Недоскоро идеята, че сирийка с хиджаб, която говори немски с чужд акцент, би могла да работи в една от най-чувствителните за германците институции, а именно - да преподава на деца, би била немислима във Франкфурт на Одер.

В продължение на десетилетия единствените чужденци в града са поляците, които живеят на отсрещния бряг на калната река Одер. За разлика от добре познатия Франкфурт, финансовата столица на Германия, по-малкият му брат на река Одер е с основно германско население. Повод за гордост сред много от тях.

Всичко това се променя през 2015 г., когато Ангела Меркел заяви паметното "Ние ще се справим" и отвори границите на страната за хиляди мигранти.

Новодошлите трябва да се заселят някъде и рано или късно идват и във Франкфурт на Одер и местните трябва да свикнат с промяната, която поляризира Европа.

За някои местни, включително лидерите на града, мигрантите идват като спасителна клечка след десетилетия обезлюдяване. Градът е загубил близо една трета от населението си след като ГДР спира да съществува след 1990 г. Останалото население бързо застарява и смъртните случаи са повече от ражданията.

"Без мигрантите няма да можем да ревитализираме Франкфурт", обяснява пред Вашингтон пост 35-годишният кмет левичар Рене Вилке. Според него 1400-те новодошли са успели да ревитализират града.

За други обаче новодошлите са последната капка в чашата на и без друго задъхващия се град.

"Ще стигнем до момент, в който закона и реда ще са премахнати", казва 52-годишният полицай Вилко Мьолер, който е начело на местната фракция на "Алтернатива за Германия". "Всички ние се молим за решение на бежанската криза", казва той.

За повечето местни обаче настроенията към новодошлите са в сивата зона. Всички взаимоотношения с новодошлите са вид тест - дали Франкфурт на Одер иска да бъде мултикултурен или предпочита времената, когато всички са били от една и съща раса, религиозна и етническа принадлежност.

Не беше мечтата ми

За Маджид Безад, 29-годишен афганистанец, който е работил като преводач за германската армия в родината си преди да избяга, да дойде в този малък град не е била мечтата му.

"Ако ме бяха питали къде искам да отида, щях да кажа Берлин или Хамбург. Германецът, който ми даде виза за Франфкурт ми каза: "Поне може да си купиш евтини цигари там", обяснява афганистанецът.

В този Франкфурт, стара комунистическа крепост, дори и за 60 000-те хиляди души местно население, е мистерия защо някой би избрал техния град.

Малко бежанци са го избрали. Въпреки че Германия е била крайната им цел, те се озовават тук в резултат на декрет, според който новодошлите трябва да бъдат разпределени на места в страната с малко имигранти.

Първата зима на Маджид била доста трудна. Градът наистина бил безопасен, доста сериозна разлика спрямо ситуацията в Афганистан, но за него било трудно да се ориентира с градския транспорт и не много германци искали да се сприятелят с него.

"Ausländer" - "Чужденец!", викали по него. Това не били същите германци, с които той е работил в Афганистан.

"Германия е най-добрата страна в Европа - икономиката, образованието, всичко", казва той.

"Никога не съм мислел, че в Германия ще има расисти - хора, които не харесват бежанци", казва той.

Толкова много проблеми

Хайди Пех никога не е била една от тези, които биха хвърляли бутилки по хората. Но тя не е най-големият подръжник на бежанците. 62-годишната жена е родена и израснала във Франкфурт и според нея градът, който е познавала и обичала, е променен до неузнаваемост.

Танцовите зали, където е танцувала валс, фокс трот и танго, вече са затворили. Няма ги баровете, които е познавала. На тяхно място има заведение за бургери и азиатски ресторант, който тя не може да си позволи.

Социалната кохезия от социализма била заменена с разнообразието на капитализма.

"Градът се промени, но не за по-добро", казва тя.

После дошли бежанците.

Хайди не е била една от германците, които чакаха бежанците на жп гарите с одеяла и знаци "Добре дошли!". Тя се е страхувала, че те ще заемат работни места и социални жилища от местните. И страховете й се сбъднали, когато нейният хазяин забавил много належащ ремонт на апартамента й, защото вместо това трябвало да се подготви сграда за новодошлите.

"Заради бежанците трябваше да живея в жилище за временно настаняване за година и половина. Градът си имаше толкова много проблеми. Бежанците дойдоха и добавиха още", обяснява тя.

Когато тя си имала проблеми със закона заради забавено плащане на дълг, съдията й дал избор: Или затвор, или обществено полезен труд.

Така тя се озовала на Брюкенплац, общински център. В първия си ден тя работила в градините на общинския център и в коридорите. По стените имало хиляди отпечатъци от ръце, във всякакви размери и цветове. Пространството било изпълнено с чуждестранни акценти и езици и тя била неспокойна.

"Влязох и там имаше група сирийци, събрани около една маса. Помислих си "О, в какво ли се забърквам", спомня си тя. За нейна изненада, тези бежанци били учтиви.

Все пак тя е намерила приятел сред новодошлите - Шарлот Цанго от Камерун. Двете не говорят един език, но намерили начин да общуват с ръце. След като задължителния обществено полезен труд на Хайди приключил, тя продължила да идва в общинския център.

Това далеч не значи, че подкрепя имиграцията. "Извън Брюкенплац виждам много лоши типове бежанци. Тук са добри", казва Хайди. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase