Където и да отиде, всички се обръщат след Нико. Тя е толкова красива, че завистлива приятелка твърди, че дори мебелите стенат от очакване, когато е в една стая с тях.

Мъжете полудявали по бившия германски модел и архетипна "ледена девойка".

Нейните любовници и почитатели през 60-те години съставляват каймака на рок музиката - Джим Морисън, Боб Дилън, Леонард Коен, Брайън Джоунс, Иги Поп и нейният съотборник от Velvet Underground Лу Рийд, както и френската филмова звезда Ален Делон. И не само момчетата - Нико може би  е имала и лесбийски афери с френската филмова звезда Жана Моро и модната икона Коко Шанел.

Нейният звучен баритонов глас също е незабравим, макар и не толкова запомнен. Анди Уорхол, който стартира музикалната си кариера, казва, че е като "компютър на IBM с Гарбо акцент".

И все пак загадъчната певеца-композитор прекарва по-голямата част от последните си години, живеейки в неизвестност в сивите предградия на Манчестър, безнадеждно пристрастена към хероина и затънала в обвинения в расизъм. Тя е едва на 49 години, когато издъхва при странен инцидент от мозъчен кръвоизлив. Нико пада от велосипед и си удря главата, докато била на почивка в Ибиса през 1988 г.

Днес тя до голяма степен е запомнена като "Кралицата на странните" - комично свръхсериозна тевтонска фатална жена, която прави мрачни записи, или пък като свръхсексуална, която показа колко далеч можете да стигнете в шоубизнеса със страхотно тяло.

Сега нова биография, носеща името "Ти си красива, но си сама",  има за цел да спаси наследството й и да изобрази Нико като трагично неразбрана. Травмирана от ранните си години в разрушена от войната Германия, тя е уязвима, изолирана и дори наивна.

Биографът Дженифър Отър Бикердайк твърди, че ефирната красота на Нико се е превърнала в най-големия й враг, засенчвайки таланта й. "Нико е била жертва на женоненавистници и лицемери, които толерират мъжки поп звезди, които спят с всеки и взимат наркотици, но не и жените", казва тя.

Въпреки това не може да се отрече, че Нико е отговаряла на репутацията си. Близка приятелка описва споделянето на дома си с Нико като "живеене в погребална зала".

Но това не е чудно, като се има предвид ранния й живот. Родена с името Криста Пафген в Кьолн през 1938 г., тя е едва на четири години, когато баща й е убит в битка. След това двете с майка й живеят с изключително оскъдни средства.

Нико разказва, че са се опитвали да дават храна и вода на евреите, докато влаковете им преминавали през града, пътувайки към концентрационните лагери. Тя си спомня как се е криела в семейната вана, докато бомбите падали около малкия им апартамент в Берлин. Любимото място за игра на самотното и без приятели момиченце, е било близкото гробище.

Тя е на 12, когато започва да говори по нейния странен начин, изваждайки всяка дума и пренебрегвайки призивите да говори нормално.

"Криста беше много странно момиче", спомня си леля й Хелма. "Ходеше много изправена. Беше или срамежлива, или надута. Или и двете."

Нико твърди, че е била изнасилена от чернокож американски войник, когато е била на 13 години. Тя е напуснала опустошеният от войната Берлин възможно най-скоро, като се е запътила към Париж, за да стане модел. На 16 години променя името си на Нико. Докато се бори да остане стройна, тя за първи път се сблъсква с пристрастяването към наркотиците. Тогава прекалено много разчита на хапчета за отслабване.

Казват, че Коко Шанел флиртувала със своите модели, а Нико твърди, че модната дизайнерка я е "развратила" в Париж. Но като се има предвид, че по това време Шанел е била на 73, афера изглежда малко вероятна, се казва в новата книга.

Нико никога не е харесвала да бъде модел и получава шанс да тръгне по пътя към актьорско майсторство, когато среща прочутия италиански филмов режисьор Федерико Фелини през 1959 г. "Мечтаех за теб", изригнал той и й дал запомняща се епизодична роля в La Dolce Vita.

Това води до други роли, по време на които Нико съобщава, че е имала връзка с френската актриса Жана Моро. "Тя вярваше, че е шик да бъдеш лесбийка", казва неин приятел.

Нико също се среща и с френския сексисимвол Ален Делон. Те имат "бурна афера" на италианския остров, където той снима.  Приятел си спомня как Нико е била "много щастлива и развълнувана: "Току-що спах с Ален Делон!", извикала тя. Сякаш Снежанка бе срещнала своя принц. Тя е била обсебена от актьора.

В последствие тя забременява от Делон и решава да задържи бебето. Приятелите й са смаяни, че тя искрено вярва, че Делон ще се ожени за нея. Той винаги е отричал да е баща на момчето.

Нико оставя сина си Ари в Ибиса с майка си, която страда от болестта на Паркинсон, за да може да пътува и да спечели пари за всички тях от актьорство, моделство, но най-вече се надявала на пеенето.

Това е било пагубен ход. Малкото дете е оставено до голяма степен на себе си, а майката на Делон, Едит, в крайна сметка спасява и осиновява Ари, след като го намира живеещ като животно в тъмна стая, която вони на фекалии и повръщано.

В случаите, когато "взема назаем" Ари, Нико е хаотичен родител. Детето понякога обикаля след концерти, пиейки целия остатък алкохол, който намери. Отър  Бикердике пише: "Писано е, но не е потвърдено, че Нико е мазала хероин върху венците на детето, за да го успокои."

Нико изглежда е била много по-притеснена за кариерата си. Музикалните й амбиции се засилват, когато тя среща Боб Дилън в Париж през 1964 г.

Легендата разказва, че Нико го е поканила в апартамента си, където останали "седмица и една вечер". По-късно в интервю тя въздиша по "небесносините очи" на Дилън и твърди, че песента I'll Keep It With Mine е написана за нея.

Следващото й рок попадение е по-хитрият съосновател на Rolling Stones Брайън Джоунс, когото тя среща след концерт в Париж. "Той беше очарователен, докато не заключи вратата", казва тя за насилственото му поведение в спалнята, последвало след разочарованието му заради затрудненото от наркотици сексуално представяне.

Нико описва как я е ударил с юмруци и дори по-лошо. Тя споделя, че често се опитва да говори с него за поезия и музика, "но той е прекалено дрогиран, за да говори за каквото и да било, а често и тя".

Моделът Зузу настоява, че Нико, която е била висока почти 6 фута, е имала надмощие, докато се извисявала над Джоунс, който е едва 5 фута и 5 инча. "Той се страхуваше от нея и се страхуваше от сблъсъци с нея", спомня си Зузу. "Били сме на партита и ако Нико влезеше в стаята, Брайън казваше "О, не, по-добре изчезвайте за малко". Тя беше голяма, заплашителна жена."

Нико прави запис в Обединеното кралство с мениджъра на Rolling Stones, Андрю Луг Олдъм, когото определя като „ужасен, ужасен“. Но въпреки това Олдъм харесва Нико. "Тя беше част от новата порода жени, като Анита Паленбърг и Йоко Оно, които можеха да бъдат мъже", казва Олдъм. "Далеч по-добре от глупавите малки англи1анки по това време."

Това, което някои биха могли да видят като безсрамен опортюнизъм с известни рок звезди, всъщност е "наивна уязвимост", настоява нейният биограф.

Нико се отправя към Ню Йорк с Ари, за да спечели лесни пари от моделство, но вместо това се среща с Анди Уорхол в мексикански ресторант.  "Тя седеше на маса с кана пред себе си, потапяше дългите си красиви пръсти в сангрията и вдигаше резенчета напоени с вино портокали", казва за нея поп арт кралят. Когато го забелязва, Нико "наклая главата си настрани, измъква косата си с другата си ръка и казва много бавно: "Харесва ми само храната, която плава във виното".

Уорхол е поразен и я вербува в своя художествен анклав - Фабриката. Всички останали били бъбриви, докато Нико почти не говорела. Някои привърженици на Уорхол предполагат, че това е така, защото тя няма какво да каже, докато други стигат до извода, че е скрила себе си в дълбините и е щастлива да наблюдава. Всички, особено жените, били уплашени от нея.

"Velvet Underground" - облечената в черно авангардна рок група, ръководена от Лу Рийд, я смята за "муха в мехлема", казва уелският член Джон Кейл. Рийд, известен с темперамент и ревност, е ядосан, че са я взели, но Уорхол, който ръководи все още неизвестната група, настоява, че се нуждаят от блясък.

Първият им основен албум през 1967 г. е озаглавен The Velvet Underground & Nico.

Нико иска да пее във всяка песен, но групата далеч не е на това мнение, като казва, че нейният английски не е достатъчно добър. Но Рийд "обръща палачинката, след като има връзка с нея. А Кейл описава отношенията им като "едновременно консумирани, но и запечени".

По-късно Нико ще се оплаче, че Рийд е манипулативен, но членът на групата Стърлинг Морисън вижда Нико като истинския Макиавели - винаги маневрираща близо до този, който е доминиращ.

Нико слага край на огнената връзка, казвайки на Рийд - "Вече не мога да правя любов с евреин", по време на репетиция на групата. След което напуска групата.

Докато Джон Кейл (който също по-късно има връзка с нея) настоява, че тя просто е била отдадена на изкривеното чувство за хумор на бандата, критиците на Нико отбелязват думите й като доказателство за нейния расизъм. Към тях се включва и инцидент през 1971 г., в който тя разбива чаша вино в лицето на чернокожо момиче, което се оплаквало от расово неравенство.

Съобщава се, че певицата е извикала: "Страдание? Ти не знаеш какво е страдание!"

Нико нарича случилото се "пристъп на лудост". Но докато се бори със силното въздействие на наркотиците, тя е изправена пред заплахи от Черните пантери. Това я принуждава да напусне САЩ за известно време.

Опитът й за солова музикална кариера среща критично презрение и празни зали, дори когато големите звезди от силния пол продължават да припадат по нея.

Леонард Коен също е сляпо влюбен в нея, но признава: "В рамките на пет минути от нашия разговор тя ми каза да я забравя, защото се интересува само от млади мъже". Тогава той е само на 33 години.

Тя отлита за Лондон в края на 60-те и се появява неочаквано в дома на фотографа Дейвид Бейли, очаквайки да остане с него. Но той я изпраща при Пол Маккартни, който й позволява да остане няколко седмици. Легендарният член на Бийтълс е спасен от неудобството на предстоящото завръщане на приятелката му Джейн Ашер, когато Уорхол отлита за Лондон и прибира Нико при себе си.

Тя се запознава с вокалиста на The Doors Джим Морисън през 1967 г. и бляскавата двойка шокира останалите членове на бандата с шумните им нощи на страст, пиене и вземане на наркотици. Морисън е единственият от любовниците й, музиканти, който я насърчава да пише свои собствени песни и да свири на различни инструменти.

Това, което наистина слага край на кариерата й, било приемането на наркотици. Никой не може да посочи точно кой от нейните рок любовници е запознал Нико с хероина през 60-те години, но към 1970 г. тя вече се е инжектирала непрестанно.

Приятелите й са ужасени, когато я видждат да пренебрегва външния си вид. Тогава тя вече е силно пристрастена.

Нико продължи да пее, за да финансира навика си. Тя се мести Обединеното кралство, където е подкрепена от New Wave групите, които почитат The Velvet Underground.

Тя толкова е пропаднала в дупката на наркотиците, че когато през 1979 г. най-накрая се събира със сина си Ари, който вече е на 17, Нико си инжектирала хероин с него.

"Макар да изглежда ужасяващо, може и да е разбираемо", казва нейният биограф.

Защо? Тъй като Нико "няма голям опит като родител",  наркотикът е осигурявал "взаимна връзка".

Нико прекарва последните си седем години в Лондон и Манчестър, тъй като там има надеждни доставки на хероин. Тя живееше в мазета, спи в мръсни легла, излиза навън винаги с дълга черна пелерина и ботуши.

"Дните й често преминавапи в леглото, дрогирала се е или се е опитвала да намери наркотици", се казва в новата книга.

По ирония на съдбата Нико се измъква от хероина малко преди смъртта си. Красотата й е съсипана от хероина - тя няма зъби и е напълняла. Именно тогава признава, че най-голямото й съжаление е, че не се е родила мъж, защото тогава всички щели да я вземат на сериозно. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase