Ангел и Моисей са едни от финалистите на първия X Factor. Те се записват на шега за кастинга, но бързо стават любимци на журито и публиката. И двамата се занимават с музика от доста време. Гледат да балансират професионалния и личния си живот и се опитват да не звездеят към своите фенове, които непрекъснато ги спират навсякъде.

Кои са Ангел и Моисей след X Factor? Промени ли ви форматът по някакъв начин?

Моисей:  Със сигурност човек се променя през целия си житейски път, но като цяло сме си същите олигофрени.

Ангел: Както каза Моисей, през своя житейски път човек постоянно се променя, постоянно се случват някакви неща, които променят характера му, начина на мислене, ценностната му система. Това се случи и с нас. Ние в един момент бяхме супер зелени и неопитни. Попаднахме в съвсем нова среда с различни хора. Това определено ме промени към добро. Звездеенето гледаме да го овладяваме, защото е винаги в минус.

Моисей: Да, към добро, абсолютно. Не към лошо от рода на звездеене.

Как решихте да участвате в X Factor? Как отидохте на първия кастинг?

Моисей: Реших да се запиша на шега, а него го викнах да ми акомпанира. Впоследствие хората много ни харесаха как се сработваме заедно. Ние сме репетирали супер малко време, преди да се явим и ни предложиха да станем дует. И оттам тръгна всичко и сме ето тук една година по-късно.

Ангел: Аз винаги съм си казвал, че по време на формата ние бяхме супер несработени като дует. Наистина се сформирахме на прима виста. И едва в момента, в който свърши форматът, си хванахме пресечните точки, начина на мислене, кой какви идеи има, кой към какво се стреми. Някак си едва сега имаме време да ги изгладим тези неща, за да станем по-добри. Наистина форматът ни събра и форматът ни научи на много неща. Но всичко стана много наведнъж.

И като стана дума за известността, как ви се отразява на вас двамата?

Моисей: Само положително.

Ангел: Еми ето виж - не мога да си поръчам кафе. Ха-ха-ха. Аз винаги съм супер щастлив, когато хората се радват на това, което правя и това, което е излязло от сърцето ми. Това много ме зарежда и съм благодарен на хора, които идват при мен и казват: "Евала, момче, много е готино това, което правиш". Все пак има една граница, която като се премине, става много тежко. Има малки деца, които почват да пискат, да викат, а това ме натоварва, защото и аз си имам проблеми, живот и в един момент отивам на някакво място и почва да ми се сипе на главата това нещо, което страшно ме уморява.

Моисей: И те очакват ти да си като кукла на конци. Като дръпнат конеца, веднага да отговаряш. Това е малко тегаво.

Ангел: И е супер парадоксално, защото ако някоя групичка те гледа и ти им се усмихнеш, може да кажат :"Тоя пък за какъв се мисли, че ми се усмихва", а пък ако ги подминеш като съвсем нормален минувач, може да кажат "Гледай го пък тоя, колко е отворен, не иска да ни поздрави, звездата". И всичко е много 50 на 50.

Защо избрахте да направите първия си сингъл с Криско и как станаха нещата?

Ангел: С Криско решихме, защото този човек колкото повече го виждам, толкова повече го заобичвам. Толкова е готин и е супер зареждащ, много се рабираме и сме приятели. Вече Моисей ще каже историята, той я знае най-добре, защото тя мина главно през него.

Моисей: Ами с Ачо, като ходим по участия, правим една импровизация народна с бийтбокс и един път влязохме в студио да запишем една реклама и решихме да запишем и народното с бийтбокса. Ей така, да си го имаме черно на бяло едва ли не. После я пуснахме в интернет. След около седмица Криско я видял, писа ми, че има зверския бийт за първите 50 секунди от парчето, ако искаме да го правим. И оттам тръгнаха нещата. Ние и преди това сме си говорили, че имаме желание да работим с него и изведнъж нещата се случиха.

В посоката на "Кой ден станахме?" ли да очакваме да вървите тогава или ?

Ангел: В никаква посока. Ние сме кръстовище. Сега свихме наляво, другия път на дясно.

Моисей: Наляво е страшно, в смисъл, ще продължаваме да свиваме надясно. Ха-ха.

Ангел: Но, да. Готвиме различни видове парчета, имаме вече парче за Евровизия, имаме демо сингъл самостоятелен, искаме да направим за зимата малко смуут ар енд би, малко по-лежерно, тогава може би ще вкараме балада. Но сега лятото ще бъде всичко на черешата.

Значи искате да участвате на Евровизия?

Ангел: О, да. Ние задължително ще се пуснем тази година и даже ще спечелим. Ха-ха.

И двамата сте пели на улицата. Каква е разликата да пееш на улицата и на голяма сцена?

Ангел: Разликата е, че на улицата можеш да правиш каквото си искаш.

Моисей: Може да си себе си от А до Я, докато на сцената това нещо не може да се случи. Има много неща, с които трябва да се съобразяваш, докато на улицата просто излизаш и си пееш.

Ангел: На сцената ти зависиш от хората. А на улицата хората ти се кефят.

Вие кое бихте избрали?

Моисей: Ако оставим финансовата част, със сигурност улицата.

Ангел: Аз предпочитам сцената, защото имам по-голяма възможност да достигна до хората. Но иначе на улицата е по-чил, по-спокойно, по-свободен си. Атмосферата е различна, но зависи какво искаш. И двете неща имат своите плюсове и минуси.

Вярвате ли в Бог или в някаква съдба, която ви е събрала Ангел и Моисей?

Ангел: Естествено, че вярваме.

Моисей: Вярваме в Бог. Съдбата Бог я определя така или иначе...

Ангел: Съдбата е Бог. Ние не вярваме в случайните неща. Всичко според нас е написано и има план, по който върви. Имаме план за живота си и трябва да го следваме. Ако сме му верни, ще успеем. Като притчата в Библията за талантите. На нас ни е дадено нещо като талант.  Ако не го използваме, това е в наш минус.

Според този план как се виждате след пет години?

Ангел: Ами, след пет години, честно да ти кажа, не се виждаме заедно. Аз заминавам да уча догодина в чужбина поп и джаз китара, нещо супер различно, но ще се поглезваме в някое студио от време на време. На този етап след пет години е нещо много далечно.

Моисей: Много е далече, да.

Ангел: Той може да е и в Пайнер, Моисейката, с тия етно мотиви. Аз все го бъзикам, че с Рафи ще правят дует за Пайнер.

Поддържате ли връзка с другите финалисти от формата? Мислите ли да имате общи проекти с някой от тях?

Моисей: Аз лично не. Не поддържам и не мисля да имам общ проект.

Ангел: Аз пък съм супер близък с Voice Of Boys,  специално с Недислав сме най-добри приятели. И като цяло много искам да правя проекти с тях, а и те искат и има тази възможност. Все пак на този етап съм затворен от продуцентите. Те ми казват да се фокусирам върху дуета и че това по някакъв начин може да разклати имиджа ми. Иначе имам много близки приятели от формата.

След като отидеш в чужбина, ще продължите ли да работите като дует?

Ангел: Да, просто по-сложно ще стават нещата. Няма да се виждаме толкова често.

Моисей: По-рядко ще се виждаме и по-рядко ще стават нещата.

Ангел: То не се знае как ще се стекат обстоятелства. Аз ще уча нещо коренно различно, което е доста далече от разбирането на хората тук. Аз ще уча поп и джаз китара в Бостън, където ще дойдат да ми го преподават реализирани музиканти, които ще ме научат на много и ще обогатят моите знания. И в един момент ще се върна тук, а даже не знам дали искам да се връщам. Много се разочаровах от нивото на българите. В смисъл, наистина това парче, което го изкарахме, е някакъв хит, но когато попадна на някакви коментари, които са отрицателни, от сорта на "не става", в смисъл, защо не става? Защо на Voice of Boys не им хареса парчето, въпреки че това е супер стилно парче. Просто схващането на българина е много селско.

Моисей: Толкова тясно скроена мисъл, не се среща, разбираш ли?

Ангел: На България музиката е хип-хоп тип Килата, Криско и чалга. Това е. Това е музиката тук. Coldplay ако дойдат в България, ще фалират.

Моисей: Те ще напълнят ли един клуб?

Ангел: Аз съм движил в супер много ъндърграунд среди и съм виждал истински музиканти, които са на световно ниво.

Моисей: Музиканти с главно М, с всичките букви главни.

Ангел: Просто няма сцена и няма аудитория за такива хора. Това му е хубавото на чужбина. Там машината е много добре смазана и веднага те поемат, винаги се случва нещо - кипи. И за всеки стил музика има аудитория, която да я слуша. Тука не е така. Проблемът е, че няма продуценти и няма публика.

Моисей: Дори да има продуценти, най-главният проблем е публиката.

Ангел: Ние в момента сме към Вирджиния Рекърдс и сме им много благодарни. В момента сме няколко артисти и те наистина успяват и бутат. Както виждате и с Рафи, и с Боги, и с нас се получават качествени продукти. Долу-горе. Ха-ха.

Бийтбоксът само за удоволствие ли е?

Ангел: Бийтбоксът е начин на живот. Аз не го казвам като клише, ами то наистина е начин на живот. Където и да отида, го правя несъзнателно. Каквото и да се случва, то си е част от мен. То си върви постоянно и не е като при инструмента - "сега ще седна един час да се упражнявам". То е нещо постоянно, случва се, докато тече животът. Просто трябва упоритост и добри слушатели. Иначе три години съм бил финалист на Nescafe 3 v 1 Beatbox Battle. Чудя се тази година дали да не се пусна, тъй като работя в съвсем друга сфера вече. От друга страна си викам, защо не, все пак е забавно, познавам пичовете там и винаги мога да науча нещо ново.

Как планирате да изкарате лятото?

Ангел: Лятото ще е пастетница. Точка. Това е.

Моисей: Ха-ха-ха. Или на черешата.

Ангел: Не, пастетница. Пълна джибра. Това е схемата.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase