НАТО разширява присъствието си в Черно море и с това отправя сигнал към Русия и Украйна. Каква връзка има този сигнал със събитията в Керченския проток и защо САЩ поеха лидерската роля?

Одеса посрещна "Доналд Кук". Базираният във военноморската база в Испания американски ракетен разрушител напоследък е чест гост в Черно море. Бойният кораб е снабден с модерна противоракетна система. През януари корабът беше в Батуми, където проведе учения с грузинската брегова охрана. На 26 февруари украинският президент Петро Порошенко посети кораба в одеското пристанище и се срещна със специалния пратеник на САЩ за Украйна Курт Уолкър. Петро Порошенко нарече срещата "символична", а пристигането на ракетния разрушител в Одеса - "важен сигнал за Кремъл", че "Крим е украински" и че е "гаранция за свободното плаване на кораби в региона".

Без да афишира, но намирайки се под неотклонното внимание на руския черноморски флот, НАТО разширява присъствието на свои кораби в Черно море, пише Дойче веле. Освен "Доналд Кук", в региона се намира и Втора постоянна минна група на НАТО, начело с германската плаваща база "Вера". През януари в Черно море навлезе и десантният кораб на американските ВМС "Форт Макхенри", но не посети Украйна. А през декември миналата година в Одеса беше и британският разузнавателен кораб "Ехо".

Навлизането на бойни кораби в Черно море се осъществи малко след инцидента в Керченския проток. Тогава руски кораби използваха оръжие и прихванаха два катера на украинските ВМС, които плаваха от Одеса към Мариупол.

Експертката по военноморските въпроси за Черно море Дебора Сандърс заяви в разговор с Дойче веле, че тези събития "са тясно свързани". По думите ѝ Европа е реагирала твърде бавно на инцидента в Керченския проток по дипломатически път. И затова е бил приет "по-скоро военен" подход - чрез засилване на присъствието на натовски кораби.

Представителят на Украйна в НАТО Вадим Пристайко също потвърждава пряката връзка между събитията. "Това е един от отговорите на съюзниците на инцидента в Керченския проток", заяви той. Той твърди, че Украйна "моли съюзниците да увеличат присъствието си в Черно море, за да бъде показано на Русия, че плановете ѝ за изтласкването ни от Черно и от Азовско море ще се натъкнат на твърд отговор от международната общественост".

САЩ поемат лидерската роля, Турция е сдържана

Дебора Сандърс обръща внимание на факта, че САЩ са поели неформалното лидерство в разширяването на присъствието в Черно море. "Мисля, че САЩ искат да се противопоставят на всички заплахи по море в целия свят. Достатъчно е да погледнем към Южнокитайско море, където те участват в операции за свободна навигация. Очевидно те провеждат такива маневри и в Черно море и изпращат ясен сигнал към Москва, че Черно море не е някакво руско езеро", посочва тя.

"Навремето това се наричаше военноморска дипломация. И "Доналд Кук" изпълнява точно такава мисия. Той се опитва да ограничи влиянието на Русия в Черно море, особено след инцидента в Керченския проток", допълва тя. 

Дебора Сандърс свързва присъствието на американския боен кораб с опасенията на Киев от евентуална блокада на Одеса. А Одеса е главното пристанище на Украйна, което стана и нейна военноморка база след анексията на Крим.

Наблюдателите отбелязват, че на фона на американската активност в Черно море Турция се държи сдържано с нейния мощен флот. Дебора Сандърс отбелязва, че Турция е принудена да разпределя силите си между Черно и Средизимно море. "Анкара е решила да не отдава приоритетно значение на Черно море на фона на ситуацията в Сирия  и своята чувствителна енергийна зависимост от Русия", посочва тя.

Освен това съществуват опасения, че поради "изострените отношения" между САЩ и Турция съществува риск от "все по-голямо отчуждение в отношението на Турция към НАТО". Има и противоположни сигнали. Преди да пристигне в Одеса, ракетният разрушител "Доналд Кук" проведе учения с турска фрегата.

Нов баланс на силите и риск от стълкновения

Германският запасен вицеадмирал Ханс-Йоахим Щрикер казва, че на военноморски жаргон това се нарича А2/АD (Anti Access/Area Denial). Това е концепцията за възпиране на противника в определени региони чрез разгръщане на собствените военни възможности. Така постъпи и Русия, като увеличи подразделенията си в Крим и разположи там нови мощни ракети, в това число и крилати ракети тип "Калибр". 

Дебора Сандърс признава, че балансът на силите в Черно море се е изменил в полза на Русия. А по думите на вицеадмирал Щрикер разширяването на присъствието на натовски кораби е "отговор" на претенциите на Москва. С разширяването на военното присъствие в региона се увеличават и рисковете от преки стълкновения. Това демонстрират редовно руските военни пилоти, които прелитат в опасна близост до корабите на НАТО. Ханс-Йоахим Щрикер смята, че тези инциденти не са толкова опасни, позовавайки се на опита от Студената война, когато те са били "почти ежедневни".

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви в средата на февруари, че Алиансът разглежда възможностите за "по-нататъшно увеличаване" на присъствието си в Черно море. Някои руски политици от Държавната дума реагираха отрицателно на това съобщение и заговориха за "провокация".

Конвенцията от Монтрьо обаче ограничава действията на НАТО. Приетият през 1936 година документ върна на Турция контрола върху Босфора и Дарданелите и ограничава присъствието на кораби от нечерноморски държави в Черно море. Ограниченията са както за тонаж, така и за времетраене на престоя. Корабите могат да престояват в Черно море не повече от 21 дена.

"Ние смятаме, че сегашната военно-морска ситуация в Черно море се различава значително от тази отпреди 100 години, когато е подписана конвенцията", казва постоянният представител на Украйна в НАТО Вадим Пристайко. По неговите думи, навлизането на големи бойни кораби на НАТО в Черно море като флагманът на 6-и американски флот "Маунт Уитни" е по-скоро рядкост. Това се случи през 2018 година по време на ученията "Морски Бриз". Вадим Пристайко допълва, че въпреки това Киев "работи" върху този проблем.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase