе непретенциозния Хъдърсфийлд до 3 поредни титли. След това повтаря този своеобразен хеттрик и с Арсенал.

В Ливърпул Бил Шенкли преобразява клуба в рамките на своето 16-годишно управление и печели 3 титли и 2 купи на страната. Наследникът му Боб Пейсли продължава тази тенденция и Ливърпул взима още 6 титли и 3 Купи на европейските шампиони.

В самия Манчестър Юнайтед сър Мат Бъзби се установява за 24 години, в които печели 5 титли, 2 купи на страната и първата в историята на клуба Купа на европейските шампиони. На север Джок Стейн успява да изведе Селтик до изумителните 9 поредни титли в Шотландия и освен това прави “детелините” първият британски отбор спечелил най-престижният европейски клубен турнир.

Сър Алекс първо застига тези постижения и след това ги подобрява. “Той никога не се е чувствал сякаш е изкачил най-високия връх на планината”, споделя пред БиБиСи един от възпитаниците на Фърги – Гари Невил. “Той винаги усещаше, че може да стигне по-напред и по-нагоре”, допълва Невил.

Как стоят нещата при сравненията с треньори отвъд Албиона?

Легендата на “Реал Мадрид” Мигел Муньос може да се похвали с 9 титли в испанското първенство, 2 купи на Краля и 2 Купи на европейските шампиона за период от 14 години през 60-те.

Само за 11 години Жозе Моуриньо съумя да спечели 7 титли в 4 различни шампионата и 2 пъти да триумфира в Шампионската лига. Хосеп Гуардиола има същия европейски успех и 3 титли в Испания. Тези двамата тепърва ще печелят още трофеи.

Но статистически погледнато всички тези виртуози във футболната игра са далеч, далеч зад Фъргюсън.

Нека погледнем и отвъд футбола, където реалните “конкуренти” на Фърги са изключително малко.

Винс Ломбарди е горд архитект на 5 титли на Грийн Бей в рамките на 7 сезона в американския футбол. В хокея на лед Скоти Баумън пък има 9 купи “Стенли” с 3 различни клуба през изумителната си 29-годишна кариера.

Фил Джексън е “мозъкът” зад успехите на Джордън, Пипън и компания в “Чикаго Булс” с 6 титли за 9 сезона. След това Джексън сплоти Кобе Брайънт и Шакил О'Нийл за 5 шампионски пръстена в 10 сезона, начело на “Лос Анджелис Лейкърс”.

Не са малко тези, които считат, че успехите на Фъргюсън в не малка степен са дължат на мощния финансов гръб, който почти винаги е имал. Преди на сцената да излязат Абрамович и шейх Мансур, именно Манчестър Юнайтед беше големият играч с големите пари. И можеше да си позволи най-доброто срещу рекордни суми.

Но какво да кажем за младоците, които излязоха от школата на Юнайтед и които Фърги превърна в живи легенди като Райън Гигс, Пол Скоулс, Дейвид Бекъм, братята Невил. Или за попадения на трансферния пазар като Петер Шмайхел, Ерик Кантона и Оле Гунар Солскяер, които струваха на Манчестър Юнайтед по-малко, отколкото други отбори платиха за Дейв Безънт, Крис Кивомия и Брайън Дийн.

Най-голямото богатство, с което разполагаше Алекс Фъргюсън беше времето. Той получи доверие, каквото е почти немислимо в съвременния футбол – 5,5 години преди да спечели първата си титла. Доверие, което беше оправдано в най-пълна степен. Доверие, което трансформира Манчестър Юнайтед в световен футболен доминант.

Много от тези, които обичат Фъргюсън трудно могат да си представят Манчестър Юнайтед без него, до голяма степен, защото не са виждали Манчестър Юнайтед без него. Оттеглянето му донякъде е сравнимо с падането на Берлинската стена: ясно е, че в един момент ще се случи, но когато това стане – малцина могат да повярват.

Алекс Фъргюсън е не просто мениджър – той се превърна в една от най-разпознаваемите британски спортни личности по света.

Идоли на младото поколение като Юсейн Болт, Рафаел Надал и Рори Макилрой побързаха да изразят възхищението и уважението си към сър Алекс в социалните мрежи, непосредствено след новината за оттеглянето му. А това са спортни фигури от съвсем друго време – Надал е на 5 месеца, когато Фъргюсън поема Манчестър Юнайтед, Болт е на 3 месеца, а Макилрой се ражда чак след 3 години.

Но спортното дълголетие на Фърги не познава граници.

Или по-точно не познаваше...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase